Втори артилерийски полк 5 страница

Железопътната дружина със своите четири експлоатационно-строителни роти разполага с разнородна материална част за поддържане на железопътната мрежа и ремонта на подвижния състав. Освен тях дружината разполага с допълваща полурота, автомобилно отделение (вж. Автомобилна техника), въздухоплавателно отделение (вж. Авиационна техника) и прожекторно отделение, което притежава два прожектора. Развърнат е и Въздухоплавателен парк в състав от три аеропланни и едно балонно отделение, аеропланна фронтова работилница и служба за аеротехническо снабдяване.

Органи за техническо осигуряване на войските са инженерната работилница и главният инженерен склад. Инженерната работилница не само организира ремонта, но и създава нови образци инженерно имущество, като подготвя и технически кадри — техници и механици за частите на армията. В нейния състав влизат различни работилници: ковачница, дърводелска, шлосерска, сарачница и електротехническа. В работилницата се извършват поправки на телеграфните и телефонните апарати, ремонт на автомобилната техника. Тук се изработват кожени чанти, чохли, железарски и дървени детайли, необходими за специалните коли, и 70 нови понтона, необходими за понтонната дружина. За непосредственото обслужване на бойните части на Действуващата армия е създадена подвижна инженерна работилница, която се развръща и действа в Търново Сеймен (дн. Симеоновград), а след това при с. Гебелер в Източния сектор на Одринската крепост. Органите за инженерно снабдяване осигуряват частите при Одрин и с ръчни бомби. Те се донасят в Мустафа паша (дн. Свиленград), а оттам се изпращат в инженерните депа за зареждане. В инженерното депо на Източния сектор при Одрин се формира специална команда за обучаване на войските за действие с гранатите. До края на октомври 1912 г. армейският инженерен парк получава от търновосейменския огнестрелен склад 10 000 ръчни бомби, които разпределя по частите.

Инженерни войски

Към щабовете на армии има управления на началниците на инженерни войски (армейски инженери).

В щабовете на пехотните дивизии има длъжност «дивизионен инженер», която се заема от офицери, военни инженери, на които са подчинени дивизионите пионерни дружини. Формирани са 9 пионерни дружини с щаб и по 2 пионерни роти; 9 нестроеви дивизии; 9 инженерни парка; 3 допълнителни роти; 3 колоездачни роти; 3 гълабови станции и обози за технически роти на военновременните дружини.

Кавалерийска дивизия

Сформирана е с Указ № 176/1891 г. През септември 1912 г. е мобилизирана в състав: 1–ви, 2–ри, 4–ти, 7–и, 8–и и 10–и конен полк. Офицери — 132, чиновници — 5, подофицери и войници — 3044, коне — 3018, волове — 436, каруци — 446, пушки и карабини — 2123, картечници — 30 и оръдия — 16. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Кавалерийско въоръжение

Личното оръжие за офицерите в конницата (кавалерията), която през войната се състои от Кавалерийска инспекция, Кавалерийска школа, конезавод, две ремонтни конни депа и 11 конни полка, е кавалерийската сабя и пистолет или револвер, а за редовия състав — кавалерийска сабя и карабина «Манлихер».

Офицерската сабя е от стария тип руска кавалерийска сабя с широк, леко извит клин. Масата на сабята заедно с ножницата е 2040 г, без ножницата 1200 г, а дължината на сабята е 1015 мм. Личното огнестрелно оръжие на офицерите е пистолет «Парабелум» или револвер «Смит и Уесън» (вж. Пехотно въоръжение).

Кавалерийската сабя за редовия и подофицерския състав е от стария тип руска драгунска сабя с широк, леко извит клин. Масата на сабята заедно с ножницата е 1760 г, без ножницата 1100 г, а дължината на сабята е 1010 мм, дължината на клина 870 мм. Максималната й широчина е 35 мм.

Магазинната карабина «Манлихер», калибър 8 мм, е от два образеца — «Манлихер», обр. 1890 г. и обр. 1895 г. Карабината «Манлихер», обр. 1890, по устройството си е като пехотната пушка, обр. 1895 г., но е без нож, със секторен мерник и няма полуложа. Маса 3300 г, дължина 1005 мм, начална скорост на куршума 530 м/сек. Карабината «Манлихер», обр. 1895 г., се различава от карабината, обр. 1890 г., по това, че е с маса 3060 г, мерникът е рамка с хомотче, има полуложа и прикладът е кух.

Картечните взводове към конните полкове са въоръжени с тежки картечници система «Максим» (вж. Пехотно въоръжение).

Канцелария на военното министерство

Създадена е с Указ № 176/1891 г. Подчинена е на министъра на войната. Съхранява документите, свързани с дейността на министерството по отношение командването на войските. През 1912 г. е в състав: началник на канцеларията, адютант на министъра, завеждащ пенсионната част, юрисконсулт, офицер за специални поръчки, завеждащ архива, преводач, регистратор и архивист. Занимава се с въпросите по организацията на армията и попълването й с личен състав. Издава «Военен журнал» и «Войнишка сбирка». Завежда военноисторическия архив и библиотеката на военното министерство.

Карагаач дереси

На 16. X. 1912 г. към 10,30 часа 4–та пехотна дивизия стремително настъпва към р. Карагачдере. За да подпомогне пехотата, нашата артилерия пренася огъня си главно върху позициите на турската пехота. Част от турските войници започват да напускат окопите и да се оттеглят назад. До 14,00 часа турското командване привлича срещу нашата 4–та дивизия 6 турски дивизии. Тези сили не само спират настъплението на нашата дивизия, но и принуждават 1–ва и 2–ра бригада да започнат отстъпление. Някои войници отстъпват чак до позицията на нашата артилерия. 7–и пехотен полк се е вклинил много напред и отстъпва при тежки условия. Убит е знаменосецът на полка. Знамето грабва редник Иван Тотев Цанев. Придружаван от още 8 редници, той спасява знамето. Ковчежникът на полка полковник Вълчо Байчев се втурва на помощ, като доброволно отива на бойната линия. Грабва знамето, развява го и повежда войниците в контраатака. Старшият полкови лекар майор Имуков въоръжава санитарния персонал с пушките на убитите и повежда командата срещу отстъпващите наши бойци. Паниката е ликвидирана. Командирът на дивизията въвежда в боя 3–та бригада. Всъщност още преди да се получи заповедта в бригадата, войниците по своя инициатива се хвърлят на помощ. От много места се чува «Шуми Марица». Отстъпващите отново тръгват в атака. Към 17,00 часа достигат Карагачдере. Оказва се, че най-храбрите не са отстъпили и водят бой на своите позиции. Нашите войници започват да преминават реката и да изкачват отсрещния скат. Турците масово напускат окопите и бягат назад. Тези, които приемат двубоя, намират смъртта си от ножовете на нашата пехота. Турските окопи около Карагач са овладени. Извършен е пробив в турската отбрана. През нощта нашите войски се организират за отбрана на турските позиции. Помощ за този успех оказва 6–а пехотна дивизия, която подкрепя десния фланг на 4–та дивизия. На 17 октомври дивизията прави опит да преследва, но поради изоставане на артилерията, тя остава на същите си позиции. На 18 октомври 4–та дивизия с част от силите си оказва помощ на север на 5–а пехотна дивизия, като атакува турците, които обхождат фланга й. Противникът не издържа удара и отстъпва панически. С друга колона атакува на юг и достига на 3 км от Чонгора. На 19 октомври дивизията прави неуспешни опити да овладее Чонгора и с фланговите си действия оказва помощ на 5–а дивизия.

През нощта срещу 20 октомври противникът отстъпва от цялата Люлебургазко-Бунархисарска позиция.

Боевете на линията на р. Карагачдере са най-кръвопролитните в Балканската война. В тези боеве 1–ва и 3–та армия губят 20 162 души, от които 2536 убити.

КИРИЛ, княз ПРЕСЛАВСКИ, брат на цар Борис III (5. XI. 1895 г., София–март 1945 г.).

Участва в Първата балканска война като поручик офицер за свръзка при щаба на Действуващата армия. След абдикацията на цар Фердинанд I напуска България. През 1923 г. се завръща отново в страната и се занимава с обществено-политическа дейност. От септември 1943 до септември 1944 г. е в състава на регентския съвет. След политическата промяна на 9. IX. 1944 г. е арестуван и осъден на смърт от първия състав на Народния съд.

КИРКОВ, Димитър Кирков (8. I. 1861 г., Сопот–15. VII. 1918 г., София) — генерал-майор от пехотата.

Завършва Пловдивската гимназия (1878). На военна служба е от 12. VII. 1878 г. Постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в сапьорна рота в Пловдив, след това е деловодител в пловдивския военен съд и член на военния съд. На 16. VII. 1881 г. е произведен в чин поручик, а на 9. IX. 1885 г. — в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) е командир на сапьорна рота, с която остава на турската граница. След войната командва 13–и пехотен рилски полк. На 17. IV. 1887 г. е произведен в чин майор, а на 1. I. 1892 г. — в чин подполковник. Последователно заема длъжностите началник на 7–о полково окръжие в Пловдив, командир на 22–ри пехотен тракийски полк. На 1. I. 1896 г. е произведен в чин полковник, командва 21–ви пехотен средногорски полк (1894–1897), 1–ва бригада от 2–ра пехотна дивизия (1900–1903) и 2–ра бригада от 5–а пехотна дунавска дивизия (1903–1912). На 1. I. 1912 г. е произведен в чин генерал-майор. През Първата балканска война (1912 –1913) е назначен за началник на 8–а пехотна тунджанска дивизия, която овладява двата бряга на Марица срещу Одринската крепост, а по-късно участва в нейното овладяване през март 1913 г. По време на Междусъюзническата война (1913) със своята дивизия се сражава срещу гърците при Серес и Щип. В Първата световна война (1915–1918) е началник на Главното интендантство във Министерството на войната. През 1917 г. излиза в запаса, но остава на разположение на ЩДА.

Награден е с военен орден «За храброст» — III ст. 2 кл.; с орден «Св. Александър» — II ст. с мечове по средата, III и IV ст. с мечове отгоре; народен орден «За военна заслуга» — III ст.; с военно отличие на военна лента и орден «За заслуга» с военна лента.

КОВАЧЕВ, Стилиян Георгиев (26. II. 1860 г., Ямбол–11. VII. 1939 г., София) — генерал от пехотата.

Учи в родния си град и в Сливен. Участва в Априлското въстание в Ямболско (1876). След Освобождението постъпва в т. нар. Команда на военноопределящите се, открита в Пловдив, която през ноември 1878 г. влиза в състава на новооткритото Военно училище в София. Завършва първия випуск на училището. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик, след което получава назначение за взводен командир в Учебния батальон в Пловдив. На 9. VII. 1881 г. е произведен в чин поручик. Следва в Николаевското военноинженерно училище в Санкт Петербург, но не завършва поради заболяване. При завръщането си в България e назначен за командир на 3–та рота в 10–а хасковска дружина. На 7. III. 1884 г. е произведен в чин капитан. Взема участие в провъзгласяването на Съединението (1885), след което е назначен за командир на новосформираната 3–та хасковска дружина, включена в състава на Търновосейменския отряд. През Сръбско-българската война (1885) с дружината си участва в отбраната на левия фланг на Сливнишката позиция. При настъплението към Цариброд и овладяването на Пирот се включва в авангардния отряд. След войната е назначен за началник на канцеларията на военното министерство. На 13. VIII. 1887 г. е произведен в чин майор, а на 1. I. 1892 г. в чин подполковник. За две години е изпратен в Щайер, Австрия, за да наблюдава доставките на пушки «Манлихер» за българската армия. На 1. I. 1896 г. е произведен в чин полковник. Поема командването на 12–и пехотен балкански полк, на бригада от 2–ра пехотна тракийска и 3–та пехотна балканска дивизия. На 18. V. 1905 г. е произведен в чин генерал-майор и е назначен за началник на 4–та пехотна преславска дивизия, а пет години по-късно — за началник на 2–ра пехотна тракийска дивизия. При обявяването на Първата балканска война (1912–1913) е назначен за командир на Родопския отряд, който настъпва в Средните и Западните Родопи към Беломорския бряг. Участва в боевете при с. Аламидере (Родопската Шипка). След успешното изпълнение на задача е назначен за командващ на новосформираната 4–та армия (от 15. XII. 1912 до 18. VI. 1913), която се дислоцира срещу Галиполския полуостров и участва в боевете при Булаир и Шаркьой (януари 1913). През Междусъюзническата война (1913) с неговата 4–та армия се прехвърля в Македония, в района на Струмица — Кочани, и на 16. VI. 1913 г. атакува сръбската армия. Междувременно на 1 юни с. г. е назначен за военен министър в правителството на д-р С. Данов, но напрегнатата обстановка го задържа на фронта, като длъжността му на министър се изпълнява от генерал Кирил Ботев. На 28. VI. 1913 г. поради неразбирателство с правителството и цар Фердинанд е отстранен от командването на 4–та армия и освободен от длъжността военен министър, след което преминава в запаса. През Първата световна война (1915–1918) заема длъжността началник на Главно тилово управление (1916). След войната преминава в запаса. С Височайша заповед на цар Борис III от 6. V. 1936 г. е произведен в най-високото звание в българската армия — генерал от пехотата.

Кавалер е на военен орден «За храброст» — III ст. 2 кл., IV ст. 2 кл.; Великият кръст на орден «Св. Александър» — II ст. с мечове отгоре, I ст. без мечове, III и IV ст.; народен орден «За военна заслуга» II и III ст.

Колев, Иван Колев (25. VIII. 1863 г., с. Бановка, Бесарабия–29. VII. 1917 г., Виена) — генерал-лейтенант от кавалерията.

Учи в българската гимназия в Болград. Завършва Военното училище в София. На 27. IV. 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 3–ти конен полк. На 18. V. 1890 г. е произведен в чин поручик. През 1894 г. завършва генералщабната академия в Торино, Италия. На 2 август с. г. е произведен в чин капитан, а на 14. II. 1900 г. в чин майор. Служи като ескадронен командир, офицер за поръчки при Кавалерийската инспекция и старши адютант на кавалерийска дивизия. На 14. II. 1904 г. е произведен в чин подполковник, а на 15. X. 1908 г. в чин полковник. От февруари 1905 г. е началник на щаба на кавалерийската инспекция, а от април 1908 г. — командир на Лейбгвардейския конен полк. По време на Първата балканска война (1912—1913) първоначално е началник на щаба на Ямболския укрепен пункт, а след това временно е назначен за началник на щаба на 3–та армия, с която воюва в Люлебургаз-Бунархисарската операция и при атаката на Чаталджанската позиция. През май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 5–а отделна армия, с която воюва срещу сърбите в Междусъюзническата война (1913). През 1914 г. е назначен за началник на 10–а пехотна беломорска дивизия. На 2. VIII. 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. През Първата световна война първоначално е началник на 10–а пехотна дивизия, а от май 1916 г. е назначен за началник на 1–ва конна дивизия. С нея участва в бойните действия срещу Румъния (1916–1917). На 28. VII. 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

Награден е с военен орден «За храброст» — II и III ст. 1 и 2 кл.; с орден «Св. Александър» — III ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» — IV ст. 5 кл. на военна лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Командири на армии

Първа армия — генерал-лейтенант Васил Кутинчев;

Втора армия — генерал-лейтенант Никола Иванов;

Трета армия — генерал-лейтенант Радко Димитриев;

Четвърта армия — генерал-майор Стилиян Ковачев.

Командири на дивизии

1–ва пехотна софийска дивизия — генерал-майор Стефан Тошев;

2–ра пехотна тракийска дивизия — генерал-майор Стилиян Ковачев (до 11. XII. 1912), а след това полк. Димитър Гешов;

3–та пехотна балканска дивизия — генерал-майор Иван Сарафов;

4–та пехотна преславска дивизия — генерал- майор Климент Бояджиев;

5–а пехотна дунавска дивизия — генерал-майор Павел Христов;

6–а пехотна бдинска дивизия — генерал-майор Православ Тенев;

7–а пехотна рилска дивизия — генерал-майор Георги Тодоров;

8–а пехотна тунджанска дивизия — генерал-майор Димитър Кирков;

9–а пехотна дивизия — генерал-майор Радой Сираков;

10–а пехотна сборна дивизия — генерал-майор Стою Брадистилов;

11–а пехотна сборна дивизия — генерал-майор Вълчо Велчев.

Командири на артилерийски полкове

1–ви артилерийски нескорострелен полк — подполковник Арабов, Константин Иванов, роден на 1. I. 1865 г. в Г. Оряховица, подпоручик — 3. XII. 1885 г., полковник — 18. V. 1913 г., починал — 28. IХ. 1930 г.

2–ри нескорострелен полк — полковник Русчев, Димитър Русчев, роден на 30. X. 1866 г. в Сливен, подпоручик — 4. I. 1886 г., генерал-майор — 1. I. 1918 г.

3–ти артилерийски нескорострелен полк — полковник Богданов, Стефан Никифоров, роден на 24. VII. 1865 г. в Елена, завършва военна академия, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., генерал-лейтенант — 18. X. 1920 г.

4–ти артилерийски нескорострелен полк — полковник Вазов, Владимир Минчев, роден на 14. V. 1867 г. в Сопот, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-лейтенант — 7. I. 1920 г., починал — 20. V. 1945 г.

— подполковник Пушкаров, Стоян Петков, роден на 1. III. 1866 г. в Пирдоп, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-майор — 27. II. 1918 г., убит при атентата в черквата «Св. Неделя» — 16. IV. 1924 г.

7–и артилерийски нескорострелен полк — полковник Пройнов, Иван Филипов, роден на 18. IV. 1866 г. в Севлиево, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-майор — 27. XI. 1918 г.

8–и артилерийски нескорострелен полк — подполковник Донков, Иван Савов, роден на 30. VIII. 1867 г. в Пирдоп, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-майор — 31. ХII. 1935 г.

9–и артилерийски нескорострелен полк — подполковник Иванов, Петко Павлов, роден на 18. IV. 1866 г. в Търново, подпоручик — 7. XI. 1888 г., полковник — 30. I. 1920 г.

10–и артилерийски нескорострелен полк — подполковник Вълчев, Христо Димитров, роден на 8. X. 1867 г. в Етрополе, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-майор — 31. XII. 1935 г.

3–ти планински артилерийски полк — полковник Георги, Петров Ташев, роден на 26. IV. 1861 г. в София, подпоручик — 8. IX. 1881 г,. полковник — 1904 г., починал — 5. IV. 1928 г.

5–и артилерийски полк — подполковник Кацаров, Димитър Илиев, роден на 26. X. 1866 г. в Копривщица, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-майор — 27. II. 1918 г.

— полковник Манов, Георги Манов, роден на 1. IV. 1864 г. в Пирот, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., генерал-майор — 1. I. 1918 г.

6–и артилерийски полк — подполковник Каменов, Радослав Петров, роден на 8. XII. 1863 г. в Свищов, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-майор — 31. XII. 1935 г.

— полковник Вариклечков, Петър Иванов, роден на 8. II. 1862 г. в Самоков, подпоручик — 8. IX. 1881 г., полковник — 19. IX. 1906 г.

7–и артилерийски полк — полковник Райнов, Васил Иванов, роден на 9. IV. 1865 г. в Сливен, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., генерал-майор — 1.1. 1918 г.

8–и артилерийски полк — подполковник Николов, Стефан Николов, роден на 15. III. 1863 г. в Панагюрище, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., полковник — 1. XI. 1913 г., починал — 18. X. 1928 г.

9–и артилерийски полк — полковник Коданов, Димитър Димитров, роден на 15. II. 1861 г. в с. Шипка, Казанлъшко, подпоручик — 8. IX. 1881 г., полковник — 1. I. 1904 г.

— подполковник Шишков, Михаил Николов, роден на 15. IV. 1865 г., подпоручик — 27. IV. 1887 г., полковник — 18. V. 1913 г., починал — 14. IV. 1928 г.

11–и артилерийски полк — полковник Сирманов, Йеротей Илиев, роден на 22. VI. 1868 г. в Габрово, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-майор — 27. VIII. 1918 г.

Командири на конни бригади и полкове

Лейбгвардейски конен полк — полковник Мархолев, Гено Иванов, роден на 26. X. 1865 г. в Калофер, подпоручик — 27. IV. 1887 г., о. з. генерал-майор — 6. V. 1936 г.

1–ви конен полк — полковник Салабашев, Петър Стойков, роден на 14. IX. 1858 г. в Стара Загора, подпоручик — 10. V. 1879 г., генерал-майор —31. IX. 1913 г.

2–ри конен полк — полковник Тодоров, Недялко Тодоров, роден на 17. III. 1862 г. в Калофер, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., о. з. генерал-майор — 31, XII. 1935 г.

3–ти конен полк — полковник Велчев, Йордан Минчев, роден на 5. X. 1885 г. в Свищов, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., полковник — 15. IX. 1907 г.

4–ти конен полк — полковник Мачев, Панчо Петков, роден на 15. IX. 1866 г. в Панагюрище, подпоручик — 27. IV. 1887 г., подполковник — 31. ХII. 1906 г.

5–и конен полк — полковник Табаков, Иван Тодоров, роден на 16. VI. 1868 г. в Калофер, подпоручик — 7. XI. 1887 г., генерал-майор — 1. I. 1918 г., убит при атентата в черквата «Св. Неделя» — 16. IV. 1925 г.

6–и конен полк — полковник Танев, Иларион Танев, роден на 25. XII. 1868 г. в Търново, подпоручик — 27. IV. 1887 г., подполковник — 31. XII.1906 г.

7–и конен полк — полковник Николов, Стефан Николов, роден на 15. XII. 1865 г. в Чирпан, подпоручик — 7. XI. 1887 г., генерал-майор — 31. XII. 1918 г.

8–и конен полк — подполковник Томов, Недко Томов, роден на 12. V. 1864 г. в Пирдоп, подпоручик — 27. IV. 1887 г., подполковник — 1. I. 1911 г.

9–и конен полк — полковник Михайлов, Константин Михайлов, роден на 21. V. 1864 г. в Пирдоп, подпоручик — 13. IX. 1885 г., о. з. генерал-майор — 31. XII. 1935 г.

10–и конен полк — полковник Тошков, Мирон Георгиев, роден на 1. XII. 1864 г. в Калофер, подпоручик — 11. I. 1886 г., полковник — 1. I. 1912 г., починал — 24. IX. 1927 г.

Сборна конна бригада — полковник Тонев Александър Андреев, роден на 1. IX. 1863 г. във Велес, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., генерал-лейтенант — 31. X. 1918 г., починал — 15. IX. 1932 г.

1–ва конна бригада — полковник Салабашев, Петър Стайков, роден на 14. IX. 1858 г. в Ст. Загора, подпоручик — 10. V. 1879 г,. генерал-майор — 2. IX. 1913 г.

2–ра конна бригада — полковник Данаилов, Стоян Марков, роден на 14. IX. 1862 г. в Казанлък, подпоручик — 20. VIII. 1882 г., полковник — 1. I. 1905 г., починал — 19. XI. 1928 г.

Командири на пехотни бригади

1/1 пехотна бригада — полковник Желявски, Никола Петров, роден на 23. IV 1859 г. в София. подпоручик — 10. V. 1879 г., генерал-лейтенант — 31. X. 1918 г., починал — 24. V. 1926 г.

1/2 пехотна бригада — генерал-майор Попов, Иван Тодоров, роден на 16. II. 1857 г. в Свищов, подпоручик — 10. V. 1879 г, генерал-майор — 18. V. 1919 г.

3/2 пехотна бригада — полковник Митов, Георги Зафиров, роден на 1. I. 1862 г. в Самоков, подпоручик — 30. VIII. 1880 г, генерал-майор — 16. VIII. 1913 г., починал — 15. III. 1925 г.

1/3 пехотна бригада — полковник Паскалев, Иван Георгиев, роден на 26. II. I860 г. в Търново, подпоручик — 30. VIII. 1882 г., генерал-майор — 31. XII. 1935 г.

2/3 пехотна бригада — полковник Рибаров, Никола Илиев, роден на 1. V. 1851 г. в Русе, подпоручик — 30. VIII. 1880 г., генерал-майор — 20. V. 1917 г., починал — 5. II. 1927 г.

3/3 пехотна бригада — генерал-майор Тепавичаров, Стефан Иванов, роден на 13. X. 1859 г. в с. Зая, Великотърновско, подпоручик — 30. VIII. 1880 г., полковник — 1. I. 1901 г.

1/4 пехотна бригада — полковник Тодоров, Атанас Тодоров, роден на 4. I. 1865 г. във В. Търново, завършва военна академия, подпоручик — 30. VIII. 1880 г., полковник — 1. I. 1901 г.

2/4 пехотна бригада — полковник Енчев, Перикъл Димитров, роден на 25. III. 1862 г. в Тулча, подпоручик — 12. VIII. 1883 г., генерал-майор —1. I. 1918 г.

3/4 пехотна бригада — генерал-майор Церковски, Ваклин Налков, роден на 15. X. 1858 г. в с. Църква, Софийско, подпоручик — 10. V. 1879 г., полковник — 2. V. 1902 г.

1/5 пехотна бригада — полковник Абаджиев, Георги Киров, роден на 22. VII. 1859 г. в Ст. Загора, подпоручик — 10. V. 1879 г., генерал-лейтенант — 14. V. 1937 г.

3/5 пехотна бригада — полковник Иванов, Никола.

1/6 пехотна бригада — полковник Кантарджиев, Тодор Димитров, роден на 10. II. 1861 г. в Самоков, завършва военна академия, подпоручик — 30. VIII. 1884 г., генерал-лейтенант — 15. VIII. 1917 г., починал — декември 1944 г.

2/6 пехотна бригада — полковник Паков, Христо Константинов, роден на 15. VIII. 1859 г. в Плевен, подпоручик — 10. V. 1879 г., подполковник — 18. V. 1893 г.

1/7 пехотна бригада — полковник Митов, Тодор Зафиров, роден на 19. IX. 1865 г. в Самоков, завършва военна академия, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., генерал-майор — 2. VIII. 1915 г.

2/7 пехотна бригада — полковник Чилингиров, Спас Иванов, роден на 30. I. 1860 г. в Пловдив, подпоручик — 20. VIII. 1880 г., полковник — 2. VIII. 1902 г.

3/7 пехотна бригада — генерал-майор Георгиев, С.

1/8 пехотна бригада — полковник Марчин, Георги Николов, роден на 20. II. 1859 г. в Самоков, подпоручик — 10. V. 1879 г., генерал-майор — 5. VIII. 1913 г.

2/8 пехотна бригада — полковник Кърджиев, Гиню Василев, роден на 9. III. 1862 г. в Шумен, подпоручик — 30. VIII. 1880 г., генерал-майор — 30. XII. 1935 г.

3/8 пехотна бригада — полковник Пачев, Иван Христов, роден на 10. X. 1862 г. в Т. Пазарджик, подпоручик — 30. VIII. 1882 г., полковник — 15. VIII. 1907 г., починал — 2. VI. 1929 г.

1/9 пехотна бригада — полковник Евров, Михаил Лазаров, роден на 18. I. 1859 г. в Пазарджик, подпоручик — 30. VIII. 1880 г., полковник — 2. VIII. 1903 г.

2/9 пехотна бригада — полковник Попов, Христо Рачев, роден на 25. VI. 1859 г. в Кара Арнаут, Разградско, подпоручик — 30. VIII. 1882 г., генерал- лейтенант — 25. VI. 1919 г.

3/9 пехотна бригада — генерал-майор Грънчаров, Григор Михайлов, роден на 18. I. 1861 г., Г. Оряховица, завършва военна академия, подпоручик —11. IX. 1880 г., генерал-майор — 17. XI. 1907 г., починал — 29. II. 1928 г.

1/10 пехотна бригада — полковник Петев, Васил Петров, роден на 20. VIII. 1869 г. в Севлиево, завършва военна академия, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., полковник — 14. II. 1904 г.

2/10 пехотна бригада — полковник Петров Атанас Петров, роден на 7. IV. 1865 г. в Котел, подпоручик — 7. XI. 1887 г., о. з. генерал-майор — 31. ХII. 1935 г.

1/11 пехотна бригада — полковник Абрашев, А.

9/11 пехотна бригада — полковник Клисуров, Петко Генчев, роден 8. XI. 1861 г. в Казанлък, подпоручик — 20. IX. 1882 г., подполковник — 2. V. 1902 г.

1–ва бригада от Македоно-Одринското опълчение — подполковник Николов. Стефан Николов, роден на 16 II 1863 г. в Чирпан, подпоручик — 7. XI. 1887 г., генерал-майор — 31. ХII. 1918 г.

2–ра бригада от Македоно-Одринското опълчение — подполковник Пчеларов, Антон Илиев, роден на 15. I. 1864 г. в Кючук Кайнарджа, подпоручик — 17. IV. 1887 г., полковник — 22. IX. 1914 г.

3–та бригада от Македоно-Одринското опълчение — подполковник Протогеров, Александър Николов — роден на 23. II. 1867 г. в Охрид, подпоручик — 27. IV. 1887 г., генерал-лейтенант, убит — 7. VII. 1928 г.

Конница

През 1897 г. е приет Закон за устройство и организация на армията. По силата на закона конницата се реорганизира в три конни бригади. Възстановен е Инспекторатът на конницата.

В навечерието на войната всяка конна бригада има по три конни полка. Всеки конен полк е в състав от 4 действащи и един конно-ремонтен ескадрон и нестроеви взвод.

Към 1. XI. 1912 г. конницата е с числен състав 271 офицери, 6407 подофицери и войници, 4561 ездитни коня, 752 впрегатни коня, 26 товарни коня и 352 коли.

Конните бригади са организирани в конна дивизия. Щабът на конната дивизия заедно с Първа конна бригада ( 1–ви, 2–ри и 5–и конен полк) е в състава на 1–ва армия. Втора конна бригада ( 3–ти, 4–ти и 7–и конен полк към 2–ра армия. Трета конна бригада (8–и, 9–и и 10–и конен полк) е в състава на 3–та армия.

Към състава на конницата са и кавалерийската школа, конезаводът и двете ремонтни конни депа.

Командири на пехотни полкове

1–и пехотен софийски полк — полковник Мотикаров, Иван Иванов, роден на 10. II. 1863 г. в Берковица, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., полковник — 18. V. 1913 г.

2–и искърски полк — полковник Крунев, Никола Христов, роден на 20. V. 1863 г. в Берковица, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., генерал-майор 1. I. 1918 г.

2–и пехотен полк от Кърджалийския отряд — подполковник Желязов, Димитър Желязов, роден на 13. ХII. 1854 г. в Айтос, подпоручик — 30. VIII. 1882 г., майор 1. I. 1899 г.

3–ти пехотен бдински полк — полковник Тенев, Георги Тенев, роден на 23. IV. 1864 г. в Сливен, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., полковник — 15. Х. 1908 г.

— полковник Велчев, Йордан Минчев, роден на 5. Х. 1858 г. в Свищов, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., полковник — 15. IХ. 1907 г.

4–ти пехотен плевенски полк — полковник Киряков, Минчо Киряков, роден на 1. IV. 1860 г. в Сливен, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., полковник — 15. Х. 1908 г.

5–и пехотен дунавски полк — полковник Петров, Иван Ангелов, роден на 20. II. 1863 г. в Свищов, подпоручик — 30. VIII. 1885 г., генерал-майор — 20. V. 1917 г., починал —3. III. 1923 г.

6–и пехотен търновски полк полковник Бърнев, Панайот Вичев, роден на 18. IХ. 1859 г. в Ескиджумая, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., генерал-лейтенант — 31. Х. 1918 г.

7–и пехотен преславски полк — полковник Йорданов, Христо Йорданов, роден на 15. VIII. 1864 г. в Котел, подпоручик 1. I. 1905 г., полковник — 21. II. 1912 г., починал — 17. X. 1924 г.

8–и пехотен приморски полк — полковник Киселов, Панайот Георгиев, роден на 23. X. 1863 г. в Свищов, подпоручик — 30. VIII. 1883 г., генерал от пехотата — 12. XII. 1920 г., починал — 14. X. 1927 г.

9–и пехотен пловдивски полк — полковник Бошнаков, Димитър Иванов, роден на 5. IX. 1862 г. във Враца, подпоручик — 30. VIII. 1884 г., подполковник — 1. 1. 1905 г.

⇐ Предыдущая 1 2 3 456 7 8 9 10 Следующая ⇒