Втори артилерийски полк 9 страница

Сформирана е на 13. V. 1913 г. На 17. V. 1913 г. е преименувана на 12–а пехотна дивизия. Разформирована през август 1913 г.

Първи артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 75/19. VI. 1880 г. През 1912 г. е в състав: батареи — 9, офицери — 28, чиновници — 1, подофицери и войници — 1687, коне — 1717, каруци — 86 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Първи конен полк

Сформиран е с Указ № 234/1883 г. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 720, коне — 671, каруци — 36, картечници — 4. Състав към 21. I. 1913 г.: офицери — 37, подофицери и войници — 655, коне — 789, каруци — 51, пушки и карабини — 571 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 1–ва конна бригада на конната дивизия от 1–ва армия.

Първи пехотен софийски полк

Сформиран е с Указ № 41/12. X. 1884 г. от 1–ва софийска, 5–а тетевенска и 6–а плевенска пеши дружина. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4698, коне — 372, каруци — 67 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна дивизия.

Първи планински артилерийски полк

През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 3211, коне — 1782, волове — 42, каруци — 48 и оръдия — 46. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Радиотелеграфна станция

През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 51, коне — 15 и каруци — 7. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Резултати от войната

Първата балканска война (1912–1913) завършва с подписването на Лондонския мирен договор. Чл. 2 от него предоставя на съюзниците всички турски територии на европейския континент на запад от линията Енос на Егейско море до Мидия на Черно море, като въпросът с Албания остава да бъде решен от великите сили.

Общо във войната са разгромени и понасят загуби повече от 75 турски дивизии. Пленени са 1500 офицери и 95 000 войници.

Решаващ дял за победата имат българските въоръжени сили, които воюват срещу 56 дивизии на противника и разгромяват повече от 36.

България мобилизира в хода на военните действия 720 000 души. Загубите й във войната възлизат на 45 000 убити и умрели и 39 454 ранени. Загубите на всички останали войски от балканския съюз са общо около 40 000 души.

Реквизиционни комисии

За прехрана на армията във военно време се разчита на реквизиции. Извършват се от комисии, главна, окръжни и околийски (градски), подчинени на министъра на войната. Съставът им е определен още в мирно време: за главната — военни и цивилни лица, окръжните — цивилни лица с участието на началника на окръжието; околийските — само от цивилни служебни лица. В реквизиционните комисии се държат запаси най-малко за 5–дневна дажба, нужни за прехраната на местни войски и случайно минаващи команди. Организиран е и транспорт, подкрепителни пунктове и др.

Родопски отряд

Сформиран е през 1912 г. Състав: 1–ва и 3–та пехотна бригада на 2–ра пехотна дивизия (9–и, 21–ви, 27–и и 39–и пехотен полк), 3–о артилерийско отделение от 3–ти артилерийски полк, 2–ра пионерна дружина, 2–ри дивизионен огнестрелен парк, 2–ра дивизионна интендантска рота, 2–ри дивизионен продоволствен транспорт, 2–ри дивизионен лазарет, четири полеви болници, две полуподвижни болници, 2–ри дивизионен стражеви взвод и 2–ри дивизионен конен взвод. Всичко в отряда: офицери, подофицери и войници — 23 190, коне — 4365, волове — 1346, каруци — 1219, картечници — 16 и оръдия — 12. Бойните действия започва в състава на 2–ра пехотна дивизия.

Задачата на отряда е да овладее Западните Родопи и да осигури жп линията София — Пловдив, впоследствие да настъпи по долината на Места, да я овладее заедно със Зърневското и Драмското поле, а с част от силите си да прекъсне жп линията в района на гара Бук, като разруши моста на Места.

Срещу отряда противостоят сили от турския Струмски корпус, който има 38 табора и 18 батареи (23 000 души).

Командирът на отряда взема решение да настъпи с три отделни колони (3–та бригада, 9–и пехотен полк и 1–ва бригада) по три направления с големи междини между колоните (продиктувано е от 180 км фронт за настъпление и от планинската местност) за овладяване на най-важните обекти и сковаване действията на противника.

Отрядът започва настъплението си от района за съсредоточаване: Батак, Чепино (Велинград), Чепеларе. Унищожавайки турската гранична съпротива, отрядът извършва тридневен марш и на 9 октомври се спуска в долината на Места. С левия си фланг (1–ва бригада) изтласква турските войски от Тамръшкия клин и овладява Девин и Пашмакли (Смолян). В следващите седем дни последователно освобождава Банско, Неврокоп (Г. Делчев), Доспат и Сатовча. С две дружини осъществява връзка със 7–а пехотна дивизия в района на Предела.

От Неврокоп основните сили на Родопския отряд започват преследване на противника по долината на Места. До 20 октомври отрядът овладява Серес и Просечен, а с левия си фланг настъпва към гара Бук за прекъсване на жп линията Солун — Одрин. Последователно овладява Драма, Кавала, Ксанти и преминава в решително преследване на противника в Беломорска Тракия.

За двадесет и два дни Родопският отряд изминава 220 км и разгромява значителни сили на противника. След 20 ноември организационно влиза в състава на 4–а армия. Отрядът е разформирован на 28. VIII. 1913 г.

САРАФОВ, Иван Константинов (23. III. 1856 г., В. Търново–25. XI. 1935 г., София) — генерал-майор от пехотата.

Брат на видния дипломат М. Сарафов. Завършва класното училище в родния си град. Участва в Руско-турската война (1877–1878) като опълченец в 10–а опълченска дружина. След войната завършва Одеското пехотно военно училище. На 12. IV. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6–а старозагорска дружина на Източнорумелийската милиция. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик, служи в 17–а търновска, 1–ва пловдивска, 5–а тетевенска и 2–ра варненска пехотна дружина. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин капитан. В Сръбско-българската война (1885) е командир на 8–и пехотен приморски полк, сражава се при Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг (1886), заради което е уволнен от армията. Емигрира в Русия, където постъпва в руската армия. В България се завръща през 1898 г. С чин подполковник (1. I. 1893) постъпва на служба, в Българската армия. Служи като началник на административния отдел във военното министерство, началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия, командир на 10–и пехотен родопски полк. На 18. V. 1900 г. е произведен в чин полковник, а на 18. V. 1905 г. в чин генерал-майор. Заема длъжността началник на 8–а пехотна тунджанска дивизия и 3–та пехотна балканска дивизия (1908–1913). През Първата балканска война (1912–1913) е началник на 3–та пехотна балканска дивизия. Включена в състава на 2–ра армия, тя участвува в Лозенградската настъпателна операция (9–11 октомври) при атаката на Чаталджанската укрепена линия (4–5. XI. 1912) и в атаката на Одринската крепост (март 1913). По време на Междусъюзническата война (1913) с дивизията си се сражава със сърбите при Кукуш, Дойран, Рупел и Горна Джумая. След войната се уволнява от армията (1913). Избухването на Първата световна война посреща в Русия, където се намира по частна работа. Постъпва като доброволец в руската армия с назначение командир на дивизия, а по-късно и на корпус. При намесата на България във войната (1915) напуска армията. След края на войната се завръща в България. Написва интересни спомени за Съединението 1885.

Награден е с военен орден «За храброст» — III и IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» — III ст. с мечове; народен орден «За военна заслуга» — III ст. с военно отличие и — IV ст.

Сборна конна бригада

Сформирана е на 18. IX. 1912 г. Състав към 21. I. 1913 г.: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 32, коне — 22, каруци — 4 и пушки — 10), 1–ви, 3–ти и 6–и конен полк. Всичко в бригадата: офицери — 88, подофицери и войници — 1629, коне — 1932, волове — 24, каруци — 136, пушки — 1582. Демобилизирана е на 7. VIII. 1913 г.

Свързочна техника

Свързочните подразделения в Българската войска в навечерието на Първата балканска война са в състава на Инженерните войски. Обособената като самостоятелна войскова единица телеграфна рота през 1900 г. прераства в телеграфен парк, телеграфно и оптическо отделение, сведени в три полуроти. Паркът разполага с 8 телеграфни апарата. «Сименс — Холске», образец 1888 г., 8 магнитни телефонни системи «Егер», 2 мансови 24–см хелиографни апарата, 4 мансови 10–см апарата, 20 км жица и 8 км кабел. По-късно са доставени по-съвършени светосигнални апарата «Морз» и друга техника, запасни части и имущество. Направена е поръчка за закупуване на радиостанции от Франция и са изпратени на специализация български офицери.

С обявяване на мобилизацията телеграфната дружина сформира телеграфен парк към щаба на Действуващата армия с три армейски и девет дивизионни телеграфни полуроти, радиотелеграфно отделение и допълваща телеграфна полурота (за стрелковото въоръжение вж. Инженерна техника и въоръжение). Армейските и дивизионните телеграфни полуроти имат скромни технически възможности, а телеграфната полурота има 8 телеграфни, 8 телефонни и 8 светосигнални станции. Телеграфният парк към Щаба на Действуващата армия разполага с 2 возими и 2 товарни радиотелеграфни апарата «Радиоелектрик», 2 возими и 2 товарни радиотелеграфни апарата «Пилзен» и 2 товарни радиотелеграфни станции «Телефункен». От наличните 10 радиотелеграфни апарата се формират 4 возими и една товарна станция с по два апарата.

Радиотелеграфните станции са с проста конструкция и с малка мощност. Возимите станции «Радиоелектрик» имат динамо с мощност 300 W, което се привежда в действие от мотор с една конска сила. Товарната радиостанция «Пилзен» е с динамо с мощност 300 W. То се движи с четирицилиндров мотор с въздушно охлаждане, който развива мощност 3 конски сили. Станцията е снабдена с прибор, наречен «тикер», без който никоя друга станция не може да прихваща изпратените от предавателя на станцията «Пилзен» електромагнитни вълни. Радиостанциите, с които разполагат българските радиотелеграфисти, са с ниска техническа надеждност и поради малката им мощност не са в състояние да покриват разстояние, по-голямо от 40 км.

Въпреки ограниченото количество технически средства българските радиотелеграфисти се справят добре с възложените им от командването задачи по смущаване предаванията на турската радиотелеграфна станция в обсадения Одрин, която поддържа връзка с Цариград. За смущаване на противниковата радиостанция се използват пет радиостанции. Тук за първи път българските радиотелеграфисти провеждат преднамерено организирано смущение на радиостанцията на противника за бойни нужди. Осъществени са и подслушване на противниковия радиообмен и приемане на бюлетини от радиостанции на международните агенции и противникови радиостанции за нуждите на разузнаването.

По време на войната в Българската войска удачно се използва и телефонната свръзка. Особено широко приложение намира тя в 3–та армия, командвана от генерал Радко Димитриев. Тук телефонна полурота на армията поддържа свръзката между Щаба на армията и щабовете на пехотните дивизии. Телефонната свръзка намира приложение и при обсадата и атаката на Одринската крепост. Добре развита е и артилерийската телефонна мрежа за управление на огъня. Удачно се използва въведеният в употреба със заповед по военното ведомство № 307 от 11. VIII. 1908 г. полски микротелефонен апарат «Байо». Всяка микротелефонна станция се състои от микротелефон, втора слушалка, вибратор (викач), бутон за късата верига и витла за съединяване на линейния и земния проводник. Тя тежи 6,5 кг.

В пехотните и артилерийските части по време на бойните действия намират приложение различни модели телефонни апарати с фоническо повикване, производство на германската фирма «Сименс — Холске», и телефонният апарат «Ериксон», чиито главни части са ръчен микротелефон, апаратна кутия със съединителен шнур, втора слушалка и междинен комутатор, събрани в кожен чохъл с три отделения. Проводните телефонни линии се построяват чрез макара, на която се навива телефонен трижичен кабел. Всяка макара заедно с ремъците тежи 3,5 кг, а заедно с навития на нея кабел от 100 м — 10 кг.

Хелиографната свръзка се осъществява с хелиографни апарати, които предават хелиограми на далечно разстояние с помощта на слънчева, лунна или газова светлина. За целта се използват полските хелиографни апарати «Манс», които са предназначени за действие през деня, и хелиографните апарати «Манжен», които се използват за денонощно действие. Хелиограмите се предават чрез отразените слънчеви лъчи, които падат върху плоското огледало на хелиографния апарат. Огледалото на «Манс» е с диаметър 1,2 м и с него при ярко слънце може да се хелиографира на разстояние до 35 км. На устроените станции се предава с помощта на морзовата азбука.

През ноември 1912 г. в Мустафа паша (дн. Свиленград) се открива и първата свързочна ремонтна работилница, в която се възстановяват повредените свързочни средства. За кратко време в нея са поправени 104 телефонни апарата от частите на 2–ра армия. През март 1913 г. работилницата се премества в с. Гебилер, по близо до щаба, със задача да осигурява частите, подготвящи се за овладяването на Одринската крепост.

По време на Балканската война заслугите на свързочните подразделения са големи. Те кръстосват Източна Тракия до Чаталджа като построяват над 3500 км. телеграфни и телефонни линии. От тях свързочните части на 1–ва армия устройват около 970 км, на 2–ра армия — 590 км, на 3–та армия — 700 км, на 4–та армия — 550 км, а телеграфният парк при щаба на Действуващата армия — 697 км линии. Като се има предвид, че щатното линейно имущество на телеграфните полуроти е 32 км меден проводник и 60 км полски телеграфен и телефонен кабел, се вижда какви огромни усилия са положени от свързочниците, за да устроят свръзки с дължина стотици километри. Особено голяма работа извършват телеграфните части при организиране свръзката на източния сектор и при устройването й в другите сектори на Одринската крепост. С използването на радиосвръзката през войната се извършва прелом в развитието на свързочната служба. Българското командване високо оценява голямата роля, която играят свързочните части по управлението на войските, и необходимостта от по-доброто им комплектуване със свързочна техника и имущество.

Седемдесети пехотен полк

Сформиран е на 17. IV. 1913 г. от състава на 1–ва пехотна дружина на 52–ри пехотен полк. Тогава е наречен 2–ри пехотен полк от Драмската бригада. През месец май 1913 г. е преименуван в 70–и пехотен полк. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформиран през август 1913 г. в Пазарджик.

Седемнадесети пехотен доростолски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. в състав на 3–та и 4–та дружина на 5–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 51, чиновници — 4, подофицери и войници — 4705, коне — 389, каруци — 68, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Седма пехотна рилска дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 106, коне — 56, каруци — 8 и леки автомобили — 1), три пехотни бригади (13–и, 26–и, 14–и, 22–ри, 49–и и 50–и пехотен полк), 7–и скорострелен артилерийски полк, 7–и нескорострелен артилерийски полк, 7–а пионерна дружина, дивизионен огнестрелен парк, интендантска рота, продоволствен транспорт, дивизионен лазарет, шест полеви болници, две полуподвижни болници, стражарски взвод и стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: офицери, подофицери и войници — 37 335, коне — 8271, волове — 2530, каруци — 2369, леки автомобили — 1, картечници — 24 и оръдия — 72. Състав към 21.1.1913 г.: офицери — 471, чиновници — 38, подофицери и войници — 37 548, коне — 8669, волове — 134, каруци — 1047, пушки — 27 249, картечници — 24 и оръдия — 86. Състав към 16. VI. 1913 г.: офицери, подофицери и войници — 29 551, пушки — 26 982, оръдия — 66 и коне — 8075. Бойните действия започва самостоятелно в Македония, а след това в състава на 4–та армия в района на Булаир.

Седми артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 85/1903 г. от едно артилерийско отделение на 4–ти артилерийски полк и две артилерийски отделения на 2–ри артилерийски полк. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 1709, коне — 1858, каруци — 69 и оръдия — 24. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Седми конен полк

Сформиран е с Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Сливен. През 1912 г. е в състав: офицери — 18, чиновници — 1, подофицери и войници — 495, коне — 520. Бойните действия започва в състава на 2–ра конна бригада на 2–ра армия.

Седми пехотен преславски полк

Сформиран е с Указ № 41/12. Х. 1884 г. от състава на 8–а врачанска, 11–а орханийска и 22–ра разградска пеша дружина. През 1912 г. е в състав: офицери — 71, чиновници — 4, подофицери и войници — 4708, коне — 378, каруци — 94 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Селиолу

На 9. X. 1912 г. към 16,00 часа, когато 1–ва бригада от 1–ва пехотна дивизия води бой при Гечкенли, към Селиолу подхожда и започва да се развръща 2–ра бригада от 4–та пехотна преславска дивизия. Авангардът на бригадата (две усилени дружини от 8–и пехотен полк) устремно атакуват противника източно от Селиолу. Начело на атаката развява полковото знаме командирът на 8–и пехотен полк. Към 17,00 часа авангардът достига югоизточните покрайнини на Селиолу. В същото време главните сили на 2–ра бригада са северозападно от Селиолу.

Командирът на 2–ра низамска дивизия предполага, че поради напредналото време нашето настъпление ще спре. Но за най-голяма изненада това не става дори и с настъпване на тъмнината. В тъмното две роти от 8–и пехотен полк атакуват с «Ура!», «На нож!» и увличат и другите роти. Турските войници се разбягват, тъмнината усилва разбъркването на таборите, избухва паника. Цялата 2–ра низамска дивизия се оказва небоеспособна и се оттегля към Гердели. И тук липсата на добро разузнаване спасява турците от окончателен разгром.

Сутринта на 10 октомври, когато нашите части в района на Селиолу се прегрупират, към Селиолу започва настъпление 4–та низамска дивизия от 2–ри корпус. В същото време командирът на корпуса получава сведение за разгрома на съседните му два 1–ви и 3–ти корпус, както и заповедта на командващия Източната турска армия за отстъпление на линията Люлебургаз — Бунархисар.

Втори турски корпус започва бързо отстъпление.

След обяд на 10 октомври нашите войски тук отново минават в настъпление. Втора бригада от 4–та дивизия при пороен дъжд късно вечерта достига Селиолу и нощува там.

Към 19,00 часа 1–ва бригада от 1–ва пехотна дивизия в тъмнината минава близо до позициите на охранението на 3–та низамска дивизия западно от Селиолу. Турците откриват огън. Нашите бойци подемат мощно «Ура!», запяват «Шуми Марица». Химнът се подема от целия отряд. Въпреки тъмнината дружините бързо оформят боен ред и отговарят с бърз огън, но до схватка не се стига. Бързата стрелба и близостта до противника обърква още повече турските табори. Командирът на 3–та низамска дивизия издава заповед за отстъпление.

Боевете на линията Гечкенли — Селиолу ознаменуват значителна победа на българската армия. Само за едно денонощие 1–ви, 2–ри и 4–ти турски корпус са обърнати в бягство, като съкрушителни удари са нанесени по две турски дивизии — 2–ра низамска и Измидската редифска дивизия.

За съжаление, тази победа не се използва от нашето командване за развитие на успеха. Грешки има в разузнаването, взаимодействието и оперативното ръководство. Боевете на линията Гечкенли — Селиолу се ръководят от трима командири — на 1–ва бригада, на кавалерийската дивизия и на 2–ра бригада, без да е организирано взаимодействието между тях. Блестящ тактически успех, без да прерасне в оперативен.

СЕРАФИМОВ, Владимир Генов (12. VIII. 1860 г., с. Аджар (дн. Свежен, Пловдивско)–7. IV. 1934 г., София) — полковник от пехотата.

Учи в Измир. На военна служба е от 1880 г. Военното училище в София завършва през 1883 г. На 30 август с. г. е произведен в чин подпоручик и назначен в пехотата. Служи в Русе, Пещера, Пазарджик и Хасково. Участва в Сръбско-българската война (1885). На 24. VIII. 1886 г. е произведен в чин поручик, на 1. I. 1888 г. в чин капитан, а на 1. I. 1899 г. в чин майор. Командва дружина в 6–и търновски полк. На 1. I. 1890 г. е произведен в чин полковник, назначен е за командир на 21–ви пехотен средногорски полк. При започването на Първата балканска война (1912–1913) неговият 21–ви полк е включен в състава на Родопския отряд, който действа в Източните Родопи. Когато отрядът преминава в настъпление, 21–ви пехотен полк освобождава селищата Пашмакли (дн. Смолян), Устово и Райково. Но завинаги в летописа на войната ще остане драматичният бой при Аламидере (дн. Полковник Серафимово), известно още като «Родопската Шипка». Турците атакуват позициите на полка пет пъти, но са отблъснати. На 3. XI. 1912 г. полкът преминава в настъпление, вследствие на което турците отстъпват по целия фронт. 21–ви пехотен полк се насочва към Ксанти, като го завладява на 20 ноември. Участва в Първата световна война като командир на 1–ва бригада от 8–а пехотна тунджанска дивизия и се отличава в боевете при Чеган. След края на войната преминава в запаса.

Кавалер е на военен орден «За храброст» — IV ст.; на орден «Св. Александър» — V ст.; орден «За военна заслуга» — IV ст., и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Серска пехотна бригада

Сформирана е през април 1913 г. с щаб в Сер. Състав: щаб, 67–и и 68–и пехотен полк и 3–ти конен дивизион. Демобилизирана е през април 1913 г., като съставът й влиза в сформираната 10–а беломорска дивизия. Състав към 16. VI. 1913 г.: офицери, подофицери и войници — 8336, коне — 1552, пушки — 6829 и оръдия — 8. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна дивизия.

СИРАКОВ, Радой Ичов (6. VII. 1861 г., с. Угърчин, Ловешко–14. XII. 1921 г., София) — генерал-майор от пехотата.

На военна служба от 5. X. 1879 г. Завършва Военното училище в София. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 20–а пехотна варненска дружина. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин поручик, а на 1. I. 1887 г. в чин капитан. През 1891 г. завършва генералщабната академия в Торино, Италия. Същата година е зачислен в ГЩ, а от следващата година е преведен в ГЩ. На 1. I. 1892 г. е произведен в чин майор, а на 1. I. 1896 г. в чин подполковник. Служи като генералщабен офицер в бригада, старши адютант на дивизия, началник на оперативното отделение в Щаба на армията. На 15. XI. 1900 г., е произведен в чин полковник, а на 1. I. 1906 г. в чин генерал-майор. Заема длъжностите началник на щаба на 3–та пехотна балканска, 2–ра пехотна тракийска, 5–а пехотна дунавска дивизия. От 1911 г. е началник на 9–а пехотна плевенска дивизия. През Първата балканска война (1912–1913) неговата 9–а пехотна дивизия е включена в състава на 3–та армия и се сражава на Тракийския военен театър — при Чаталджанската укрепена линия и атаката на Одринската крепост (1913). По време на Междусъюзническата война (1913) е началник на самостоятелен отряд, действащ срещу гръцките войски в Разложкия край. След войната е назначен за началник на Главното интендантство при Министерството на войната. На 15. VI. 1915 г. преминава в запаса. При мобилизацията през Първата световна война отново постъпва в армията и заема длъжностите: началник на Главното интендантство, началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия, началник на 9–а дивизионна област и офицер за поръчки при Министерството на войната. След демобилизацията излиза в запаса.

Награден е с военен орден «За храброст» III ст.; орден «Св. Александър» V ст. и народен орден «За военна заслуга» IV ст.

Софийски укрепен пункт

Сформиран е през юни 1913 г. Има за задача да осигури отбраната на София. Демобилизиран на 31. VII. 1913 г.

Справочно бюро за военнопленници

Сформирано е през 1912 г. към Министерството на войната. Има за задача да води отчетността на военнопленниците и да се грижи за издирване и връщане на българските военнопленници. По-късно съществува като секция «Военнопленници».

Стратегия

Първата балканска война 1912–1913 г. допринася за промяна на редица военнотеоретични възгледи на българското военно ръководство. Практиката показва, че условията за водене на войната са се изменили. Армията постепенно губи своето стратегическо предназначение, а противникът не може да бъде разгромен в 1–2 сражения.

При подготовката за войната българското командване решава успешно редица стратегически проблеми като подготовката на въоръжените сили; прикритието на държавната граница и извършването на мобилизацията; стратегическото развръщане; планирането на войната; правилния избор на вида бойни действия; създаването и използването на стратегическите резерви, стратегическото взаимодействие и ръководство.

Съотношението между родовете войски е напълно в духа на тенденциите в развитието на модерните за времето си армии. Пехотата е 66,5%, артилерията — 15,2%, кавалерията — 10,8% и инженерните войски — 7,5% от въоръжените сили.

За прикриване на мобилизацията и развръщането се създава прикриваща армия в състав три пехотни, една кавалерийска дивизия и кавалерийска бригада, като в нейно подчинение преминават и граничните войски. Армията заема приграничната полоса от Хасково до Факия.

Съсредоточаването на войските се извършва бързо благодарение на предварително разработените подробни разчети и ентусиазма на войските. Съсредоточаването на 3–та армия, свързано със запазване в тайна на нейното съществуване, се явява най-голямата стратегическа изненада във войната.

При планирането на войната правилно се отчитат особеностите на тактическите военни действия. Това допринася за най-добрия избор на посоката на главния стратегически удар.

Във всеки един от двата периода на войната българското военно ръководство правилно избира вида бойни действия. От всичко пет месеца (заедно с примирието) българската войска е в настъпление четири месеца и петнадесет денонощия, а в отбрана — десет денонощия.

Въпросът за стратегическите резерви се решава по своеобразен начин. Сформират се две нови съединения — 11–а пехотна дивизия и Македоно-Одринското опълчение. От наборите 1892 и 1893 г. и от постъпващи доброволци към всички полкове се сформират попълващи дружини.

Стратегическото ръководство се осъществява от обща главна квартира, състояща се от Главно командване (главнокомандващ, пом.-главнокомандващ, началник на Генералния щаб); Щаб на Действуващата армия; Главно тилово управление и военносъдебна част. Военното министерство се явява работен орган на общата главна квартира и се занимава с мобилизацията, реквизицията и осигуряването на материални средства за Действуващата армия.

Стратегическото взаимодействие се проявява в две направления — в рамките на българската войска и като взаимодействие между съюзническите армии.

Тактика

Тактиката на българската войска в Първата балканска война (1912–1913 г.) бележи едни от най-значимите си постижения.

Пробивът на подготвена полева отбрана е едно от тези постижения. Той сменя прилаганото дотогава фронтално изтласкване на противника.

Характерна особеност на българската тактика са множеството срещни боеве, особено в началото на войната.

Широко се прилагат обходът и обхватът, особено в гориста и планинска местност.

Промени настъпват и в бойните редове на частите и съединенията. Още след приграничните боеве започва сформиране на дивизионна артилерийска група. Малко по-късно се появяват и бригадни артилерийски групи. При Одринската операция частите имат в бойния си ред и щурмови колони, както и помощна артилерия (прототип на полковата артилерийска група).

Значително се подобрява и тактическото разузнаване чрез прилагане на поиска (действия на охотническите команди).

Редица новости се появяват в областта на огневото поразяване на противника. Променят се способите на артилерийската поддръжка и съпровождане. Артилерията поддържа пехотата по нов способ — с огневи валяк. Появяват се нови видове артилерийски огън — преграден, подвижен и неподвижен заградителен огън. При атаките на щурмовите колони масово се използва новото огнево средство — ръчната граната.

В Одринската операция за първи път се прилага радиопротиводействието. Друга съществена новост е използването на самолета за бомбардиране позициите на противника.

ТАНЕВ, Александър Андреев (1. IХ. 1863 г., Велес, Македония–16. IХ. 1932 г., София) — генерал-лейтенант от кавалерията.

На военна служба от 17. X. 1880 г. Завършва Военното училище в София през 1883 г. и юридическия факултет в университета в Хайделберг (1889). Служи в Лейбгвардейския ескадрон. През Сръбско-българската война е командир на щандартен взвод в ескадрон. Участва в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната е произведен в чин поручик (24. III.1886) и чин ротмистър (1. I. 1888). Служи като прокурор и председател на Пловдивския военен съд. След това е командир на 1–ви кавалерийски дивизион. На 27. IX. 1904 г. е произведен в чин полковник. От 1903 до 1907 г. е командир на 3–ти конен полк, а до 1909 г. — командир на 3–та конна бригада. По време на Първата балканска война (1912–1913) e командир на 2–ра конна бригада, с която се сражава в състава на Кърджалийския отряд по долината на Марица, като стига до Бяло море и Дедеагач. Участва при пленяването на Махмед Явер паша при с. Мерхамлъ. През Междусъюзническата война (1913) е командир на Босилевградския отряд. На 1. I. 1914 г. е произведен в чин генерал-майор. През Първата световна война е назначен за командващ конната дивизия, с която се сражава в Македония. След това е началник на 1–ва софийска дивизионна област и началник на Драмската областна военна инспекция. На 31. X. 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и по собствено желание излиза в запаса. Занимава се с адвокатска дейност.

⇐ Предыдущая 4 5 6 7 8910 11 12 13 Следующая ⇒