Втори артилерийски полк 11 страница

Хасковски отряд

Сформиран през 1912 г. от състава на 2–ра пехотна бригада на 2–ра пехотна дивизия. Състав: щаб на отряда (офицери, подофицери и войници — 42, коне — 25 и каруци — 4), 28–и и 40–и пехотен полк, 3–ти скорострелен артилерийски полк, 1/2 пионерна рота, бригаден огнестрелен парк, бригадна интендантска полурота, бригаден продоволствен транспорт, бригаден лазарет, две полеви болници. Всичко в отряда: офицери, подофицери и войници — 11 861, коне — 2368, волове — 665, каруци — 729, картечници — 8 и оръдия — 24.

Задачата му е да действа в направлението Хасково — Кърджали за осигуряване десния фланг на 2–ра армия, поради което се подчинява на същата.

Турското командване възлага отбраната в Кърджалийското направление на Кърджалийския корпус. В състава на корпуса влизат 21 табора, един ескадрон, три планински батареи, две сапьорни роти и една телефонна част. Общата му численост възлиза на 24 027 души, 18 оръдия и 6119 коня.

В 3,00 часа на 5 октомври командирът на Хасковския отряд получава задача да настъпи към Кърджали. С нощна атака още същата нощ подразделенията на отряда овладяват турските позиции в района на Айдогмуш.

На 6 октомври отрядът успешно отразява контраатака на значителни турски сили (около 5000 души) от височината Хасан тепе.

На 7 октомври щабът на 2–ра армия поставя задача на Хасковския отряд да се укрепи на достигнатия рубеж и да прикрива фланга на армията. Тази пасивна задача дава възможност на Кърджалийския турски корпус да организира силите си и лишава отряда от възможността да развие достигнатия успех. Отчитайки създалата се обстановка, командирът на отряда решава, че най-добре ще изпълни задачата по осигуряване фланга на армията, ако продължи настъплението и излезе в долината на Арда.

Сутринта на 8 октомври Хасковският отряд преминава отново в настъпление. Същия ден Кърджалийският турски корпус настъпва с цел да овладее височините северно от Кърджали. Между частите и подразделенията на двете групировки възникват множество срещни боеве. Активните действия на пехотата и точната стрелба на артилерията са в основата на успеха на българските войски. Те продължават настъплението си на юг и до 16,00 часа 28–и пехотен полк овладява височините южно от Арда.

Действията на Хасковския отряд от 5 до 8 октомври довеждат до нанасяне на сериозни поражения на Кърджалийския корпус, до овладяване на Кърджали и долината на Арда. Така обстановката на десния фланг на 2–ра армия се изяснява напълно и се ликвидира опасността за фланга и тила й. Успешните действия на Хасковския отряд са заплаха за Западна Тракия и принуждават турското командване да отдели нови сили за отбрана на Кърджалийското направление. За тази цел то пренасочва шест табора, предназначени за действия в Македония и ги развръща северно от Гюмюрджина.

ХРИСТОВ, Павел Петров (10. IV. 1859 г., Етрополе–VII. 1921 г., София) — генерал от пехотата.

На военна служба е от 12. XII. 1878 г. Завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 5–а орханийска дружина. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик, служи в 3–та радомирска дружина. През 1883 г. е командирован в Русия — в Заморски пехотен полк, а след това в 59–и пехотен любленски полк. Постъпва във Военноюридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като ротен командир в 15–а свищовска дружина от 3–ти пехотен бдински полк. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин капитан. Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на 3–та дружина от 3–ти пехотен бдински полк и се сражава при височината «Три уши» на Сливница и при овладяването на Пирот. След войната е произведен в чин майор (17. IV. 1887). Служи като командир на 13–и пехотен рилски полк, а след това във Военното училище и военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10–и родопски полк. На 2. VIII. 1891 г. е произведен в чин подполковник, служи като врачански окръжен военен началник, командир на 22–ри пехотен резервен полк и 3–ти пехотен бдински полк. На 2. VIII. 1895 г. е произведен в чин полковник, командва 2–ра бригада от 1–ва пехотна софийска дивизия. На 1. I. 1904 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за командващ 9–а пехотна плевенска дивизия, а от 1910 г. — на 5–а пехотна дунавска дивизия. През Първата балканска война (1912–1913) неговата 5–а пехотна дивизия е включена в състава на 1–ва армия и участва в сраженията на Тракийския военен театър при Ериклер, Бунархисар, Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията при Клисура, Власина и Сурдулица. На 17. VIII. 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След войната е уволнен от армията. По време на Първата световна война (1915–1918) е мобилизиран в армията и назначен за инспектор на пограничната стража, началник на Софийския укрепен пункт, а след това на Нишкия укрепен пункт и генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е зачислен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. След края на войната е произведен в генерал от пехотата (1918) и уволнен от армията. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.

Награждаван е с военен орден «За Храброст» — III и IV ст. 2 кл.; с орден «Св. Александър» — II ст. с мечове по средата, III и IV ст. и с народен орден «За военна заслуга» — II ст.

ЦЕНОВ, Пантелей Ценов (19. VII. 1858 г., Видин — неизв.) — генерал-лейтенант от артилерията.

Учи във Видинското класно училище. На военна служба е от 9. VIII. 1878 г. във 2–ра видинска батарея. На 12 октомври с. г. е произведен в звание младши фойерверкер, след което е прикомандирован във Военното училище в София. На 5. VI. 1879 г. го завършва и е произведен в чин подпоручик, зачислен в 5–а плевенска батарея. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик, служи в далекобойна батарея като младши, а след това старши офицер. През 1884 г. е назначен за младши адютант в Главното артилерийско управление. През септември с. г. е старши офицер във 2–ри артилерийски полк. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин капитан и е назначен за командир на 1–ва батарея в същия полк. През Сръбско-българската война (1885) участва с батареята си в боя за овладяването на Пирот. След войната командва 1–ва и 4–та батарея, а от 1887 г. е командир на 2–ри артилерийски полк. На 1. I. 1888 г. е повишен в чин майор. През 1889 г. е назначен за командир на 5–и артилерийски полк. На 1. I. 1892 г. е произведен в чин подполковник, а от началото на 1894 г. е командир на 4–ти артилерийски полк. На 1. I. 1896 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на планинска артилерийска бригада. От януари 1906 г. е началник на крепостната артилерия, а едновременно с това е инспектор на въоръжението. На 1. I. 1910 г. е произведен в чин генерал-майор. До 1913 г. заема високата длъжност инспектор на артилерията. През Първата балканска война (1912–1913) е началник на артилерията в щаба на Действуващата армия. С неговото лично участие българските артилеристи допринасят много за победата и превъзходството над противника. Това особено проличава при атаката и овладяването на Одринската крепост. При демобилизацията на армията след Междусъюзническата война (1913) по собствено желание се уволнява от армията. По време на Първата световна война (1915–1918) е мобилизиран в армията и назначен за началник на 1–ва софийска, дивизионна област. На 30. V. 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а от 24 септември с. г. е уволнен от служба. След войната е столичен градоначалник (1922–1923).

Награден е с военен орден «За храброст» — III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» — II ст. с мечове по средата, III и IV ст. без мечове и V ст. с мечове по средата; народен орден «За военна заслуга» — III ст. на военна лента и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Чаталджанска настъпателна операция

След Люлебургаз-Бунархисарската операция българската армия отново не съумява да използва резултатите от победата си. Вместо да се премине в незабавно преследване за пълното унищожаване на противника, на Съединените армии се дава краткотрайна почивка за доустройване след бойните действия. Това впоследствие довежда до усложняване на обстановката и воденето на войната.

Отхвърлянето на предложението за примирие принуждава турското правителство да вземе спешни мерки за защита на столицата си. От азиатската част на страната се подвеждат и съсредоточават в района на Чаталджа три нови корпуса. От войските на двете източни армии се сформират други три корпуса, които остават като втори ешелон. Към края на октомври на Чаталджанския укрепен район турското командване разполага с 6 корпуса — 17 дивизии или общо с 190 000 души и 350 оръдия.

Чаталджанският отбранителен рубеж прегражда най-тясната част на Цариградския полуостров — между езерата Буюкчекмедже и Теркос — с широчина само 25 км. Той отстои на 48 км от Цариград. През него протичат реките Кара су, Катарчи су и Лазаркьойска. Той представлява система от 29 форта (21 стари и 8 нови) с дълбочина от 6 до 15 км. Между тях се подготвят огневи позиции за артилерията, окопи за пехотата и площадки за картечниците. Пред главната позиция се изгражда предна.

Замисълът на турското командване е да се използват предимствата на местността за отбранителни действия, и да се създаде дълбока и плътна отбрана с цел спиране настъплението на българските войски. Едновременно с действията по суша се предвиждат действия на флота по фланговете на българската армия и стоварване на десанти в тила им.

Съединените армии достигат Чаталджанския отбранителен рубеж след марш от 110–120 км, проведен от 24 до 31 октомври, и започват подготовка за настъпление. Извършва се прегрупиране на войски от Одрин към Чаталджа. Променя се съставът на армиите. Първа армия включва 1–ва, 6–а, 10–а пехотна дивизия и кавалерийската дивизия, а 3–та армия —3–та, 4–та, 5–а и 9–а пехотна дивизия. Обединените армии се командват от генерал-лейтенант Радко Димитриев. Отново им се придават два самолета за разузнаване. Общо силите им възлизат на около 118 000 души и 462 оръдия. Съотношението е, както следва: в пехота — 1,6:1 в полза на турците, а в артилерия 1,3:1 в полза на българската войска.

Замисълът предвижда нанасяне на два удара и притискане на противника към Мраморно море. Главният удар се нанася на левия фланг в направление на Еникьой — форта Ташларкьой, а спомагателният — с вътрешните флангове на двете армии (6–а и 9–а пехотна дивизия) в направлението Езетин — Накашкьой.

Подготовката на операцията е кратка и остава незавършена. Замисълът не се осигурява достатъчно със сили и средства.

Настъплението на 1–ва и 3–та армия започва в 5,00 часа на 4 (17) ноември. Войските настъпват под прикритието на мъглата без артилерийска подготовка. С достигане на реките Кара су, Катарчи су и Лазаркьойска те са открити от противника и независимо от убийствения огън започват форсирането на водните прегради. Част от тях се задържат на източните брегове, но по-нататък настъплението им се срива. С голяма упоритост ударната групировка на 1–ва армия (част от 6–а пехотна дивизия) успява да проникне във форта Отлук. Въпреки ожесточената съпротива частите на 3–та армия с левия си фланг овладяват чифлика Курткьой. До края на деня се водят боеве за развитие на този успех, но без резултат. През нощта на 4/5 ноември с енергични действия продължава настъплението си и до сутринта овладява форта Илеритабия. От сутринта на 5 ноември започват боеве за пробиване на отбраната на противника. Войските се сражават отчаяно, но без огнева поддръжка (артилерията остава на старите си позиции поради разкаляните пътища) настъплението спира пред цялата турска отбрана. Подложени на силен артилерийски огън и контраатакувани, проникналите в позициите на противника войски, се оттеглят. До края на деня (5 ноември) всички български части се оттеглят на изходното си положение с отпаднал дух, което принуждава Главното командване да прекрати операцията и да се съгласи на преговори за спиране на бойните действия.

В двудневните боеве при Чаталджа българските загуби възлизат на 17 500 души, от които 1480 убити, 1400 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани и около 13 000 ранени. Турските загуби са около 3500 убити, ранени и пленени, а жертвите от разразилата се холерна епидемия достигат до 22 000 души.

Чаталджанска отбранителна операция

През януари 1913 г. 1–ва и 3–та българска армия заемат рубежа Чинта — Синекли — Странджа, където оборудват и главната си полоса за отбрана. Освен нея се изграждат още полоса за осигуряване и тилова полоса. И в трите полоси — по няколко позиции.

В полосата за осигуряване се отбраняват две дивизии (4–та и 10–а). Задачата на Съединените армии е да не допуснат пробив в отбраната си.

Противникът (Чаталджанската турска армия в състав около 120 000 души) има за задача да пробие отбраната на българските войски и съвместно с Галиполската армия да деблокира Одринската крепост и развие успеха по долината на Марица.

На 23. I. 1913 г. Чаталджанската турска армия преминава в настъпление. Въпреки огромното си превъзходство тя настъпва бавно и фронтално срещу 4–та и 10–а пехотна дивизия. Едновременно с това стоварва малък морски десант при Подима, с което застрашава левия фланг на 4–та пехотна дивизия. За отхвърляне на десанта се привлича втория ешелон на 10–а пехотна дивизия, от което се възползва командването на Чаталджанската армия и постига успех при Арнауткьой. Това довежда до оттеглянето на двете дивизии на втората позиция, на която турците окончателно са спрени. По този начин се проваля и турският замисъл за пробив при Чаталджа.

Четвърта отделна армия

Сформирана е на 14. XII. 1912 г. Състав: 2–ра и 7–а пехотна дивизия, Македоно-Одринското опълчение и 3–то аеропланно отделение. Всичко в армията: офицери, подофицери и войници — 446 327, коне 30 285, пушки и карабини — 89 508 и оръдия — 210. Състав към 21. I. 1913 г.: офицери — 1187, чиновници — 134, подофицери и войници — 92 068, коне — 25 276, волове — 1362, каруци — 3641, пушки и карабини — 61 885, картечници — 70 и оръдия — 196. Състав към 16. VI. 1913 г. щаб (офицери, подофицери и войници — 713, коне — 307), 7–а, 8–а и 2–ра пехотна дивизия, 1/3 бригада, Македоно-Одринско опълчение. Всичко в армията: офицери, подофицери и войници — 116 327, коне — 30 295, пушки — 89 508 и оръдия — 210. Задачата на армията е преграждане на полуостров Галиполи и охрана на тила и южния фланг, на 1-ва и 3–та армия. Разформирована е на 6. VIII. 1913 г.

Четвърта пехотна преславска дивизия

Сформирана е с Указ № 176/1891 г. чрез реорганизацията на 4–та пехотна бригада. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 88, коне — 52, каруци — 12 и леки автомобили — 2), три пехотни бригади (7–и, 19–и, 8–и, 31–ви, 43–ти и 44–ти пехотен полк), 5–и скорострелен артилерийски полк, 5–и нескорострелен артилерийски полк, 4–та пионерна дружина, 4–ти дивизионен огнестрелен парк, 4–та дивизионна интендантска рота, 4–ти дивизионен продоволствен транспорт, 4–ти дивизионен лазарет, шест полеви болници, две полуподвижни болници, дивизионен стражарски взвод и дивизионен конен стражарски взвод. Всичко в дивизията: офицери — 572, чиновници — 49, подофицери и войници — 35 930, коне — 8259, волове — 981, каруци — 1918, леки автомобили — 2, мотоциклети — 4, картечници — 24 и оръдия — 72. Бойните действия започва в състава на 3–та армия

Четвърти артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 186/1886 г. на мястото на разформирования 1–ви артилерийски полк, участвал в детронацията на княз Батенберг. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 1192, коне — 967, каруци — 57 и оръдия — 24. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна дивизия.

Четвърти конен полк

Сформиран е с Указ № 42/1885 г. През 1912 г. е в състав: офицери — 27, чиновници — 1, подофицери и войници — 761, коне — 789, каруци — 36 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 2–ра конна бригада от 2–ра армия.

Четвърти пехотен плевенски полк

Сформиран е с Указ № 41/12. X. 1884 г. от състава на 10–а видинска, 13–а ловчанска и 14–а севлиевска пеша дружина. През 1912 г. е в състав: офицери — 59, чиновници — 5, подофицери и войници — 4677, коне — 458, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Чети в периода на Балканската война

Решение за използването им е взето на 19. IX. 1912 г. Общият им брой е 52. По-известни от тях са четите на Чекеларов с 150 четници, на Стефан Калфа — 280, на Ботушаров — 370, на Чернопеев — 140 и на Шишманов — 150. Мястото на действие е в Македония. В района на Странджа планина действа четата на Герджиков от 101 четници.

Четиридесет и втори пехотен полк

Сформиран е на 19. IX. 1912 г. с щаб в Ямбол, от състава на 29–и и 32–ри пехотен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 63, чиновници — 2, подофицери и войници — 4851, коне — 341, каруци — 43 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Четиридесет и девети пехотен полк

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб в Кюстендил. Състав: офицери, подофицери и войници — 4628, коне — 520, каруци — 53 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия. Демобилизиран е през август 1913 г.

Четиридесет и осми пехотен полк

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб във Враца. Състав: офицери — 56, чиновници — 4, подофицери и войници — 4660, коне — 370, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна сборна дивизия. Разформирован е през август 1913 г.

Четиридесет и пети пехотен полк

Сформиран е през 1912 г. с щаб в Русе. Състав: офицери — 55, чиновници — 3, подофицери и войници — 3410, коне — 386, каруци — 73 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Четиридесет и първи пехотен полк

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб в Бургас. Състав: офицери — 48, чиновници — 2, подофицери и войници — 4829, коне — 396, каруци — 54 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Четиридесет и седми полк

Сформиран е на 23. IX. 1912 г. с щаб във Видин. Състав: офицери — 60, чиновници — 2, подофицери и войници — 4661, коне — 368, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна сборна дивизия.

Четиридесет и трети пехотен полк

Сформиран е на 23. IX. 1912 г. с щаб в Шумен. Състав: офицери — 52, чиновници — 3, подофицери и войници — 4732, коне — 403, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 4–а пехотна дивизия.

Четиридесет и четвърти пехотен полк

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб във Варна. Състав: офицери — 59, чиновници — 3, подофицери и войници — 4714, коне — 433, каруци — 98 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 4–а пехотна дивизия.

Четиридесет и шести пехотен полк

Сформирана е на 18. IX. 1912 г. с щаб в Търново. Състав: офицери — 55, чиновници — 3, подофицери и войници — 3410, коне — 386, каруци — 73 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Четиридесети пехотен беломорски полк

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб в Татар Пазарджик. Състав: офицери — 58, чиновници — 3, подофицери и войници — 4192, коне — 385, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Хасковския отряд. Разформирован е на 9. VIII. 1913 г.

Четиринадесети пехотен македонски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. с щаб в Радомир от състава на 2–ра и 3–та пехотна дружина. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4947, коне — 626, каруци — 63 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Чужденци доброволци в Българската армия

В редовете на българската армия постъпват доброволци от различни европейски държави. Общата им численост — строеви офицери, летци, тиловаци и медицински персонал, възлиза на 1185 души. В това число не влизат чужденците, които се включват в частите. В състава на Македоно-Одринското опълчение са включени 531 души, от които 275 арменци, 82 руси, 68 румънци, 40 сърби, 15 души от Австро- Унгария, 12 черногорци, 3 гърци, 2 чехи и по един англичанин, албанец, хърватин, италианец и др. Участието на много арменци налага от тях да се формира отделна рота. Арменската рота е зачислена като 2–ра рота от 12–а лозенградска дружина в състава на 3–та бригада от Македоно-Одринското опълчение. Първоначалният състав на ротата е 231 опълченци, а в хода на бойните действия нараства на 273 души.

За да се сражава в състава на българската авиация, от Русия пристига един руски авиационен доброволчески отряд, състоящ се от 6 летци, 7 авиомеханици, 4 монтьори и 1 електротехник. Като доброволци пристигат и летци от Италия, Германия, Франция, Англия, Швейцария и Румъния, в резултат на което Щабът на Действащата армия формира две нови аеропланни отделения.

В Българската армия идват като доброволци и медицински кадри. Те са особено полезни, защото не достигат лекари, медицински сестри и медикаменти. Важен принос имат и чуждестранните медицински мисии, които пристигат по инициатива на Българският червен кръст и по почин на съответните чуждестранни организации на Червения кръст. В България идват общо 49 официални мисии — 16 от Русия, 5 от Австро-Унгария, 4 от Чехия, 3 от Румъния, 3 от Англия, по една от Италия, Холандия, Белгия, Швейцария, Германия, Франция, Египет и др. Персоналът на мисиите наброява 654 души, от които 457 са на фронта и 197 в тила. От тях 163 са лекари, 4 аптекари, 91 медицински сестри, 53 самарянки, 36 студенти медици, 4 санитарни фелдфебели, 27 санитарни сержанти, 8 фелдшери, 106 санитари и друг различен медицински персонал. Болшинството от медицинските мисии спомагат за оздравяването на ранените и оказват на българската армия осезаема помощ.

Мнозина от доброволците храбро се бият на фронта, а някои от тях падат убити или ранени в тежките сражения, за което са наградени с високи отличия.

Шаркьой

За десанта при Шаркьой турското командване определя 10–и корпус в състав две пехотни дивизии. След стоварването корпусът трябва да се съедини с Булаирския корпус. Турското командване разчита на оперативен успех срещу нашата 4–та армия, след което да настъпи към Чаталджа и Одрин.

Десантът е натоварен на 20 парахода, охранявани от няколко бойни кораба. Стоварването при Шаркьой започва в 13,00 часа на 26. I. 1913 г. вместо в 6,00 часа на същия ден. Всъщност десантът започва по време, когато при Булаир има обрат в боя. Нашата 7–а дивизия там принуждава турците да отстъпят. Войските се стоварват на 3 км западно от Шаркьой. Тук няма наша охрана. Един турски полк се насочва на изток, а втори на север. Започва неравен бой в западните покрайнини на града. Срещу турския полк се насочват 2–ра скопска и 4–та битолска дружина. Обхванати от север, с опасност да бъдат обкръжени македоно-одринци удържат до стъмване позициите си, след което с разрешение се оттеглят към Араклъ, за да избегнат силния огън на турската артилерия. Турците не настъпват. Поради тъмнината е спряно и десантирането.

Командващият 4–та армия насочва към Шаркьой 1–ва бригада от 2–ра дивизия и 26–и полк вместо към 7–а дивизия, която като победителка няма нужда от помощ.

На 27 януари десантиралите турски войски овладяват Шаркьой и разширяват предмостието на север. До вечерта са стоварени щабът на корпуса, щабът на една дивизия и още два табора. Всъщност това са всичките войски, които турците стоварват в района на десанта.

На 28 януари Македоно-Одринското опълчение започва активни действия за отразяване на десанта. Първа бригада настъпва от Араклъ към Шаркьой, а втора — от Дуганджилъ към десантния пункт. Първа бригада от 2–ра дивизия заедно с 50–и полк от 7–а дивизия от вр. Сериан към района западно от десанта, трета бригада на опълчението е в резерв.

Бригадите настъпват устремно по всички направления. Силният огън и бързината принуждават турците да отстъпят, без да дочакат удара с нож. До 12,00 часа десантиралите войски са обградени по суша от всички страни. Във връзка с неуспеха при Булаир командирът на 10–и корпус още на 27. I. 1913 г. сутринта получава заповед да прекрати десанта, стоварените войски да се натоварят на параходите и корпусът да тръгне за Галиполи. Ефикасният огън на нашата артилерия пречи на товаренето през деня. Командирът на корпуса взема мерки нашите войски да не достигнат десантния пункт. През нощта турците подновяват товаренето, което продължава до полунощ. Сутринта на 29 януари 10–и корпус е стоварен в пристанището на Галиполи и включен в състава на Галиполската турска армия.

Македоно-одринци проявяват масов героизъм при отразяване на десанта. Заслуга има и артилерията. Внимание заслужава героизмът на ранените и изоставени македоно-одринци в Шаркьой. Тяхната борба до смърт, озверява турците, които при ликвидирането им извършват нечувани зверства. Боевете тук показват нежеланието на македоно-одринци да се самоокопават, вследствие на което дават излишно големи загуби.

Шеста пехотна бдинска дивизия

Сформирана е на 1. I. 1892 г. от състава на реорганизираната 2–ра пехотна бригада с щаб във Видин. От 1898 г. щабът е във Враца. През 1912 г. е в състав: офицери — 346, чиновници — 35, подофицери и войници — 23 256, коне — 4656, волове — 1750, каруци — 2868, пушки и карабини — 17 571, картечници —16 и оръдия — 36. Състав към 21. I. 1913 г.: офицери — 367, чиновници — 44, подофицери и войници — 21 618, коне — 5118, волове — 1370, каруци — 1709, пушки и карабини — 14 019, картечници — 16 и оръдия — 52. Състав към 16. VI. 1913 г.: офицери, подофицери и войници — 27 074, коне — 7677, пушки и карабини — 16 582 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия, а в последствие в състава на 3–та армия.

Шестдесет и първи пехотен полк

Сформиран е на 13. V. 1913 г. с щаб в с. Цървеняково. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирован през 1913 г.

Шестдесет и втори пехотен полк

Сформиран е на 13. V. 1913 г. от състава на 54–ти пехотен полк, с щаб в с. Вратница. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирован през август 1913 г.

Шестдесет и трети пехотен полк

Сформиран е на 14. V. 1913 г. от състава на 2–ра пехотна дружина от 54–ти пехотен полк и 23–та и 27–а допълваща дружина, с щаб в с. Филиповци, Пернишко. Бойните действия започва в състава на 13–а пехотна дивизия в Междусъюзническата война. Разформирован е на 10. VIII. 1913 г.

Шестдесет и четвърти пехотен полк

Сформиран е на 13. V. 1913 г. от състава на 3–та пехотна дружина на 54–ти пехотен полк и 9–а и 28–а допълваща дружина, с щаб в с. Суходол, Софийско. Бойните действия започва в състава на 13–а пехотна дивизия в Междусъюзническата война. Разформирован през август 1913 г.

Шестдесет и пети пехотен полк

Сформиран е на 20. V. 1913 г. от състава на 4–та пехотна дружина на 2–ри пехотен полк и от 4–та, 17–а и 35–а допълваща дружина, с щаб във Фердинанд. Подчинен е на Отделната пехотна бригада. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирован е на 7. VIII. 1913 г. в Брезник.

Шестдесет и шести пехотен полк

Сформиран е на 21. V. 1913 г. от състава на четвъртите дружини на 2–ри и 5–и пехотен полк. с щаб в с. Боровци. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирован е на 5. VIII. 1913 г. в Брезник.

Шестдесет и седми пехотен полк

Сформиран е на 8. III. 1913 г., с щаб в Сяр. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирован е през август 1913 г. в Пазарджик.

Шестдесет и осми пехотен полк

Сформиран е на 8. III. 1913 г. от състава на 1–ва пехотна дружина от 41–ви пехотен полк. Тогава е наречен 2–ри пехотен полк от 1–ва пехотна серска бригада. Със Заповед № 1321 на 11–а пехотна дивизия от 23. V. 1913 г. е преименуван в 68–и пехотен полк на 1–ва серска пехотна бригада. Разформирован е през август 1913 г.

Шестдесет и девети пехотен полк

Сформиран е на 18. IV. 1913 г. от състава на 3–та пехотна дружина на 51–ви пехотен полк, с щаб в Сер. Тогава е наречен 1–ви пехотен полк от Драм- ската бригада. На 20. V. 1913 г. е преименуван в 69–и пехотен полк. Бойните действия започва в Междусъюзническата война 1913 г. Разформирован е през август 1913 г. в Пазарджик.

Шестдесети пехотен полк

Сформиран е със Заповед № 1/3. V. 1913 г. от състава на 1–ва, 6–а, 22–ра и 26–а сборна дружина и 53–ти пехотен полк. Тогава е наречен 2–ри резервен полк. По-късно е преименуван в 60–и пехотен полк. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирован е през август 1913 г.

Шести артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 40/1889 г. от кадъра на 3–ти артилерийски полк. През 1912 г. е в състав: батареи — 9, офицери — 32, чиновници — 1, подофицери и войници — 1637, коне — 1460, каруци — 86 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Шести конен полк

Сформиран е с Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Харманли. През 1912 г. е в състав: ескадрони — 3, офицери — 20, чиновници — 1, подофицери и войници — 490, коне — 494, каруци — 29. Състав към 21. I. 1913 г.: офицери — 21, подофицери и войници — 313, коне — 327, каруци — 24 и пушки и карабини — 292. Бойните действия започва в състава на 2–ра конна бригада на 2–ра армия.

⇐ Предыдущая 4 5 6 7 8 9 101112 13 Следующая ⇒