Втори артилерийски полк 10 страница

Награден с военен орден «За храброст» — III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» — III ст. с мечове по средата, IV ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» — II ст.; с военни отличия и орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТАРАКЧИЕВ, Продан Стоянов (12. XI. 1885 г., Сливен –28. V. 1957 г., София) — полковник (военен пилот).

През 1908 г. завършва Школата за запасни офицери в София. На 17 февруари с. г. е произведен в първия офицерски чин подпоручик и назначен в 11–и пехотен сливенски полк. Постъпва във въздухоплавателната школа в Гатчина, Русия, но при започването на Първата балканска война се завръща в България. Зачислен е в Балонното отделение към Въздухоплавателния парк към Българската армия като наблюдател. На 16. X. 1912 г. заедно с пилота Р. Милков извършва първия боен полет в историята на българската бойна авиация. Над гара Караагач те извършват разузнаване на противника и хвърлят ръчни бомби, което всъщност е първата бомбардировка от въздуха. Участва в Първата световна война, като служи в Първо аеропланно отделение. След войната е началник на Аеропланното училище.

Телеграфна дружина и части

С мобилизацията на 17. IX. 1912 г. дружината се развръща по мирновременните щатове, мобилизира и формира дванадесет телеграфни полуроти по една за всяка от деветте пионерни дружини и по една за всяка от трите главни квартири на армиите, един телеграфен парк за общата главна квартира, едно радиотелеграфно отделение и една допълваща полурота. Съгласно мобилизационния план по време на войната дружината се състои от 3 роти, 3 парка за щабовете на армиите и 1 за главната квартира, радиотелеграфно отделение, телеграфен парк и допълваща телеграфна полурота.

ТЕНЕВ, Православ Кръстев (15. III. 1862 г., Варна–6. I. 1943 г., София) — генерал от пехотата.

Учи гимназия в родния си град. Завършва Военното училище в София. На 30. VIII. 1882 г. е зачислен в 12–а раховска дружина. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин поручик. Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир на 3–та рота от 8–и пехотен приморски полк. След войната е ротен командир във Военното училище. На 1. I. 1888 г. е произведен в чин капитан. През 1892 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия, след което започва служба като старши адютант в 6–а пехотна бдинска дивизия. На 1. I. 1893 г. е произведен в чин майор, а на 1. I. 1898 г. в чин подполковник. През това време изпълнява длъжността началник на оперативно отделение в ЩА, началник на щаба на 1–ва пехотна софийска дивизия, началник на административния отдел във военното министерство, командир на 22–ри пехотен преславски полк, началник на щаба на 4–та пехотна преславска дивизия. На 1. I. 1903 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на 2–ра бригада от 9–а пехотна плевенска дивизия, след това е началник на Канцеларията на военното министерство, началник на 6–а пехотна бдинска дивизия. На 15. X. 1908 г. е повишен в чин генерал-майор. През Първата балканска война (1912–1913) командва 6–а пехотна бдинска дивизия, с която воюва на Тракийския военен театър при Люлебургаз — Бунархисарската операция и атаката на Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия е в резерв между 2–ра и 4–та армия. От 1914–1915 г. е назначен за началник на Щаба на армията, а от март 1915 г. — за главен интендант на армията. На 27. III. 1915 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През Първата световна война (1915–1918) е началник на Главно тилово управление. През 1917 г. временно е назначен за началник на Македонската военноинспекционна област. След това е генерал за поръчки при ЩДА. След войната на 31. X. 1918 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от армията по собствено желание.

Награден е с военен орден «За храброст» — III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» — II ст. с мечове по средата, V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» на обикновена лента.

ТОДОРОВ, Георги Стоянов (10. VIII. 1858 г., Болград–16. XI. 1934 г., София) — генерал от пехотата.

Син на българи, преселници в Бесарабия. Брат на акад. Александър Т. Балан. Завършва гимназията в Болград. Участва в Руско-турската война (1877–1878) като доброволец в Българското опълчение. На военна служба от 3. VII. 1877 г. През 1878 г. е произведен в унтерофицер. Завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 30. III. 1882 г. е произведен в чин поручик. Същата година след щаб-офицерска школа в Русия постъпва в Генералщабната академия в Санкт Петербург. Преди да завърши последния курс, се завръща в България заради събитията около Съединението. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) е командир на летящ отряд в района между Видин и Кула. Влизал е в бой при Кула, Лом, Арчар и с. Гайтанци. След войната е командир на дружина в 1–ви, пехотен софийски полк. През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, заради което е уволнен от армията. Същата година е възстановен на служба. На 13. VIII. 1887 г. е произведен в чин майор. През 1890 г. завършва академията в Русия. На 1. I. 1892 г. е произведен в чин подполковник, а на 1. I. 1896 г. в чин полковник. Служи като севлиевски окръжен военен началник, инспектор на класовете във Военното училище, командир на 20–и пехотен добруджански полк, на 2–ра бригада от 6–а пехотна бдинска дивизия, началник на 7–а пехотна рилска дивизия. На 1. I. 1910 г. е произведен в чин генерал-майор. През Първата балканска война (1912–1913) под неговото командване 7–а пехотна дивизия, която организационно е включена във 2–ра съюзна армия, действа на Македонския фронт. Тя съдейства на съюзниците за настъплението по поречието на Струма и овладяването на Солун (октомври 1912). През януари 1913 г. се отличава при отбраната на Булаир. По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманската позиция срещу сърбите. След войната е инспектор на 2–ра военноинспекционна област. На 2. VIII. 1915 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. През Първата световна война (1915–1918) е назначен за командващ 2–ра армия, с която настъпва в Македония и осуетява съединяването на дебаркиралите в Солун съглашенски войски със сръбската армия. През 1917 г. поема командването на 3–та армия на Добруджанския фронт. На 15. VIII. 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата. В началото на 1918 г. е назначен за помощник-главнокомандващ на Действуващата армия, а от 8 септември с. г. е фактическият главнокомандващ (до примирието на 27 септември.) След демобилизацията е уволнен от армията (1919). Член е на Съюза на запасните офицери в България и един от водачите на съюза «Кубрат».

Награден е с военен орден «За храброст» — II, III, IV ст. 2 кл.; с ордена «Св. Александър» — I ст. с мечове по средата, IV и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» — I ст. с военно отличие и брилянти, и III ст. на военна лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ТОПРАКЧИЕВ, Христо Андреев (16. XII. 1885 г., Бургас–19. X. 1912 г., край Одрин) — Инженерни войски.

Завършва гимназия в Сливен. Постъпва във Военното училище в София, което завършва през 1908 г. На 2 август с. г. е произведен в чин подпоручик. Служи в пионерна дружина във Видин и София. През април 1912 г. заминава във Франция, където учи въздухоплаване. През юли с. г. се завръща в България и поема командването на първото аеропланно отделение в Българската армия. През септември 1912 г. край Шумен новосформираното отделение участва в маневри. След обявяването на Първата балканска война (1912–1913) с цялото аеропланно отделение той заминава на фронта и се разполага на аеродрум около Мустафа паша (Свиленград). На 17. X. 1912 г. извършва първия си боен полет над Одринската крепост, където хвърля прокламации към турците и същевременно разузнава разположението на противника. На 19 октомври в 15,00 часа след обяд той отново излита с аероплана си за изпълнение на бойна задача. Полетът трае 50 мин. и при завръщането му се запалва и взривява, при което Топракчиев загива. Той става първата жертва в историята на българската бойна авиация.

ТОШЕВ, Стефан Тошев (18. XII. 1859 г., Стара Загора–27. X. 1924 г., София) — генерал от пехотата.

Участва в Руско-турската война (1877–1878) като доброволец в 8–а дружина на Българското опълчение. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6–а пехотна старозагорска дружина от Източнорумелийската милиция, а след това в 10–а пехотна хасковска дружина. През 1881 г. е зачислен в свитата на Н. В. княз Александър I Батенберг. На 24. VIII. 1883 г. е произведен в чин поручик, служи в 14–а пехотна севлиевска дружина и 7–а пехотна планинска дружина в Лом. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на 2–ра дружина в 3–ти пехотен бдински полк. През Сръбско-българската война (1885) с дружината си участва в боевете при Трън и на височините Мека Цръв и Три уши на Сливнишката позиция. След войната временно командва 3–ти пехотен бдински полк, а след това — 11–и пехотен сливенски полк. На 1. IV. 1887 г. е произведен в чин майор, а на 2. VIII. 1891 г. в чин подполковник. Служи като командир на 7–и пехотен преславски полк и 8–и пехотен приморски полк. На 2. VIII. 1895 г. е произведен в чин полковник, а на 1. I. 1904 г. в чин генерал-майор. Командва 2–ра бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия, а след това е началник на 7–а пехотна рилска дивизия и 1–ва пехотна софийска дивизия (1909). През Първата балканска война (1912–1913) начело на 1–ва пехотна софийска дивизия, в състава на 3–та армия, участвува в Лозенградската операция, сражава се при Гечкенли и Селиолу, а след това при атаката на Чаталджанската укрепена позиция. В Междусъюзническата война (1913) командва 5–а армия, която спира настъплението на сръбската армия в направление на Кюстендил, а след това участва в успешното контранастъпление в Кресненското дефиле срещу гръцката армия. На 5. VIII. 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След демобилизацията е началник на 2–ра военноинспекционна област (Пловдив), а през 1915 г. е началник на 3–та военноинспекционна област. През Първата световна война (1915–1918 г.) е назначен за командващ 3–та българска армия, с която воюва в бойните действия срещу Румъния (1916). На 25. III. 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата. През 1918 г. е назначен за генерал-губернатор на Македонската военна област, а след това поема командването на 4–та армия с фронт по Струма и Бяло море. След демобилизацията е назначен за началник на 4–та военна инспекция. През февруари 1919 г. се уволнява от армията и излиза в запас.

Награден е с военен орден «За храброст» — III и IV ст. 2 кл.; с орден «Св. Александър» — I ст. с мечове, II ст. без мечове, III и IV ст. и народен орден «За военна заслуга» — II ст. на военна лента.

Тракийско военно губернаторство

Сформирано е през 1912 г. със задача да организира административното управление и поддържането на реда в освободените земи. Разформировано е през 1913 г.

Транспорт

Военновременни формирования, които се състоят от четири до шест ешелона. Задачата им е да превозват хранителни и фуражни припаси до частите на фронта.

Транспортни депа

Военновременни формирования със задача да превозват храни и фуражни припаси за войсковите части. Подчинени са на Главното тилово управление.

Трета армия

Сформирана е на 17. IX. 1912 г. с щаб в Русе. Състав: щаб, тилово управление, телеграфна рота, колоездачна рота, интендантски парк, санитарен отряд, ветеринарен лазарет, стражарски ескадрон, 4–та, 5–а и 9–а пехотна дивизия, конница (3–та конна бригада), армейски части 3–то скорострелно гаубично отделение, 3–то нескорострелно гаубично отделение, Шуменски крепостен батальон, понтонна дружина, базисен огнестрелен склад, междинен огнестрелен склад, базисен магазин, междинни магазини, разходни магазини), опълчение и допълващи части. Всичко в армията: офицери, подофицери и войници — 111 363, коне — 26 030, волове — 3737, каруци — 6675, леки автомобили — 7, велосипеди — 75, картечници — 72 и оръдия — 318. Армията взема активно участие в Лозенградското срещно сражение, Люлебургаз-Бунархисарската операция и в боевете при Чаталджа.

Трета конна бригада

Сформирана е с Указ № 150/1906 г. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 2, подофицери и войници — 5, коне — 7 и каруци — 1), 8–и, 9–и и 10–и конен полк. Всичко в бригадата: офицери, подофицери и войници — 1551, коне — 1520 и каруци — 84. Бойните действия започва в състава на 3–та армия.

Трета пехотна балканска дивизия

Сформирана е през 1891 г. През 1912 г. е в състав: (офицери, подофицери и войници — 88, коне — 48, каруци — 10 и леки автомобили — 1), 1–ва, 2–ра и 3–та пехотна бригада (11–и, 24–ти, 29–и, 32–ри, 41–ви и 42–ри пехотен полк), 6–и скорострелен артилерийски полк, 6–и нескорострелен артилерийски полк, 3–та пионерна дружина, 3–ти дивизионен огнестрелен парк, дивизионна интендантска рота, дивизионен продоволствен транспорт, дивизионен лазарет, шест полеви болници, две полуподвижни болници, стражарски взвод и стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: офицери, подофицери и войници — 36 036, коне — 6176, волове — 1850, каруци — 1985, леки автомобили — 2, картечници — 24 и оръдия — 72. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Трета пехотна бригада от 2–ра пехотна дивизия

Сформирана е през 1912 г. Състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 34, коне — 19 и каруци — 1), 27–и, 39–и и 9–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 2–ра пехотна дивизия.

Трета пехотна бригада от 9–а пехотна дивизия

Сформирана е през 1912 г. Състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 15 и каруци — 1), 53–ти и 54–ти пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Трета пехотна бригада от Македоно-Одринското опълчение

Сформирана е на 26. IX. 1912 г. с щаб в София. Състав: 9–а велешка, 10–а прилепска, 11–а серска и 12–а лозенградска дружина. Всичко в бригадата: офицери, подофицери и войници — 4004, коне — 279 и волове — 22. От април 1913 г. в състава на бригадата влиза и 15–а щипска дружина. Бойните действия започва в състава на Македоно-Одринското опълчение. Разформирована е на 1. X. 1913 г.

Трета пехотна бригада от 8–а пехотна дивизия

Сформирана е през 1912 г. Състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 15 и каруци — 1), 51–ви и 52–ри пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Трета пехотна бригада от 5–а пехотна дивизия

Сформирана е през 1912 г. Състав: щаб (офицери —3, подофицери и войници — 31, коне — 17 и каруци — 1), 45–и и 46–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Трета пехотна бригада от 7–а пехотна дивизия

Сформирана е през 1912 г. с щаб в Дупница. Състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 27, коне — 14 и каруци — 1), 49–и и 50–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Трета пехотна бригада от 3–та пехотна дивизия

Сформирана е през 1912 г. Състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 15 и каруци — 1), 41–ви и 42–ри пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Трета пехотна бригада от 4–та пехотна дивизия

Сформирана е през 1912 г. с щаб в Шумен. Състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 24, коне — 15 и каруци — 1), 43–ти и 44–ти пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Трети артилерийски полк

Сформиран е със Заповед № 250/25. VII. 1883 г. През 1912 г. е в състав: батареи — 6, офицери — 21, чиновници — 1, подофицери и войници — 1178, коне — 1029, каруци — 57 и полски скорострелни оръдия — 24. Бойните действия започва в състава на Хасковския отряд.

Трети конен полк

Сформиран е с Указ № 31/11. IX. 1885 г. През 1912 г. е в състав: ескадрони — 4, офицери — 33, чиновници — 1, подофицери и войници — 490, коне — 618, каруци — 36 и картечници — 4. Към 21. I. 1913 г. е в състава на Сборната кавалерийска дивизия. Бойните действия започва в състава на 2–ра конна бригада на 2–ра армия.

Трети пехотен бдински полк

Сформиран е с Указ № 41/12. X. 1884 г. от състава на 7–а ломска, 9–а берковска и 15–а свищовска пехотна дружина. През 1912 г. е в състав: офицери — 51, чиновници — 4, подофицери и войници — 4614, коне — 433, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия.

Тридесет и втори пехотен загорски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 8–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 68, чиновници — 4, подофицери и войници — 4860, коне — 469, волове — 6, каруци — 70 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Тридесет и девети пехотен солунски полк

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб в Пловдив. Състав: офицери, подофицери и войници — 4794, коне — 554, каруци — 43 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Родопския отряд на 2–ра армия.

Тридесет и осми пехотен одрински полк

Сформиран е на 17. IX. 1912 г. с щаб в Орхание. Състав: офицери, подофицери и войници — 4729, коне — 370, каруци — 68, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна дивизия. Разформирован е в Цариброд на 3. VIII. 1913 г.

Тридесет и пети пехотен врачански полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 11–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 49, чиновници — 4, подофицери и войници — 3468, коне — 354, каруци — 80 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия. Сформиран е с

Тридесет и първи пехотен варненски полк

Указ № 84/1903 г. от състава на 7–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 98, чиновници — 4, подофицери и войници — 4410, коне — 386, волове — 12, каруци — 85 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Тридесет и седми пехотен пирински полк

Сформиран е на 22. IX. 1912 г. с щаб в София. Състав: офицери, подофицери и войници — 4902, коне — 373, каруци — 70 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна дивизия. Разформирован е през 1913 г. и отново е сформиран през август 1913 г.

Тридесет и трети пехотен свищовски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 9–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 82, чиновници — 3, подофицери и войници — 5032, коне — 302, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Тридесет и четвърти пехотен троянски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 10–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 63, чиновници — 3, подофицери и войници — 4306, коне — 300, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 12–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 74, чиновници — 4, подофицери и войници — 4593, коне — 353, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия.

Тридесети пехотен шейновски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от състава на 6–и резервен полк, с щаб в Търново Сеймен (Симеоновград). През 1912 г. е в състав: офицери — 61, чиновници — 3, подофицери и войници — 4848, коне — 500, каруци — 98 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Тринадесета пехотна дивизия

Това е 2–ра пехотна резервна дивизия, която от 17. V. 1913 г. до юли 1913 г. носи името 13–та пехотна дивизия. Състав: 62–ри, 63–ти и 64–ти пехотен полк, 13–и артилерийски полк и 13–та пионерна рота. Всичко в дивизията: офицери, подофицери и войници — 14 517, коне — 2160, пушки и карабини — 12 527 и оръдия — 60. Разформирована през юли 1913 г.

Тринадесети артилерийски полк

Сформиран през май 1913 г. с щаб в Сливница. Бойните действия започва в състава на 13–а пехотна дивизия. Разформирован е на 22. VIII. 1913 г. в Татар Пазарджик.

Тринадесети пехотен рилски полк

Сформиран е с Указ № 186/1886 г. на мястото на разформирования 2–ри пехотен струмски полк. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4935, коне —740, каруци — 70 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Управление на началника на обсадната артилерия при Одрин 1912—1913 г.

Осигурява ръководството на артилерийските части при обсадата на Одрин.

Флот

Сформиран е на 12. VIII. 1879 г. През 1912 г. е в състав: щаб на флота, подвижна отбрана (един крайцер, три миноносеца, плаващи мини и брегова команда), неподвижна отбрана (минна част, брегова батарея, портова рота), арсенал и съоръжения във Варна и Русе и Дунавска част. Всичко офицери, подофицери и войници — 2185. Състав към 16. VII. 1913 г.: офицери, подофицери и войници — 1150.

Черноморският флот разполага с учебен крайцер «Надежда», 6 миноносеца, 3 плаващи торпедни батареи, 3 спомагателни кораба и 240 заградителни мини «Соте Арле».

Дунавската част на флота има остарелите и невъоръжени параходи «Крум», «Александър» и «Симеон Велики», два миноносеца, въоръжени с прътови мини и с по една картечница, 4 парни катера, въоръжени с картечници, 3 шлепа, 2 железни парома и 15 понтона. Частта разполага и със 100 заградителни мини тип «Херц».

Съгласно оперативния план Черноморската част от флота има за задача да отбранява Варненското пристанище и да наблюдава бреговете. За целта са поставени 234 мини.

На 7 ноември в 22 часа и 25 минути торпедоносците «Летящи», «Смели», «Строги» и «Дръзки» излизат в открито море. На другия ден на около 32 мили източно от Варна торпедоносците атакуват турския брониран крайцер «Хамидие». Торпедо, изстреляно от «Дръзки» с командир мичман I ранг Георги Купов, отваря голяма пробойна в корпуса на «Хамидие» и турският крайцер е откаран на буксир към Истанбул.

Чрез атаката срещу турския крайцер черноморските моряци оказват значителна помощ на намиращите се на позиция пред Чаталджа български войски.

След победата над «Хамидие» торпедоносците изпълняват разузнавателни и охранителни задачи.

Дейно участие във войната вземат и българските моряци от Дунавската флотилия. Команди от моряци заминават за фронта в подкрепа на инженерните части. Те участват в обсадата на Одринската крепост в поддръжката на самолети, прокарването на телефонни линии, устройването и възпламеняването на фугаси.

Морската команда устройва минни заграждения през Чаталджа и Родосто и организира семафорно-наблюдателна служба.

Прекратяването на военните действия между България и Турция осуетява предвидената торпедна атака срещу турския броненосец «Тургус рейс», който действа по крайбрежието на Мраморно море.

Флотско въоръжение и техника

През Първата балканска война материалната част на Българския военен флот е недостатъчна. Значителна част от наличната техника е с ограничени възможности за водене на бойни действия. Личното офицерско оръжие е флотската сабя и пистолет «Парабелум» или револвер «Смит и Уесън». Сабята е старият образец руски морски палаш, с прав и силно заострен към върха клин, с дървена ножница, облечена в черна кожа. (За пистолета и револвера вж. Пехотно въоръжение.) Редовият състав е въоръжен с руската еднозарядна пушка «Бердана № 2». (Вж. Пехотно въоръжение.) Българският флот на Черно море разполага с учебния крайцер «Надежда», 6 миноносеца, 3 плаващи торпедни батареи, 3 спомагателни кораба и 5 парни катера. В този състав той трябва да се противопостави на многократно превъзхождащия го военноморски флот на Турция, наброяващ 48 бойни кораба, 3 броненосеца, 2 бронирани крайцера, десетки кантонерки, торпедоносци и контраторпедоносци.

Крайцерът «Надежда» е построен във френската корабостроителница «Жиронда» в Бордо и е с водоизместимост 717 т, скорост 17 възела, дължина — 65 м, широчина — 8,28 м. Снабден е с две парни машини по 3100 конски сили и носи запас от 102 т въглища. Въоръжен е с две оръдия система «Шнайдер», калибър 100–мм Д/50, далекобойност — 8000 м, две скорострелни оръдия «Шнайдер-Кане», калибър 65–мм Д/50, далекобойност — 7000 м, две оръдия калибър 47–мм Д/60 и два торпедни апарата, калибър 381–мм. През 1911 г. на «Надежда» е монтирана радиостанция «Телефункен». В навечерието на войната, когато рухва илюзията, че крайцерът може да бъде използван за решаването на бойни задачи, от него са снети двете 100–мм Д/50 оръдия «Шнайдер» и през 1912–1913 г. той е превърнат в щабен кораб.

Закупените от Франция шест торпедни миноносеца «Дръзки», «Летящи», «Смели», «Строги», «Храбри» и «Шумни», построени в заводите «Шнайдер» в Шалон, са еднотипни, с водоизместимост — 97,5 т, скорост — 22 възела, дължина — 38 м, широчина — 3 м. Снабдени са с по два парни котела и трицилиндрова парна машина, с мощност 1900 конски сили, и имат нормален запас от твърдо гориво 10,5 т. Въоръжени са с по три торпедни апарата, калибър 450–мм и с по две оръдия, калибър 47–мм. Екипажът наброява 25–30 души, от които двама офицери. Миноносците обаче нямат отопление, торпедни мерници и не разполагат с радиостанции. Ограничен е и броят на торпедата. Въпреки това те са в състояние да изпълняват активни бойни задачи.

Българският военноморски флот има на разположение и 3 плаващи торпедни батареи, предназначени за борба с противникови кораби. Произведени са във Франция и имат водоизместимост 17 т, дължина 9,4 м, широчина — 3,4 м. Въоръжени са с по два торпедни апарата, калибър 450–мм. Към спомагателните кораби спадат катерът «Калиакра», построен в арсенала на Дунавската флотилия в Русе през 1898 г., с водоизместимост — 80 т, скорост — 10 възела, дължина — 23 м, широчина — 3 м; минният заградител «Камчия», доставен от Франция, с водоизместимост — 105 т, скорост — 9 възела, дължина — 36,2 м и носи 10–12 мини и ветроходната яхта «Стрела», доставена от Франция, с водоизместимост — 28 т, дължина — 16 м и широчина — 3,6 м. Флотът разполага и с 5 парни катера — «Хаджи Димитър», «Раковски», «Амалия», «Чайка» и «Лилия», с водоизместимост — 12–23 т, дължина. — 8,5–14,5 м и широчина — 2,5–36 м. В разпореждане на командването на флота са поставени петте парахода на Българското търговско параходно дружество — «Борис», «Варна», «България», «Кирил» и «София», а Главната дирекция по постройка на железниците и пристанищата предава влекачите «Варна» и «Левски», една дълбачка, 40–тонен плаващ кран и четири лодки.

На военноморския флот са подчинени и 4 брегови батареи с 8 оръдия. Първата брегова батарея е развърната на варненския бряг в местността Почивка и включва две 240–мм Д/45 оръдия система «Шнайдер», обр. 1907 г. Оръдията са с далекобойност 11 520 м, маса с платформата — 43,6 т и стрелят с бризантни, бронебойни и фугасни снаряди. Втората брегова батарея край Варна е въоръжена с двете 100–мм Д/50 оръдия «Шнайдер», снети от крайцера «Надежда». Третата брегова батарея, включваща две 100–мм Д/50 оръдия, е на позиция в морската градина. Южно от нос Галата са разположени две стари оръдия — 76–мм оръдие «Армстронг» и 57–мм оръдие «Максим Норденфелд». В помощ на бреговата артилерия са придадени два прожектора, монтирани на нос Галата и местността Траката. С обявяването на мобилизацията за укрепване отбраната на Варна и крайбрежието са докарани още 13 батареи от Шуменския и Видинския крепостен батальон — две 24 фунтови дълги четириоръдейни батареи, четири куполни батареи, една 10–цевна картечна батарея, две 9–фунтови шесторъдейни батареи, една 24–фунтова триоръдейна батарея, една 57–мм куполна батарея, една гаубична и една нескорострелна полска батарея.

Минната част на флота разполага с 240 заградителни мини тип «Соте Арле». Тези електроударни мини, доставени от Франция, са два вида: отбранителен тип с обща маса 520 кг и заряд от 80 кг пироксилин, запална чаша с 0,7 кг сух пироксилин, капсула с гърмящ живак и минреп (стоманено въже с котва за прикрепяне на мината) с дължина 100 м и блокаден тип с обща маса 376 кг, заряд от 60 кг пироксилин, запалка с 1 кг пресован тротил и минреп с дължина 100 м. През мобилизационния период за минирането на Варненския залив са употребени 214 мини «Соте Арле», а по-късно са поставени още 20, и техният брой нараства на 234 мини.

Дунавската флотилия разполага с 3 остарели и невъоръжени парахода — яхтата «Крум» с водоизместимост — 265 т, дължина — 40 м, широчина — 10,1 м, минния транспорт «Симеон Велики» с водоизместимост — 200 т, дължина — 40 м и широчина — 12,5 м и транспортния параход «Александър I» с водоизместимост — 350 т, дължина — 61 м и широчина — 13 м, миноносните катери «Ботев» и «Левски» с водоизместимост — 20 т, дължина — 18 м и широчина — 2,5 м, които са въоръжени с прътови мини и с по една картечница, парните катери «Борис», «Любен Каравелов» и «Стефан Караджа» с водоизместимост 43 т, дължина — 14,7 м, широчина — 3,4 м, парния катер «Стража» с водоизместимост — 3 т, дължина — 7,5 м, и широчина — 1,9 м, 3 шлепа, 2 железни парома и 15 понтона. Дунавската част на флота разполага и със 100 заградителни мини тип «Херц», които са контактни галвано ударни мини, пълни с пресован пироксилин, които се възпламеняват чрез електричество при удар, като за източник на ток се използват галванични батерии. Доставени са от Русия през 1884 г.

⇐ Предыдущая 4 5 6 7 8 91011 12 13 Следующая ⇒