Втори артилерийски полк 7 страница

Загубите на турските войски в тази операция възлизат общо на 37 000 убити, ранени, пленени и умрели от рани и болести, а войските на 1–ва и 3–та армия губят в бойните действия 20 160 убити, ранени и умрели от болести.

Македоно-Одринско опълчение

Сформирано е през 1912 г. в състав щаб, три пехотни бригади с по четири дружини, пионерна полурота, огнестрелен парк, продоволствен транспорт, интендантска рота, стражарски пехотен взвод, санитарен лазарет и доброволческите чети на Герджиков, Чакаларов, Стефан Калфа, Ботушаров, Чернопеев и Шишманов. Всичко в опълчението: офицери, подофицери и войници — 14 204, коне — 1249, волове — 500 и каруци — 263. Към 2. III. 1913 г. е в състав: офицери — 56, подофицери и войници — 14 145, коне — 1249, волове — 500, каруци — 263, пушки — 7607, оръдия — 34. Бойни действия води в състава на 2–ра и 4–а армия за освобождението на Родопите и отбраната на Шаркьой.

Македонско военно губернаторство

Сформирано е на 7. XII. 1912 г. в Сяр (Серес) със задача да поддържа реда и безопасността в освободените македонски земи. Сформират се 2 пехотни бригади: Македонска полева подвижна конница и Народна милиция. Организира се курс за подготовка на секретар-бирници в общините. През 1913 г. седалището се премества последователно в Демирхисар, Горна Джумая и София. На 25. VII. 1913 г. се разформирова.

Македонска полева подвижна конница

Формирование на Македонското военно губернаторство, предназначено за поддържане на реда и сигурността в освободените македонски земи.

Мерхамлъ

На 13. X. 1912 г. остатъците от корпуса на Явер паша се съсредоточават в района на Мерхамлъ. Част от силите заемат позиция по височините северно от селото, а основната групировка се разполага на бивак зад позицията. Явер паша получава предложение от командира на Кърджалийския отряд да се предаде, но се надява да прехвърли корпуса си през Марица при Мерхамлъ. Преминаването се затруднява от прииждането на реката, поради проливните дъждове. До обяд са прехвърлени 5 роти и 2 планински оръдия.

На 14 октомври в 11,30 часа Сборната конна бригада настъпва към Мархамлъ в походна колона. Към 14,30 часа, притиснат от всички страни, Явер паша заповядва да се вдигнат белите знамена. Той иска 48 часа време, за да може да отдели жените и децата, които отстъпват заедно с отряда, след което ще води преговори за предаване. Командирът на Сборната конна бригада му дава срок до 20,00 часа на същия ден. Явер паша приема условието. Вечерта той подписва протокола за капитулацията.

Същия ден Кърджалийският отряд започва настъпление в две колони с цел да обхване противника от север. Атаката е отложена за следващия ден. През нощта обаче командирът на отряда получава съобщение, че Явер паша е капитулирал.

С ликвидирането на корпуса на Явер паша се осигурява тилът и флангът на 2–ра армия при Одрин и тилът и флангът на войските, действащи в Източна Тракия. Освен това са нанесени значителни загуби на противника. Пленени са 9130 войници и офицери, 8 планински оръдия, 2 картечници и около 1000 коня.

МИЛКОВ, Радул Михайлов (5. III. 1885 г., Пловдив–16. II. 1962 г., София) — полковник (военен пилот).

През 1906 г. завършва Военното училище в София. На 19 септември с. г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. През 1912 г. завършва шестмесечен курс в авиационното училище в Берлин, Германия. При започването на Първата балканска война (1912–1913) е назначен за командир на Първо аеропланно отделение, което се дислоцира на летището Мустафа паша край Одрин, в подчинение на 2–ра армия. На 16. X. 1912 г. поручик Р. Милков заедно с наблюдателя поручик Продан Таракчиев извършва с биплан «Албатрос» първия боен полет на българската военна авиация. Двамата разузнават разположението на противника в Одринската крепост и хвърлят две ръчни гранати («Гелер» — руски) и саморъчно направената «Одринка» над важния военен обект гара Караагач. По-късно участва в Първата световна война като началник на 1–во аеропланно отделение и командир на Въздухоплавателната дружина. След войната преминава в запаса.

Мобилизация

Българската армия започва да се мобилизира на 18. IX. 1912 г. Мобилизацията се осъществява организирано и завършва предсрочно. Основната част от съединенията се попълват с личен състав само за 10–11 денонощия вместо за две седмици Общият брой на мобилизираните достига 599 879 души, от които 366 209 войници, подофицери и офицери в Действуващата армия.

За прикриване на мобилизацията и развръщането се създава прикриваща армия в състав: три пехотни, една кавалерийска дивизия и кавалерийска бригада. Армията заема цялата пригранична полоса от Хасково до Факия. В нейно подчинение са и граничните войски. На запад от Хасково прикритието се извършва от частите, които най-бързо се мобилизират, и от готовата част от кавалерията в района на София.

Муратчалъ

На 9. X. 1912 г. според заповедта на щаба на Действуващата армия 1–ва армия трябва да остане на заетите места, като дивизиите продължат укрепяването си и изпратят пред своя фронт силни рекогносцировъчни отряди.

Към 10,00 часа Одринският корпус в състав от три дивизии започва настъпление североизточно от Одрин, за да нанесе удар по десния български фланг.

Към 15,00 часа срещу две български дружини се развръщат 10–а и 11–а турска дивизия. Под силния натиск на двете турски дивизии нашите дружини към 17,00 часа се оттеглят на главната позиция. Турците овладяват Муратчалъ. По инициатива на бригадните командири 3–та дивизия преминава в настъпление. Противникът започва да се окопава. Нашите дружини атакуват с «ура», «на нож». Турците не дочакват удара и безредно отстъпват. Трета пехотна дивизия преследва отстъпващите две турски дивизии до настъпване на нощта. Преследването е устремно, 41–ви пехотен полк само за два часа изминава 10 км.

Частите се привеждат в ред и нощуват на рубежа Муратчалъ, западно от Кайпа.

Нашата 10–а пехотна дивизия този ден не може да се включи в бойните действия.

На 10 октомври трите турски дивизии отново започват настъпление, като нанасят удари в междините и по откритите флангове на нашите части.

От 7,30 до 10,00 часа се опитват да отхвърлят българските войски от заетите позиции. Поддържани от точния огън на нашата артилерия и с устремни атаки «на нож», нашите дружини принуждават противника да отстъпи в безпорядък. Десета низамска дивизия нощува южно от Суфулар. 11–а низамска дивизия в района на Куштене и само 1–ва сборна редифска дивизия на бойните си позиции.

Макар че 10–а и 3–та пехотна дивизия водят срещните боеве на 9 и 10 октомври с част от силите си, извоювана е важна победа. Сринат е замисълът на турското командване да нанесе удар по десния фланг и тила на 1–ва армия и да съдейства на основната ударна групировка на турската Източна армия.

Набори

Редовият набор 1912 г. е 56 206 души.

НАЗЛЪМОВ, Атанас Григориев (15. IX. 1863 г., Болград, Бесарабия–14. VII. 1935 г., София) — генерал-лейтенант от кавалерията.

Завършва Военното училище в София. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1–ви конен полк. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин поручик. През Сръбско-българската война (1885) е в разположение на командира на Западния корпус като ординарец на началника на левия фланг на позицията при Сливница, а след това при Пирот. След войната е произведен в чин ротмистър (1. I. 1887). През 1890 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия, след което е назначен за старши адютант в щаба на кавалерийската дивизия. На 1. I. 1892 г. е произведен в чин майор, а на 1. I. 1896 г. в чин подполковник. Служи като началник на щаба на Кавалерийската дивизия, началник отдел в ЩА, командир на 1–ви конен полк. На 15. XI. 1900 г. е произведен в чин полковник, заема длъжностите помощник-началник на ЩА, началник на Военното училище. На 1. I. 1906 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1907 г. е назначен за началник на щаба на армията (до 1910). През Първата балканска война (1912–1913) е началник на Конната дивизия. Включена в състава на 1–ва армия, неговата дивизия няма записани големи победи, но подпомага другите родове войски в боевете в района на селата Гечкенли, Селиолу, Ескиполос и Петра в Лозенградската операция, а след това в Люлебургаз-Бунархисарската операция. През август 1913 г. по собствено желание се уволнява от армията, но при мобилизацията през 1915 г. получава назначение в тила на Действуващата армия. По време на бойните действия срещу Румъния през 1916 г. е началник на отбраната по Дунав в участъка Тутракан — Силистра. По-късно командва войските, действащи по левия бряг на Дунав. След разформироването на 3–та армия поема командването на окупационните войски в цяла Добруджа. На 30. V. 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След края на войната се уволнява и преминава в запаса. Отдава се на литературна дейност.

Кавалер на военния орден «За храброст» — III ст. 1 и 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» — II ст. с мечове, III ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» — II ст. на лента.

НАЙДЕНОВ, Калин Георгиев (18. II. 1865 г., с. Широка лъка, Пловдивско–16. IV. 1925 г., София) — генерал-лейтенант от артилерията.

Завършва Военното училище в София през 1885 г. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6–а батарея на 1–ви артилерийски полк. Участва в Сръбско-българската война като командир на полубатарея на Сливнишките позиции. След войната е произведен в чин поручик (6. V. 1887) и чин капитан (18. V. 1890). Служи в 3–ти артилерийски полк. През 1891 г. завършва Италианската артилерийско-инженерна академия в Торино. Назначен е за командир на планинска батарея в 4–ти артилерийски полк. На 2. VIII. 1895 г. е произведен в чин майор. От същата година става началник на Софийския артилерийски арсенал. На 2. V. 1902 г. е повишен в чин подполковник, а на 19. IX. 1906 г. в чин полковник. От 1908 до 1911 г. е назначен за командир на 2–ри артилерийски полк. В началото на 1912 г. заема длъжността помощник-инспектор на артилерията. От началото на Първата балканска война до завършването на бойните действия при Люлебургаз — Бунархисар (октомври 1912) замества началника на артилерията в Главната квартира, който е в задгранична командировка. Негова е заслугата за широкото използване на артилерията по бойните полета и прилагането на нови форми на огневи маньовър. След войната до 25. IX. 1915 г. заема длъжността инспектор на артилерията в армията. На 14. II. 1914 г. е произведен в чин генерал-майор. При включването на българската армия в Първата световна война заема длъжността военен министър. На 30. V. 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 21. VI. 1918 г. напуска заемания пост. Назначен е за генерал за особени поръчки при Министерството на войната. След войната е уволнен от армията. Умира при атентата в църквата «Св. Неделя» в София.

Награден е с военен орден «За храброст» — II и III ст. 2 кл.; с орден «Св. Александър» — II ст. с мечове; народен орден «За военна заслуга» — IV ст. и с орден «За заслуга» на военна лента.

Народно опълчение

Законът за народното опълчение е обявен с Указ № 133/3. XII. 1880 г. Службата в опълчението е била задължителна за всички граждани от 22 до 40 години, които не се числят в Действуващата армия. През 1912 г. Народното опълчение наброява — 56 589 души, коне — 481 и каруци — 188.

Настъпателните действия на Четвърта армия

През първата половина на месец декември 1912 г. българското командване получава сведения за съсредоточаването на турски сили на Галиполския полуостров. Предполага се, че противникът се готви за подновяване на военните действия, като нанесе удари към Одрин и във фланг и тил на 1–ва и 3–та българска армия. За предотвратяване на тази опасност Главното командване сформира 4–а армия в състав: 2–ра пехотна дивизия (бившите Родопски и Хасковски отряд), 7–а пехотна дивизия с придадените към нея две дружини от доброволческото дружество «Сливница» и 23–та опълченска дружина; Македоно-Одринското опълчение и придадените към него 9–и нескорострелен артилерийски полк и три батареи от 2–ри нескорострелен планински артилерийски полк; Кавалерийската дивизия и Сборната конна бригада (3–ти и 6–и конен полк). Със сформирането на армията се ликвидира големият брой самостоятелни отряди, които усложняват и затрудняват командването.

Настъпателните си действия армията започва на 21. I. 1913 г. За два дни войските й се придвижват на 40–50 км на юг и заемат крайбрежието на Сароския залив, планините Корудаг и Текирдаг и Мраморноморското крайбрежие до Родосто. На този рубеж армията организира отбраната си с оперативно построение в два ешелона. Първи ешелон: 7–а пехотна дружина — от Сароския залив до Шаркьой; Македоно-Одринското опълчение — Шаркьой до нос Лимни бурну; Сборната конна бригада — от нос Лимни бурну до Родосто, а по-късно с придадената кавалерийска дивизия — от Родосто до Ираклия. Във втори ешелон се намира 2–ра пехотна дружина, която се съсредоточава в района Акча, Апил, Мерхамлъ, Каракаликьой, Мустафакьой. След заемане на посочените участъци съединенията на армията пристъпват към оборудване на отбраната.

НАЧАЛНИК НА ЩАБА НА ДЕЙСТВУВАЩАТА АРМИЯ — ФИЧЕВ, Иван Иванов (15. IV. 1860 г., Търново–18. XI. 1931 г., София) — генерал-лейтенант (ГЩ).

Внук на големия самоук български строител Колю Фичето. Учи в родния си град, след това продължава в Априловската гимназия в Габрово и Робърт колеж в Цариград (1877). През Руско-турската война (1877–1878) постъпва доброволец в 8–а опълченска дружина на т. нар. Второ опълчение. На военна служба е от 25. V. 1880 г., когато облича юнкерската униформа на Военното училище в София. Завършва през 1882 г. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и назначен на служба в 20–а пехотна варненска дружина. По-късно е зачислен в 17–а пехотна търновска дружина, става и търновски окръжен военен началник. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин поручик. Участва в Сръбско- българската война (1885) като командир на 2–ра рота от 5–а запасна дружина на 5–и пехотен дунавски полк, с която защитава Видинската крепост. След войната служи в 6–и пехотен търновски полк като командир на рота. По време на детронацията на княз Александър I Батенберг (1886) застава на страната на контрапревратаджиите. Участва в потушаването на бунта на Русенския гарнизон (1887). На 1 януари с. г. е произведен в чин капитан. През есента на 1887 г. е командирован за месец и половина във висшата военна школа в Белгия. През 1888 г. участва в редактирането на преведените руски устави на български език. Временно е преведен в 1–ви пехотен софийски полк, член е на Софийския военен съд. От 1889 до 1891 г. учи във висшата италианска военна школа в Торино. След завръщането си за кратко време е командир на рота в 6–и пехотен полк в Търново, а от ноември 1891 г. е преведен в ГЩ. На 1. I. 1892 г. е произведен в чин майор и назначен за старши адютант при управлението на 2–ра пехотна тракийска дивизия. От януари 1893 г. е преподавател по тактика в учебната команда на дивизията, а от 25 април с. г. е началник на Учебното бюро при военното министерство. По това време става редактор на сп. «Военен журнал» и първият български военен вестник «Народна защита», поставя и началото на сп. «Военна сбирка». През октомври 1894 г. е отстранен от служба в ГЩ и назначен за дружинен командир в 17–и пехотен доростолски полк (пред. на полкови съд). През 1897 г. е преведен в София като инспектор в класовете във Военното училище, преподава военна история и тактика на старшия клас. На 1. I. 1899 г. е произведен в чин подполковник и приведен за началник на секция в Оперативното отделение в ЩА. От февруари 1900 г. е назначен за командир на 6–и пехотен търновски полк; от януари 1903 г. — началник на Оперативното отделение в ЩА. На 1. I. 1903 г. е произведен в чин полковник, а на 2. I. 1904 г. е назначен за началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия. От 9. I. 1905 г. е помощник на началника на Щаба на армията, а от януари 1907 г. е началник на 2–ра пехотна тракийска дивизия в Пловдив. На 15. X. 1908 г. е произведен в чин генерал-майор. С Височайша заповед № 14 от 23. III. 1910 г. е назначен за началник на Щаба на армията (приема длъжността на 7 април с. г.). Под неговото ръководство през 1911 и 1912 г. ГЩ разработва оперативния план за войната с Турция, в който се застъпва идеята за настъпателно воюване и разгром на противника на негова територия. Преди началото на Първата балканска война (1912–1913) е назначен за началник на Щаба на Действуващата армия (17. IX. 1912). При започването на войната ръководи разработването и провеждането на бойните операции на Тракийския военен театър, белязани с победите на българската армия при Лозенград, Люлебургаз — Бунархисар. Преди началото на Чаталджанската укрепена линия влиза в конфликт с царя главнокомандващ и неговия помощник генерал М. Савов, в резултат на което изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на армията. В знак на протест на 30. V. 1913 г. подава оставка от заеманата длъжност. Тя не е приета, но той остава в изолация. След поражението в Междусъюзническата война (1913) участва в българската делегация за мирните преговори в Букурещ. След войната остава на длъжността началник на ЩА. На 1. I. 1914 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на 3–та военноинспекционна област (Русе), а от 1 септември с. г. поема поста министър на войната. Предприема енергични мерки за реорганизирането и подготовката на армията за евентуално участие в Първата световна война. На 6. VIII. 1915 г. подава оставка, а на 17 август с. г. с Височайша заповед № 28 е уволнен от военна служба и зачислен в запаса. През 1921–1923 г. по предложение на правителството на БЗНС е назначен за пълномощен министър на България в Букурещ. Отдава се на задълбочена научна дейност във военната и военноисториографската област. Това не е случайно, защото още на 38 години (1898) е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (член-кореспондент), а на 49 години (1909) — за действителен член (академик) на БАН. Написва редица студии и мемоарни книги, подготвя за печат няколко обширни монографии, които се издават след смъртта му.

Носител е на военен орден «За храброст» — II ст.; орден «Св. Александър» — II и IV ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга»— I и III ст. на обикновена лента; сребърен медал «За наука и изкуство».

Общоармейска първа интендантска транспортна линия

Сформира се в Ямбол през октомври 1912 г. Задачата й е да превозва санитарни, хранителни и бойни припаси. При нужда заделя транспорт за Руския червен кръст.

ОВЧАРОВ, Димо Събчев (17. II. 1867 г. — неизв.) — полковник (ГЩ).

На военна служба от 14. I. 1886 г. Завършва Военното училище в София. На 27. IV. 1887 г. е произведен в чин подпоручик, зачислен е в 6–и пехотен търновски на Н. Ц. В. полк. На 18. V. 1890 г. е произведен в чин поручик, служи като ротен командир в 23–ти пехотен шипченски полк. На 2. VIII. 1894 г. е произведен в чин капитан, на 1. I. 1901 г. в чин майор, на 1. I. 1905 г. в чин подполковник, а на 18. V. 1909 г. в чин полковник. През Първата балканска война заема длъжността началник на щаба на 7–а пехотна рилска дивизия, която под командването на генерал Г. Тодоров достига до Солун, а след това в състава на 4–та армия се сражава на Галиполското направление.

Награден е с военен орден «За храброст» — IV ст.; орден «Св. Александър» — V ст.; народен орден «За военна заслуга» 5 кл. на обикновена лента; орден «3а заслуга» с военна лента.

Одринска операция

Тя е най-високото постижение на военното изкуство на българската армия не само в Първата балканска война, но и в новата ни история въобще. По своите резултати и измерения може да се сравнява с най-забележителните военни върхове от световната история.

След спиране на турското настъпление при Чаталджа, Булаир и Шаркьой българското Главно командване решава да овладее Одринската крепост и с това да приключи войната. Оперативната пауза по всички фронтове дава възможност към Одрин да се подведат значителни сили и операцията да се подготви с ускорени темпове. На Западния театър на военните действия съюзниците, които постигат своите цели, следят с внимание развитието на събитията в Тракия, тъй като от тях в най-голяма степен зависи изходът на войната.

По това време Одрин е една от най-силните крепости в Европа. Реките Марица, Тунджа и Арда разделят нея и прилежащата местност на четири естествени сектора: Източен, Южен, Западен и Северозападен. В инженерно отношение крепостта се изгражда от три позиции: предна, главна и тилна. Предната отстои на 9–11 км от града и включва окопи и огневи позиции за артилерията. Главната фортова линия отстои от 0,5 до 3 км от града и минава по прилежащите околовръст височини. Тя се състои от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта с емкост до 300 души. Между тях се изготвят окопи за пехотата, площадки за картечниците и «бетонирани артилерийски батареи». Отделните линии окопи се свързват с ходове за съобщения. Тилната позиция се изгражда непосредствено край града. Пред позициите се устройват инженерни заграждения, състоящи се от телена мрежа на 5–6 реда колове, вълчи ями и автоматични фугаси. Пред северозападния сектор се изкопава ров с дължина 800 м, от който 300 м се наводняват. За маньовър със сили и средства крепостта се свързва с града с теснолинейка. Местността нощем се осветява с прожектори. Свръзката с турското Главно командване се осъществява с две радиостанции.

Гарнизонът на крепостта се състои от пет дивизии и два отделни полка с личен състав над 70 000 души с 479 оръдия и 20 крепостни картечници. Турското командване отдава голямо значение на крепостта, която има както военно, така и политическо значение (Одрин е първата турска столица в Европа и символ на турското присъствие на стария континент). Замисълът му предвижда с упорита отбрана да не се допусне падането на крепостта, а при благоприятни условия да се нанесат удари за разкъсване на блокадата и съединяване с полевите войски. За изпълнение на този замисъл се предприемат и конкретни мерки за подобряване на отбраната и повишаване духа на войските. Въвежда се и режим на икономично използване на боеприпасите и продоволствията. Извършва се прегрупиране и се предприемат удари за отдалечаване на блокадната линия.

С провеждането на Одринската операция българското командване възнамерява да си възвърне стратегическата инициатива, да застави турското правителство да поднови преговорите и да приключи войната.

Целта на операцията е пробив на цялата дълбочина на отбраната и овладяване на Одрин.

Замисълът предвижда тя да се проведе по способа на «ускорената открита атака», като 2–ра армия нанесе главен удар в Източния сектор и спомагателни удари в останалите три сектора за овладяване на предната позиция. В последствие настъплението продължава с пробив на фортовата линия в участъка на фортовете Айвазбаба, Кестенлик и Таштабия. В останалите сектори се предвиждат активни действия за сковаване силите на противника.

Одринската операция се провежда от 2–ра армия, която за целта се усилва и в навечерието на действията има в състава си четири дивизии (в това число две сръбски — Дунавската и Тимошката) и четири отделни бригади — всичко 153 700 души (от тях в бойните части 126 680 души), 424 оръдия и 96 картечници. Общото съотношение в жива сила е 1,8:1, а в артилерия 1,2:1 в наша полза. В направлението на главния удар (Източния сектор) силите на турците са около 40 000 души и 160 оръдия, а българските войски — 71 000 души с 230 оръдия.

Планирането на операцията се извършва щателно във всички звена. За подобряване на управлението се сформира специално тактическо съединение, наречено сектор, което се явява съобразяване с естествено образувалите се сектори от местността. Началникът на всеки сектор от своя страна го разделя на два дивизионни отдела, а тях на бригадни участъци.

Важно място в подготовката на операцията заема тактическата подготовка на личния състав. За целта се спускат инструкции за провеждане на тактически занятия с войските и за действията им по време на самия щурм. На специално подготвени полигони се провеждат занятия за съгласуване на действията и поддържане на взаимодействието между елементите на бойния ред и родовете войски.

Особено внимание се отделя на артилерийската подготовка и обработка по време на операцията. Планира се артилерийска обработка на крепостта още от януари, с което се цели да не се позволи на противника да усъвършенства отбраната си и да провежда удари за разкъсване на блокадата. Непосредствената артилерийска подготовка се планира в Северозападния, Западния и в Южния сектор. В Източния сектор артилерията не участва в артилерийската подготовка, а поддържа режим на огъня за пристрелка. Артилерийската поддръжка се планира по нов, непознат дотогава способ, наречен впоследствие огневи валяк.

Операцията започва на 11. III. 1912 г. и продължава две денонощия. През първото 2–ра армия овладява предната турска позиция, а през второто пробива главната фортова линия и овладява крепостта.

Настъплението на войските се предшества от мощна артилерийска подготовка в Северозападния, Западния и Южния сектор. Огънят се открива в 13,30 часа и продължава до 19,00 часа на 11 март. Настъплението на пехотата в различните сектори започва между 3,30 часа и 4,00 часа на 12 март. В Източния сектор частите настъпват в 4,00 часа. Въпреки силния турски огън специални групи устройват проходи в телените заграждения и пехотата атакува «на нож» противниковите окопи. Турските войски не издържат и се оттеглят към главната фортова линия. С решителни действия войските от сектора овладяват хребетите Маслак, Куштепе и Малтепе, като до 9,00 часа овладяват и последния хребет от предната турска позиция в района на сектора.

В Южния сектор българските войски достигат на 300–400 м от предната линия където се окопават.

В Западния и Северозападния сектор първоначално сръбските дивизии постигат известен успех, но много скоро са контраатакувани и понасяйки значителни загуби, се оттеглят на изходно положение.

Командването на 2–ра армия в стремежа си за максимално използване на успеха в направлението на главния удар поставя задача на източния сектор войските му да продължат настъплението без прекъсване. Войските настъпват, но срещат непреодолима турска съпротива. За да не се разколебаят от понесените загуби, атаката се спира, за да се подготви с огън. Атаката на главната турска позиция се подновява вечерта на 12 март и се предшества от артилерийска подготовка. Десети пехотен полк овладява фортовете Айджиолу и Кестенлик, а 23–ти пехотен полк към 4,00 часа овладява фортовете Айвазбаба, Йълдъз и Топйолу. Войските от сектора започват бой за града. След разсъмване успешно се развиват действията и в останалите сектори. До обяд градът е овладян. Редник Михо Георгиев от 29–и пехотен полк побива знамето нa победата над джамията «Султан Селим», а редник Иван Балахуров от същия полк пленява командващия турската групировка Шукри паша.

Турските загуби възлизат на 11 600 убити и 51 800 пленени, а загубите на 2–ра армия са 10 000 убити, ранени и умрели от раните си.

Одринска пехотна бригада

Сформирана на 16. IV. 1913 г. с щаб в Одрин. Състав: 71–ви и 72–ри пехотен полк. Към 16. VI. 1913 г. е в състава на 5–а армия и наброява офицери, подофицери и войници — 8040, пушки — 6000. Демобилизирана на 10. VIII. 1913 г.

Оперативно изкуство

През Първата балканска война (1912–1913) се заражда и практически се оформя оперативното изкуство на българската войска, което е и най-голямото постижение на българското военно изкуство в тази война.

Лозенградското сражение е първата срещна операция за българската армия, а превземането на Одрин първата нощна операция за младата ни войска.

В хода на войната се очертават няколко способа за разгром на противника, а именно: срещно сражение, флангови удари с едновременно притискане към естествено силни рубежи и препятствия, обкръжаване на крепост с последващото й блокиране, фронтално настъпление и пробив на подготвена отбрана.

Българските армии настъпват обикновено с подход от дълбочина или от изходно положение в непосредствено съприкосновение с противника.

Реализирането на главния удар се постига с масиране на силите и средствата на избраното направление.

В оперативното построение се появяват нови елементи като армейски артилерийски резерв, армейска артилерийска група и армейски инженерен резерв.

Определено място в развитието на оперативното изкуство заема правилното използване на родовете войски. Пехотата, артилерията и инженерните войски в пълна степен изпълняват своята роля, докато кавалерията не успява да прояви напълно своите възможности на най-маневрен род войска.

Важно постижение на оперативното изкуство се явява усъвършенстването на управлението. Променя се съдържанието на рекогносцировката, преминава се към колективен метод на работа при вземане на решение, издават се специални заповеди и разпореждания по управлението, разработват се планове за изпълнението на различни задачи и др.

Осма пехотна тунджанска дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Стара Загора. През 1912 г. е в състав: щаб, три пехотни бригади, един скорострелен артилерийски полк, един нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина, дивизионен огнестрелен парк, дивизионна интендантска рота, дивизионен продоволствен транспорт, дивизионен лазарет, полеви болници, полуподвижни болници, дивизионен стражарски взвод и дивизионен стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: дружини — 24, батареи — 15, офицери — 541, чиновници — 36, подофицери и войници — 34 986, коне — 6669, волове — 1969, каруци — 2271, леки автомобили — 1, оръдия — 72. Към 16. VI. 1913 г. е в състава на 4–та армия в състав: офицери, подофицери и войници — 32 040, пушки — 24 066, оръдия — 60 и коне — 6511. Бойните действия започва в състава на 2–ра армия.

⇐ Предыдущая 2 3 4 5 678 9 10 11 Следующая ⇒