Втори артилерийски полк 3 страница

Награден е с военен орден «За храброст» — IV ст., 2 кл.; орден «Св. Александър» — II, III, IV ст.; народен орден «За военна заслуга» — I ст. с военно отличие; орден «За заслуга».

Военно министерство

Сформирано е през 1879 г. съгласно чл. 161 от Търновската конституция. Организацията му през 1912 г.: Генерален щаб, Канцелария, Артилерийска инспекция, Кавалерийска инспекция, Административен отдел, Главно интендантство, Военносъдебен отдел, Военен отдел и Флотско отделение.

Военно положение

Обявено с Указ № 6/17. IX. 1912 г. до 30. 9. 1913 г. (Указ № 16).

Военнополеви съдилища

През войната страната е обявена за единен съдебен район, а всички военносъдебни органи се подчиняват направо на министъра. За усвояване на съдопроизводството във всяка дивизия действа военнополеви съд в състав от 20 военни съдии и следователи.

Военносанитарна част

По време на войната действат дивизионни, полски и етапни лечебници. Организирани са още подкрепителни пунктове, дезинфекционни станции, зъболекарска лаборатория, бактериологична лаборатория и санитарни влакове.

Втора армия

Военновременно формирование на Втора армейска област. Мобилизира се на 22. IX. 1912 г. Състав: щаб на армията, тилово управление, армейски подразделения (телеграфна полурота, колоездачна рота, инженерен парк, подвижна артилерийска работилница, ветеринарен лазарет, стражарска рота и стражарски ескадрон), 2–ра тракийска, 3–та балканска и 8–а тунджанска дивизия, Втора конна бригада, армейски части (3–ти артилерийски полк, 2–ро нескорострелно гаубично отделение, базисен магазин, първи и втори междинен магазин и четири разходни магазина), опълчение, допълващи части и временни тилови транспорти. Всичко: личен състав — 166 892 души, коне — 26 689, волове — 18 770, каруци — 12 932, леки автомобили — 4, велосипеди — 61, картечници — 80 и оръдия — 286. Армията взема активно участие в обсадата и превземането на Одринската крепост, където има друг състав и структура. Демобилизира се на 10. VIII. 1913 г.

Втора конна бригада

Сформирана е с Указ № 81 от 29. XII. 1903 г. с щаб в Пловдив. Състав през 1912 г.: щаб (офицери — 2, подофицери и войници — 5, коне — 7, каруци — 1), 3–ти, 4–ти, 6–и и 7–и конен полк. Бойните действия започва в състава на 2–ра армия.

Втора пехотна бригада от 2–ра пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб в Хасково. В началото на войната сформира Хасковския отряд. Състав: щаб (личен състав — 42 души, коне и волове — 25, каруци — 4), 28–и стремски полк, 40–и пехотен полк, 3–ти скорострелен артилерийски полк и други подразделения. Бойните действия започва в състава на 2–ра пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 9–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Ловеч. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 29, коне — 15 каруци — 1), 33–ти и 34–ти пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 10–а пехотна дивизия

Сформирана е на 20. IX. 1912 г. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 15, каруци — 1), 47–и и 48–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 11–а пехотна дивизия

Сформирана е на 20. X. 1912 г. с щаб в Пловдив. През 1912 г. е в състав: щаб, 57–и и 58–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 11–а пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от Македоно-Одринското опълчение

Сформирана е на 26. IX. 1912 г. с щаб в София. Състав: 5–а одринска, 6–а охридска, 7–а кумановска и 8–а костурска пехотна дружина. Общо личен състав 3679, коне — 336, волове — 20 и каруци — 13. От април 1913 г. в състава й влиза и 14–а воденска дружина. Разформирована е на 1. X. 1913 г.

Втора пехотна бригада от 8–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 80/30. XII. 1903 г. с щаб в Ст. Загора. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 29, коне — 14, каруци — 1), 12–и и 23–ти пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 5–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб във В. Търново. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 13, каруци — 1), 18–и и 20–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 1–ва пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб в Кюстендил. През 1912 г. е в състав: щаб (личен състав — 29, коне — 17, каруци —1), 37–и и 38–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 7–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Самоков. През 1912 г. е в състав: щаб (личен състав от — 27, коне — 14, каруци — 1), 14–ти и 22–ри пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 3–та пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Ямбол. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 16, каруци — 1), 29–и и 32–ри пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 6–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб във Враца. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 28, коне — 15, каруци — 2), 35–и и 36–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия.

Втора пехотна бригада от 4–та пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб във Варна. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 27, коне — 12, каруци — 2, велосипеди — 2), 8–и и 31–ви пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Втора пехотна резервна дивизия

Сформирана е на 12. V. 1913 г. с щаб в София. Състав: 62–ри, 63–ти и 64–ти пехотен полк, 13–ти артилерийски полк и 13–та пионерна рота. От 17. V. 1913 г. до юли 1913 г. носи наименованието 13–та пехотна дивизия и е в състава на 10–а беломорска дивизия.

Втора пехотна тракийска дивизия

Сформирана е с Указ № 176/1891 г., съгласно който 5–а бригада се реорганизира във 2–ра пехотна тракийска дивизия. През 1912 г. дивизията е в състава на 2–ра армия и формира Родопския и Хасковския отряд. Всичко в дивизията: офицери, подофицери и войници — 36 158, коне — 7524, волове — 2011, каруци — 22 006, картечници — 24 и оръдия — 72. Бойните действия започва в състава на 2–ра армия, като участва активно в освобождаването на Родопите и Западна Тракия. Към 21. I. 1913 г. съставът й е: офицери — 309, чиновници — 39, подофицери и войници — 26 945, коне — 7621, волове — 811, каруци — 1179, пушки — 15 668, картечници — 16 и оръдия — 60. Към 16. VI. 1913 г. е в състава на 4–а армия и има 28 050 офицери, подофицери и войници, коне — 8622, пушки — 24 590 и оръдия — 72.

Втори артилерийски полк

Сформиран е със Заповед № 250/25. VII. 1883 г. През 1912 г. е в състав: батареи — 9, включващи офицери — 32, чиновници — 2, подофицери и войници — 1650, коне — 1450, каруци — 86 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия.

Втори конен полк

Сформиран е с Указ № 178/1883 г. от състава на разформирования Драгунски корпус. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 532, коне — 565, каруци — 36 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 1–ва конна бригада от Кавалерийската дивизия.

Втори пехотен искърски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 2–ра и 3–та пехотна дружина на 1–ви пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 51, чиновници — 4, подофицери и войници — 3245, коне — 440, каруци — 75 и оръдия — 54. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Втори планински артилерийски полк

През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4645, коне — 2065, волове — 42, каруци — 6, оръдия — 54. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Въздухоплавателно отделение

Сформирано е с Указ № 28/1906 г. и Заповед № 123/1906 г. при Железопътната дружина. През 1912 г. прераства в аеропланна рота с три отделения.

Въздухоплавателен парк

През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 131, коне — 75, каруци — 33, самолети — 1 и балони — 2. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Гвардейски конен полк

През 1912 г. е в състава на Конната дивизия. Състав: офицери, подофицери и войници — 538, коне — 487, каруци — 29.

ГЕНЕВ, Никола Колчев (18. I. 1856 г., Севлиево–12. IV. 1934 г., София) — генерал-лейтенант от пехотата.

Участва в Априлското въстание в родния си край. След погрома емигрира в Румъния. Участва в Руско-турската война (1877–1878) като доброволец в 3–та дружина на Българското опълчение и се сражава на връх Шипка. В края на войната има чин младши подофицер. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 3–та пехотна радомирска дружина. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик, а на 30. VIII. 1885 г. в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) е командир на Трънския отряд, чиито действия забавят настъплението на сръбските части към Сливница. След войната служи като командир на 2–ри пехотен струмски полк. На 13. VIII. 1887 г. е произведен в чин майор, а на 1. I. 1892 г. в чин подполковник. През това време командва 18–и пехотен шуменски и 7–и пехотен преславски полк. На 1. I. 1896 г. е произведен в чин полковник, служи като командир на 1–ва бригада в 6–а пехотна бдинска дивизия. На 4. III. 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, но по негова молба през същата година се уволнява от армията и преминава в запаса. В навечерието на Първата балканска война (1912–1913) е назначен за командир на Македоно-Одринското опълчение. По нареждане на Главното командване 1–ва и 2–ра бригада от опълчението остават в състава на частите, обсаждащи Одринската крепост, а 3–та бригада подсилва състава на командвания от генерал Генев Кърджалийски отряд, който настъпва на юг в Източните Родопи. За две седмици отрядът постига победа в боя при Балкантореси, овладява град Гюмюрджина, а при Мерхамлъ пленява Явер паша с неговия корпус от 10 000 войници (14. XI. 1912). През януари 1913 г. под неговото командване опълченците участват в боевете при Шаркьой и отбиването на турския десант. По време на Междусъюзническата война (1913) неговите опълченци в състава на Македонската дивизия се сражават срещу сърбите при Кочане и Царево село. През Първата световна война (1915–1918) остава в запаса, но е сред подписалите протестното писмо до Фердинанд против включването на България на страната на Централните сили.

Награден е с военен орден «За храброст» — III ст. и IV ст. 2 кл. и знака на същия орден — IV ст.; с орден «Св. Александър» — II, III, IV и V ст. с мечове по средата и с орден «За заслуга» на обикновена лента.

Гечкенли

На 9. X. 1912 г. 1–ва пехотна дивизия от 1–ва армия води ожесточени срещни боеве в района на Гечкенли. Към 14,15 часа авангардът на страничния отряд среща авангарда на 3–та низамска дивизия. Срещу авангардната 1–ва дружина настъпват 6 турски табора (дружини). До нашата 1–ва дружина бързо се развръщат и останалите две от страничния отряд. Към 15,00 часа два турски полка започват атака срещу нашите три дружини, но с точен огън те приковават полковете на 600 крачки пред позицията. Командирът на 3–та низамска дивизия хвърля главните сили на дивизията срещу нашите три дружини. Въпреки значителните загуби отрядът удържа заетите позиции и по този начин осигурява въвеждането в бой на главните сили на 1–ва бригада. Настъплението на българската пехота е неудържимо. С удар «на нож» по левия фланг към 16,00 часа целият 9–и турски полк е обърнат в бягство. По останалия фронт настъплението на 3–та низамска дивизия окончателно спира.

Докато 1–ва бригада води бойни действия с 3–та низамска дивизия, западно от Гечкенли започва да се развръща подхождащата от дълбочина дивизия «Измид» от 4–ти корпус. В същото време турската конна дивизия по неизвестни причини напуска бойното поле и се съсредоточава в Гебилер. По този начин е оголен флангът на 3–та низамска дивизия. Измидската редифска дивизия се развръща мудно, кавалерията напуска бойното поле, 9–и полк бяга. Възползвайки се от мудността на редифите, наши първи подразделения от 1–ва бригада се хвърлят «на нож». Турците не дочакват удара и отстъпват безредно.

Впечатлен от бягството на 9–и полк и отстъплението на Измидската редифска дивизия, вечерта командирът на 4–ти турски корпус взема решение за оттегляне на югоизток от Хаскьой.

Първа бригада нощува източно, северно и западно от Гечкенли. Българското командване не се възползва от възможността да разгроми окончателно целия 4–ти турски корпус. Нещо повече, командирът на 1–ва дивизия вечерта на 9 октомври заповядва 1–ва бригада да се върне назад, защото задминала указаната й предна линия с 4–6 км. Вина за това има и командващият 1–ва армия генерал-лейтенант Кутинчев, който едва вечерта разбрал, че 1–ва бригада е водила бой.

ГЕШОВ, Димитър Иванов (14. IX. 1860 г., Свищов–8. I. 1922 г., София) — генерал от пехотата.

Учи в гимназията в Свищов. През 1878 г. постъпва като доброволец в 55–и пехотен подолски полк в Русия. След това постъпва и завършва пехотното военно училище в Одеса (1880). Завръща се в България, където на 8. X. 1880 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 11–а пехотна орханийска дружина. На 30. VIII. 1883 г. е произведен в чин поручик. През Сръбско-българската война (1885) е ротен командир в 3–ти пехотен бдински полк, с който участва в боевете при Брезник и Пирот. След войната е произведен в чин капитан (24. III. 1886), а на 2. VIII. 1889 г. в чин майор. Последователно служи в гарнизоните в Берковица, Видин, Свищов, София, Плевен, Пазарджик и Пловдив. През 1890 г. е назначен в Министерството на войната като помощник на главния ревизор. На 2. VIII. 1893 г. е произведен в чин подполковник, след което по собствено желание получава назначение в частите на 6–и пехотен търновски полк, по-късно организира 3–ти пехотен резервен полк в Пещера и e командир на 4–ти пехотен плевенски полк. На 2. V. 1902 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на 1–ва бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия. През Първата балканска война (1912–1913) неговата бригада в състава на Родопския отряд настъпва в Родопите по поречието на Места, а след това в района на Чепеларе, Смолян, р. Арда до Ксанти. През декември 1912 г., когато се формира 4–а армия, поема командването на включената в състава й 2–ра пехотна тракийска дивизия. Воюва при Сяр, Драма и Ксанти. На 22. VI. 1913 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се проявява в боевете при Криволак и Неготин срещу сърбите, а след това заедно със 7–а пехотна рилска дивизия в отбранителните боеве при Калиманци. След войната с дивизията си се завръща в Пловдив. През Първата световна война като началник на 2–ра пехотна тракийска дивизия воюва в Македония при Криволак, Дойран и Фурка срещу френските и английските части, дебаркирали в Солун. До декември 1917 г. командва 1–ва армия, която воюва на Битолския фронт при Дойран и Вардар. На 20. V. 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 г. по здравословни причини напуска бойното поле и е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. След края на войната е началник на пограничната стража. В края на 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от армията.

Награждаван е с военен орден «За храброст» — III ст., 2 кл.; орден «Св. Александър» — II ст. с мечове и IV и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» — 1 ст. с военно отличие, II, III и IV ст. с обикновена лента и орден «За заслуга» на военна лента.

ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНДВАЩ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ през Първата балканска война — Фердинанд I (Максимилиан-Карл-Леополд-Мари-Сакс-Кобург-Готски) — български цар.

Роден на 14. II. 1861 г. във Виена. Запасен поручик от австрийската армия. За български княз е избран от Великото народно събрание на заседанието му в Търново на 7. VII. 1887 г. На 22. IX. 1908 г. в търновската църква «Св. 40 мъченици» провъзгласява независимостта на България, а себе си за цар на българите. Той е върховен главнокомандващ Българската армия през Първата балканска война (1912–1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915–1918). След капитулацията на България абдикира от българския престол (3. X. 1918) в полза на своя син — цар Борис III. Същия ден напуска България и заминава за Германия, където умира на 9. IX. 1948 г.

Двадесет и втори пехотен тракийски полк

Сформиран е с Указ № 11/9. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 10–и пехотен родопски полк. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4978, коне — 622, каруци — 52, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Двадесет и девети пехотен ямболски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 5–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 53, чиновници — 2, подофицери и войници — 4479, коне — 381, каруци — 66 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Двадесет и осми пехотен стремски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 4–ти резервен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 65, чиновници — 3, подофицери и войници — 4744, коне — 358, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Хасковския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Двадесет и пети пехотен драгомански полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 1–ви резервен полк През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 69, чиновници — 2, подофицери и войници — 4778, коне — 336, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна сборна дивизия.

Двадесети пехотен добруджански полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1899 г. от кадъра на 2–ра и 3–та пехотна дружина на 8–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 59, чиновници — 4, подофицери и войници — 3715, коне — 372, каруци — 67 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Двадесет и първи пехотен средногорски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 9–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери, подофицери и войници — 4973, коне — 846, каруци — 82 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Родопския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Двадесет и седми пехотен чепински полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 3–ти пехотен резервен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери, подофицери и войници — 4482, коне — 782, каруци — 63 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Родопския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Двадесет и трети пехотен шипченски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 12–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 73, чиновници — 4, подофицери и войници — 4895, коне — 389, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 11–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 50, чиновници — 3, подофицери и войници — 4431, коне — 408, каруци — 53, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Двадесет и шести пехотен пернишки полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра-на 2–ри резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4741, коне — 620, каруци — 62 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Дванадесета пехотна дивизия

Сформирана е със Заповед № 1/13. V. 1913 г. с щаб в София. Наречена е 1–ва резервна дивизия. Със Заповед № 2/17. V. 1913 г. на командира на 1–ва резервна дивизия е преименувана в 12–а пехотна дивизия. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирана е през август 1913 г.

Дванадесети пехотен балкански полк

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. През 1912 г. е в състав: офицери — 65, чиновници — 3, подофицери и войници — 4688, коне — 389, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Девета пехотна дивизия

Сформирана през 1904 г. с щаб в Плевен. През 1912 г. дивизията е в състава на 3–та армия в състав: щаб на дивизията, 1–ва, 2–ра и 3–та пехотна бригада, скорострелен артилерийски полк, нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина, дивизионен огнестрелен парк, дивизионна интендантска рота, дивизионен продоволствен транспорт, дивизионен лазарет, полеви, болници, полуподвижни болници, дивизионен стражарски взвод и дивизионен стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: дружини — 25, батареи — 15, офицери — 503, чиновници — 43, подофицери и войници — 34 144, коне — 6232, каруци — 2096, леки автомобили — 1, картечници — 24 и оръдия — 72. Бойните действия започва в състава на 3–та армия.

Девети артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 85/1903 г. с щаб в Плевен. През 1912 г. е в състав: батареи — 9, офицери — 21, чиновници — 1, подофицери и войници — 1620, коне — 1285, каруци — 39 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Девети конен полк

Сформиран е с Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Русе. През 1912 г. е в състав: ескадрони — 3, офицери — 22, чиновници — 1, подофицери и войници — 481, коне — 511 и каруци — 29. Бойните действия започва в състава на 3–та конна бригада от 3–та армия.

Девети пехотен пловдивски полк

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4860, коне — 762, каруци — 62, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Родопския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Деветнадесети пехотен шуменски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от 2–ра и 3–та пехотна дружина от 7–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 64, чиновници —2, подофицери и войници — 4778, коне — 330, каруци — 94 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Десета пехотна сборна дивизия

Сформирана е на 20. IX. 1912 г. През 1912 г. е в състав: две пехотни бригади, скорострелен артилерийски полк, нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина, дивизионен огнестрелен парк, дивизионна интендантска рота, дивизионен продоволствен транспорт, дивизионен лазарет, полева болница, дивизионен стражарски взвод, дивизионен стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: офицери, подофицери и войници — 23 692, коне — 3799, волове — 1234, каруци — 1320, леки автомобили— 1, картечници — 16 и оръдия — 48. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Десети артилерийски полк

През 1912 г. е в състав: батареи — 9, офицери — 36, чиновници — 1, подофицери и войници — 1670, коне — 1249, каруци — 58, полски скорострелни оръдия — 12, полски нескорострелни оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна сборна дивизия.

Десети конен полк

Сформиран е с Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Шумен. През 1912 г. е в състав: ескадрони — 3, офицери — 23, чиновници — 1, подофицери и войници — 556, коне — 532 и каруци — 29. Бойните действия започва в състава на 3–та конна бригада от 3–та армия.

Десети пехотен родопски полк

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. През 1912 г. е в състав: офицери — 74, чиновници — 3, подофицери и войници — 4732, коне — 410, каруци — 90 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

ДИКОВ, Вичо Дионисиев (2. XI. 1861 г., Тулча, Северна Добруджа–2. V. 1928 г., София) — генерал-лейтенант (ГЩ).

Учи в класното училище в Тулча. Участва в Руско-турската воина (1877–1878) като доброволец в отряда на генерал Цимерман. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 18–а силистренска дружина. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. завършва офицерска стрелкова школа в Русия, назначен е за командир на рота в 8–а врачанска дружина. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) командва 7–и пехотен преславски полк. С него участва в боевете при Сливница и Пирот. След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, след което емигрира в Русия, където постъпва на служба в руската армия. През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. На 14. II. 1893 г. е произведен в чин подполковник. През 1898 г. се завръща в България, назначен е за началник-секция в ЩА, началник на щаба на 3–та пехотна балканска дивизия. На 18. V. 1900 г. е произведен в чин полковник, а на 18. V. 1905 г. в чин генерал-майор. Назначен е за началник на 6–а пехотна бдинска дивизия, началник на ЩА (1907), началник на Военното училище. През Първата балканска война (1912–1913) е началник на Главното тилово управление. По време на Междусъюзническата война (1913) командва 4–та отделна армия. На 5 август с. г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 2. IX. 1913 г. е уволнен от армията.

Награждаван е с военен орден «За храброст» — II, III ст., 2 кл.; орден «Св. Александър» — II ст. с мечове по средата и III ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» — II ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ДИМИТРИЕВ, Радко Русков (24. IX. 1859 г., с. Градец, Сливенско–18. Х. 1918 г., Пятигорск, Северен Кавказ) — генерал-лейтенант.

Учи в Жеравна, Котел и Априловската гимназия в Габрово (1875). Седемнадесетгодишен става един от организаторите на въстанието в Котленския край (1876 г.). През Руско-турската война (1877–1878) завършва школа за преводачи, след което е зачислен в Уланския полк на 2–ра гвардейска дивизия в руската армия. След войната постъпва в «Командата на волноопределящите се» в Пловдив, която през есента на 1878 г. се включва във Военното училище в София. Завършва първия випуск и на 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Назначен е за ротен командир в 4–та дружина в Карлово. От януари 1880 г. е адютант във военното министерство. На 9. VII. 1881 г. е произведен в чин поручик, а от октомври с. г. постъпва в Императорската Николаевска генералщабна академия в Санкт Петербург. През 1884 г. завършва обучението си, завръща се в България и получава назначение в 1–ва пловдивска дружина. На 18 октомври с. г. е произведен в чин капитан. Участва в подготовката на Съединението. След историческия акт (6. IX. 1885) е назначен за началник на щаба на южнобългарската войска (11 септември). При избухването на Сръбско-българската война (1885) заема длъжността помощник-началник на щаба на Западния корпус. Командва авангарда на лявата колона при овладяването на Пирот. След войната става началник на Домакинското отделение във военното министерство. Взема активно участие в детронацията на княз Александър I Батенберг (9. VIII. 1886). С Приказ № 1 на детронаторите от 9 август е назначен за началник на щаба на армията. След неуспеха на преврата е подследствен, но тайно напуска страната и емигрира в Русия. На 5. IX. 1886 г. е изключен от военна служба в Българската войска. Постъпва в руската армия, но взема участие в подготовката на военния бунт на офицерите русофили в Русе (1887). В Русия служи във военното училище в Тифлис като преподавател, след това е ротен командир в 27–и пехотен полк. През 1898 г. се завръща в родината. С чин подполковник е назначен за старши адютант в щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия (12. X. 1898). На 1. I. 1899 г. е зачислен в ГЩ. От 4. V. 1899 г. временно е началник на отделение при Административния отдел на министерството. От 1. I. 1990 г. е началник на Оперативното отделение в ГЩ, а от 17. I. 1900 г. е главен интендант на Южната княжевска армия в случай на война с Турция. На 18. V. 1900 г. е произведен в чин полковник. С Височайша заповед № 1/1. I. 1905 г. е назначен временно за началник на щаба на армията, а от 1. I. 1905 г. е утвърден на длъжността. На 18 май с. г. е произведен в чин генерал-майор. Под неговото ръководство се разработва цялостен оперативен план за война срещу Турция. На 28. III. 1907 г. е освободен от заеманата длъжност и назначен за началник на 3–та военноинспекционна област (Русе). На 2. VIII. 1912 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а на 17 септември с. г. е назначен за командващ 3–та отделна армия, която осъществява оперативно-тактическата изненада на турците в Лозенградската операция (9–11. X. 1912), а заедно c поставената под неговото ръководство 1–ва армия — Люлебургаз-Бунархисарската операция (15–19 октомври). Създаването на тези съединени армии под командването на генерал Р. Димитриев става прототип на фронтово обединение. При атаката на Чаталджанската позиция (4–5 ноември) командваните от него 1–ва и 3–та армия не успяват да пробият отбраната на противника, с което временно българската армия загубва инициативата във войната. По време на трагичната Междусъюзническа война (1913) е назначен за помощник-главнокомандващ на Българската армия (20 юни с. г). След края на войната е началник на 3–та военноинспекционна област (август 1913). По-късно по собствено желание напуска армията и през юли 1914 г. заминава пълномощен министър в Санкт Петербург (Петроград). Когато започва Първата световна война, той подава оставка във Външно министерство и постъпва на служба в руската армия като командва 8–и армейски корпус, 3–та руска армия, 3–ти сибирски корпус и 12–а армия. След февруарската революция (1917) излиза в запаса. Заедно със семейството си заминава за Северен Кавказ, близо до Пятигорск, където с около 100 генерали и офицери е разстрелян като заложник от есерите.

⇐ Предыдущая 1 234 5 6 7 8 9 10 Следующая ⇒