Втори артилерийски полк 8 страница

Осми артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 85/1903 г. През 1912 г. с в състав: батареи — 9, офицери — 39, чиновници — 1, подофицери и войници — 1684, коне — 1458, каруци — 86 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Осми конен полк

Сформиран е с Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Добрич. През 1912 г. е в състав: ескадрони — 3, офицери — 19, чиновници — 1, подофицери и войници — 442, коне — 470 и каруци — 25. Бойните действия започва в състава на 3–та конна бригада от 3–та армия.

Осми пехотен приморски полк

Сформиран е съгласно Указ № 41/12. X. 1884 г. от състава на 12–а раховска, 16–а провадийска и 20–а варненска пеша дружина, с щаб във Варна. През 1912 г. е в състав: офицери — 70, чиновници — 4, подофицери и войници — 4716, коне — 425, волове — 12, каруци — 105 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Осемнадесети пехотен етърски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от 2–ра и 3–та пехотна дружина на 6–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 75, чиновници — 4, подофицери и войници — 3707, коне — 303, каруци — 49 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 2–ра пехотна бригада от 5–а дунавска дивизия.

Офицери

Към 1. IX. 1912 г. на действителна служба са 2691 офицери, от които 73 с виеше образование. Към същата дата в запаса се числят 4148 офицери, от тях 53 кандидат-офицери. От общо необходими по щат 11 673 има на служба 6839 офицери. Мобилизирани 6757 офицери.

Обща главна квартира

Сформирана е на 22. IX. 1912 г. Състав: щаб на Действуващата армия, Оперативен отдел, Цензурно-картографски отдел, Управление на инспектора на инженерни войски, Санитарна инспекция, Главно тилово управление и Военносъдебна част.

Пета пехотна дунавска дивизия

Сформирана е през 1891 г. чрез реорганизацията на 3–та пехотна бригада. През 1912 г. е в състав: щаб на дивизията, три пехотни бригади с по два пехотни полка, един скорострелен артилерийски полк, един нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина, огнестрелен парк, интендантска рота, продоволствен транспорт, лазарет, полеви болници, полуподвижни болници, стражарски взвод и конен стражарски взвод. Всичко в дивизията: дружини — 25, батареи — 15, офицери — 498, чиновници — 39, подофицери и войници — 30 221, коне — 8137, волове — 540, каруци — 2241, леки автомобили — 3, велосипеди — 5, картечници — 24 и оръдия — 72. Бойните действия започва в състава на 3–та армия.

Петдесет и втори пехотен полк

Сформиран е на 17. IX. 1912 г. с щаб в Ст. Загора. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 62, подофицери и войници — 4687, коне — 458, каруци — 68, картечници — 4. Демобилизиран е на 7. VIII. 1913 г. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Петдесет и осми пехотен полк

Сформиран е на 15. Х. 1912 г. с щаб в Мустафа паша (Свиленград) от състава на пехотни дружини на 10–о; 16–о и 25–о полково военно окръжие. През 1912 г. е в състав: пехотни дружини — 3, офицери — 21, подофицери и войници — 2542, коне — 38, катъри — 30, волове — 118, каруци — 70. Бойните действия започва в състава на 11–а пехотна дивизия при овладяването на Одринската крепост. Демобилизиран през юли 1913 г.

Петдесет и пети пехотен полк

Сформиран е на 17. X. 1912 г. с щаб в Мустафа паша (Свиленград) от състава на 12–а, 23–та и 30–а допълваща пехотна дружина. През 1912 г. е в състав: пехотни дружини — 4, офицери — 26, подофицери и войници — 3303, коне — 86, катъри — 66, волове — 134, каруци — 88. Бойните действия започва в състава на 11–а пехотна дивизия при овладяването на Одринската крепост. Разформиран е на 18. VIII. 1913 г.

Петдесет и първи пехотен полк

Сформиран е на 17. X. 1912 г. с щаб в Хасково. През 1912 г. е в състав: пехотни дружини — 4, офицери — 63, чиновници — 3, подофицери и войници — 4720, коне — 427, каруци — 66 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия. Разформиран е през 1913 г.

Петдесет и седми пехотен полк

Сформиран е на 17. X. 1912 г. от състава на 32–ра, 35–а и 36–а допълваща пехотна дружина и 25–а опълченска дружина. През 1912 г. е в състав: офицери — 24, подофицери и войници — 2774, коне — 77, катъри— 30, волове — 29, каруци — 41. Бойните действия започва в състава на 11–а пехотна дивизия при овладяването на Одринската крепост. Демобилизиран е на 13. VIII. 1913 г.

Петдесет и трети пехотен полк

Сформиран е на 20. IX. 1912 г. с щаб в Плевен. Състав: дружини — 4, офицери — 58, подофицери и войници — 4064, коне — 368, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия. Демобилизиран е през май 1913 г.

Петдесет и четвърти пехотен полк

Сформиран е на 17. IX. 1912 г. с щаб в Свищов от състава на пехотни дружини от 33–ти и 34–ти пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 55, чиновници — 4, подофицери и войници — 3948, коне — 372, коли — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Петдесет и шести пехотен полк

Сформиран е на 18. IX. 1912 г. с щаб в с. Михалич, Хасковско, от състава на 3–та, 25–а, 27–а и 29–а допълваща пехотна дружина. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 27, подофицери и войници — 2159, коне — 93, катъри — 32, волове — 110, каруци — 58. Бойните действия започва в състава на 11–а пехотна дивизия при овладяването на Одринската крепост. Разформирован е на 21. VIII. 1913 г.

Петдесети пехотен полк

Сформиран е през септември 1912 г. с щаб в Самоков от състава на пехотни дружини от 14–и и 22–ри пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери, подофицери и войници — 5087, коне — 540, каруци — 55 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия. Разформиран през октомври 1913 г.

Пети артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 40/1889 г. от кадъра на 2–ри артилерийски полк. През 1912 г. е в състав: батареи — 4, офицери — 40, чиновници — 2, подофицери и войници — 1690, коне — 1452, каруци — 86, оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Пети конен полк

Сформиран е с Указ № 2/1898 г. с щаб в Добрич. Разформирован е през 1906 г. и отново е сформиран през 1907 г. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 542, коне — 520 и каруци — 29. Бойните действия започва в състава на Конната дивизия от 1–ва армия.

Пети пехотен дунавски полк

Сформиран е съгласно Указ № 41/12. X. 1884 г. от състава на 19–а шуменска, 23–та русенска и 24–та силистренска пеша дружина с щаб в Русе. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 53, чиновници — 2, подофицери и войници — 4676, коне — 489, каруци — 69 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Петнадесети пехотен ломски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от състава на 2–ра и 3–та пехотна дружина на 3–ти пехотен полк. През 1912 г. е в състав: офицери — 62, чиновници — 5, подофицери и войници — 4832, коне — 445, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия.

Пехотно въоръжение

В резултат на започналото от 1891 г. превъоръжаване със съвременно пехотно оръжие в навечерието на Първата балканска война 1912–1913 г. основната стрелкова система в българската войска е австрийската магазинна пушка и карабина «Манлихер», обр. 1888, 1890 и 1895 г. Пушката «Манлихер», обр. 1888 г., е с калибър 8–мм, маса — 4490 г, дължина — 1271 мм, маса на патрона 28,5 г, маса на куршума — 15,8 г, начална скорост на куршума 530 м/сек, скорострелност — 8–12 изстрела в минута. Спусковата скоба е отделна от магазинната кутия. Секторният мерник е рамков (двустенен). Деленията до 1700 крачки са от лявата страна, а за разстоянията до 2500 крачки — отдясно, нанесени през 100 крачки. Затворът е цилиндропълзящ с праволинейно движение. Магазинът се намира под затворната кутия и събира 5 патрона, които се влагат, събрани в стоманена патронна тенекийка (пълнител). За ръкопашен бой на пушката се поставя ножът, който се носи на лопус, окачен на поясния ремък.

Пушка «Манлихер», обр. 1890 г., се различава по мерника. Той е рамка с хомотче. Върху лявата страна на рамката деленията са от 600 до 1800 крачки, а върху дясната — от 2000 до 3000 крачки. Постоянният мерник съответства на 500 крачки. Барутът за патроните, обр. 1888/1890 г., е димен — 4 г или бездимен — 2,2 г, въведен след 1903 г. Куршумът е от олово — 96% и антимон — 4% в стоманена или мелхиорова риза.

Пушка «Манлихер», обр. 1895 г., е сред най-добрите за времето си пехотни оръжия. Тя има същия 8–мм калибър, по-тънки стени на цевта и по-малка маса — 3650 г, с дължина 1231 мм, начална скорост на куршума 620 м/сек, маса на ножа 285 г. Рамковият й мерник е разграфен от 600 до 2400 крачки, а най-ниското му положение съответства на 300 крачки. Постоянният мерник е за 500 крачки. Дръжката на ножа е скъсена с 15 мм. От мерника до края на ложата цевта е покрита с дървена полуложа, а прикладът е кух. За разлика от предходните два образеца тук спусковата скоба и магазинната кутия не са разделени. Патронът съдържа 2,72 г бездимен барут. (За карабина «Манлихер» вж. Кавалерийско въоръжение.) Поради недостиг на пушки «Манлихер» при мобилизацията някои части са снабдени с руската еднозарядна пушка «Бердана № 2», обр. 1870 г., кал. 10,67–мм, дължина 1345 мм, маса 4380 г, начална скорост на куршума 442 м/сек, далекобойност по мерника 1500 крачки, скорострелност — до 20 изстр./мин., дължина на щика 585 мм. Други войскови части са въоръжени с руската пушка «Крънка», обр. 1867 г., кал. 15,24–мм, дължина 1350 мм, маса 4500 г, начална скорострелност 305 м/сек, далекобойност по мерника 1200 м, скорострелност — 10–12 изстр./мин, дължина на щика 570 мм, която е била снета от въоръжение.

Личното оръжие на офицерите от българската армия е сабя, обр. 1905 г., и германския пистолет «Парабелум». Сабята е с металическа ножница и се носи през кръста. Пистолетът «Парабелум» е обр. 1908 г, кал. 9–мм, маса на пълен пистолет 990 г, начална скорост на куршума 320 м/сек, магазин за 8 патрона в стоманен пълнител. Тъй като наличните пистолети са недостатъчни, налага се част от командния състав да бъде въоръжен със стария револвер система «Смит и Уесън», обр. 1869 г., кал. 10,67–мм, дължина 335 мм, маса 1240 г, начална скорост на куршума 220 м/сек. Най-мощното огнево средство на въоръжение в пехотата е тежката картечница «Максим», обр. 1909 г., кал. 8–мм. Тя е с дължина 1077 мм, бойна скорострелност 450 изстр./мин, начална скорост на куршума 620 м/сек, максимална далекобойност 4000 м. Картечницата е с водно охлаждане. Масата на тялото с пълен охладител е 22 кг, а на лафета — 24,5 кг. Пълнителят събира 250 патрона. След 20 000 изстрела цевта на картечницата трябва да се подмени. Доставените през 1908 г. картечници «Максим» са с лафет шейна и без щитове, а доставените през 1910 г. картечници са с триножник и щитове.

За пехотните части са доставени и ръчни бомби. Българското командване смята да ги използва при нощни действия и особено при нападение върху предните части на противника при разузнаване. Сферичната бомба «одринка» е с набраздено чугунено тяло, запалка с месингова основа на винт и капсул с ударно действие. По време на войната е използвана и българска бомбохвъргачка, конструирана на базата на затворния механизъм от пушката «Бердана № 2». Тя може да изстрелва бомба «одринка» на разстояние до 200 м.

При започване на Първата балканска война Българската армия разполага с 269 709 пушки «Манлихер», обр. 1888, 1890 и 1895 г., 9256 карабини «Манлихер», обр. 1888, 1890 и 1895 г., 51 258 пушки и карабини «Бердана № 2», обр. 1870 г., 12 929 пушки «Крънка», обр. 1867 г., 4450 пистолета «Парабелум», обр. 1908 г., 1508 револвера «Смит и Уесън», обр. 1869 г. На въоръжение в пехотата и кавалерията са 232 тежки картечници «Максим», а в крепостните батальони — 8 десетцевни картечници «Нобел», 4 шестцевни картечници «Гатлинг» и по една картечница «Максим-Норденфелд», «Шкода», «Хочкис» и «Максим» (руски образец). Българската армия разполага със 186 979 356 патрона за всички образци пушки и карабини «Манлихер» и за тежките картечници «Максим», 22 401 891 патрона за пушките и карабините «Бердана № 2», 2 793 113 патрона за пушките «Крънка», 455 000 патрона за пистолетите «Парабелум» и револверите «Смит и Уесън» и 137 000 патрона за картечниците в крепостните батальони. Тя има на разположение и 24 000 сферични ръчни бомби, 24 000 кубични ръчни бомби и 30 бомбохвъргачки.

Като се има предвид, че в навечерието на войната общата численост на Българската армия възлиза на 599 879 войници и подофицери, 6757 офицери и 786 чиновници, посочените данни показват, че наличното количество не е достатъчно да задоволи нуждите на войската. Пушките и карабините «Манлихер», които имат много добри за времето си балистични качества, стигат само за въоръжаването на Действуващата армия, но не и за опълченските, допълващите и новосформираните части. Те се въоръжават с остарелите еднозарядни руски пушки «Бердана № 2» и «Крънка». Поради недостига на карабини «Манлихер» някои инженерни части заминават за фронта без оръжие. Едва след обявяването на войната военното министерство успява да достави от Австрия 15 000 пушки и 10 000 карабини «Манлихер», с които се въоръжават инженерните части и част от Македоно-Одринското опълчение.

Не достигат и добрите за времето си пистолети «Парабелум». Това налага част от командния състав да бъде въоръжен със стария револвер «Смит и Уесън», а друга част от офицерите да заминат за фронта, въоръжени само със саби.

Наличните тежки картечници са достатъчни само за нуждите на картечните роти в пехотните полкове, но не и за сформиране на картечни ескадрони към всички конни полкове. Не достигат и пехотните боеприпаси. За основното пехотно оръжие — пушката «Манлихер» — са осигурени по 700 патрона, които са недостатъчни за една по-продължителна война. Свиканият на 16. IX. 1912 г. специален военен съвет, констатира, че за цялостното въоръжаване на армията не достигат 30 000 пехотни пушки и 150 000 000 патрона. Това показва, че ако при въоръжаването с пушки положението е сравнително добро, то при боеприпасите е незадоволително.

Пионерни дружини

Сформирани са съгласно Заповед № 16/23. II. 1883 г. С Указ №107/31. ХII. 1908 г. от съществуващите пионерни роти се формират три пионерни дружини с по шест роти всяка с гарнизони градовете София, Ямбол и Шумен. През 1912 г. са в състав: 1–ва пионерна дружина (офицери, подофицери и войници — 630, коне — 145 и каруци — 49), 7–а пионерна дружина (офицери, подофицери и войници — 1091, коне — 262 и каруци — 77), 2–ра пионерна дружина (офицери, подофицери и войници — 811, коне — 225 и каруци — 65) и 3–та пионерна дружина (офицери, подофицери и войници — 1018, коне — 251 и каруци — 77).

Плаващ отряд

От състава на флота. През 1912 г. е в състав: началник на отряда, щаб и няколко бойни кораба.

Тюркбей

На 17. X. 1912 г. 6–а пехотна дивизия настъпва северно и южно от чифлика Ташлъ. За да увеличи темпа на настъплението, генерал-лейтенант Р. Димитриев лично повежда 35–и пехотен полк в решителна атака. Това е рядък случай във военната история, когато командващ обединени армии лично води войниците в атака. Устремът на цялата 2–ра бригада е неудържим. Успешни са и действията на 1–ва бригада в района на Тюркбей. Към 16,30 часа командирът на бригадата въвежда в боя всички резерви. Оркестърът свири «Шуми Марица». Войниците подемат химна и тръгват във вихрена атака. Противникът напуска Тюркбей и не може да се задържи дори и на позициите източно от него. Смелата атака на 1–ва бригада от 6–а пехотна дивизия разстройва дивизията «Ушак». В своето бягство тя повлича намиращите се вдясно от нея три дивизии от 1–ви и 2–ри корпус.

В 7,00 часа на 18. X. 1912 г. дивизията продължава настъплението източно от Тюркбей. Като срещат сравнително слаба съпротива от безредното отстъпление на противника, двете бригади на 6–а дивизия вечерта достигат Сатъкьой.

План на българската армия

Българското командване в навечерието на Първата балканска война разполага с план в два варианта — «А» и «А-бис», като действията започват съгласно постановките на втория.

Стратегическата цел, заложена в плана, изисква със съгласуваните усилия на съюзниците да се разгромят въоръжените сили на противника в Източна Тракия и Македония и да се освободи поробеното население в европейската част на Турция.

Замисълът предвижда с решителни настъпателни действия на две от армиите в общо направление — Люлебургаз, да се разгроми противникът на рубежа Одрин — Лозенград, след което да се премине в решително преследване за притискането му към р. Ергене. За осигуряване на десния фланг на главната ударна групировка една армия трябвало да блокира Одринската крепост и да скове действията на гарнизона й. За прекъсване на връзката между турските групировки от Македонския и Тракийския театър на войната се отделят сили за действие в Родопите по долината на Места и Беломорска Тракия.

За съвместни действия със сръбската армия по Струмското направление се отделя една дивизия.

План на турската армия

С помощта на немската военна мисия, оглавявана от Фрайнхер Колмар фон дер Голц, турският Генерален щаб разработва различни варианти за война срещу съюзниците от балканския съюз. Общото във всички варианти е, че за главен противник се смята българската армия. Окончателният план за действие се уточнява в хода на войната.

Целта, стояща за изпълнение пред турската армия, е разгромяване на въоръжените сили на съюзниците по части, като последователно се извадят от войната България, а в последствие Сърбия, Гърция и Черна гора.

Замисълът предвижда, като се опрат на крепостите Одрин и Лозенград, основните сили на турската армия да нанесат решителен удар по долините на реките Марица и Тунджа, да излязат към Пловдив и Стара Загора и след разгрома на българските войски да развият успеха си към София и проходите на Стара планина. С част от силите на западната армия се предвижда да се водят отбранителни бойни действия за сковаване силите на Сърбия, Гърция и Черна гора. След изваждането на България от войната се предвижда активизиране действията на Македонския оперативен театър за разгромяване въоръжените сили и на другите съюзници.

Пионерни части

Включват пионерни дружини с по 2 понтонни роти, 1 нестроеви взвод и санитарен персонал, допълваща полурота и 9 мостови полуроти.

Дружината има 14 офицери, 627 подофицери и войници, 210 м лек понтонен мост, 60 специализирани коли и 343 коня.

ПОМОЩНИК–ГЛАВНОКОМАНДВАЩ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ — САВОВ, Михаил Попов (14. XI. 1857 г., Хасково–21. VII. 1928 г., Сан Валие дьо Тией, Франция) — генерал-лейтенант (ГЩ).

Учи в Императорския лицей в Цариград. На военна служба е от 12. VII. 1878 г. Завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Служи в Източнорумелийската милиция. На 9. VII. 1881 г. е произведен в чин поручик. Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург (1885). На 9 септември с. г. е произведен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) е назначен за командващ левия участък на Сливнишката позиция. Има определени заслуги за отблъскване на Моравската сръбска дивизия и отбраната на центъра и левия фланг на Сливница. След войната служи в Генералщабното ведомство като офицер от ГЩ при 5–а пехотна бригада. На 1. IV. 1887 г. е произведен в чин майор. Бил е другар на военния министър (1886–1887) и почетен флигеладютант на княз Фердинанд (1887); командващ 4–та и 5–а пехотна бригада и началник на Военното училище (1900). На 2. VIII. 1891 г. е произведен в чин подполковник, а на 1. I. 1899 г. в чин полковник. Два пъти е назначаван за военен министър (1891–1894 и 1903–1907). През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, а на 30. X. 1908 г. в чин генерал-лейтенант. Излиза в запаса през 1908 г. През Първата балканска война (1912–1913) е назначен за помощник-главнокомандващ Българската армия. Участва в оперативното ръководство на армиите, действащи срещу Турция на Тракийския военен театър и в Македония. Един от тези, които вземат решение за неуспешната атака на Чаталджанската укрепена линия. През Междусъюзническата война (1913) първоначално е помощник-главнокомандващ, след това (20 юни с. г.) е сменен от този пост, но с определена вина за фаталния изход от войната. От 24 юни е назначен за командващ обединените 4–та и 5–а армия, а от 14 юли на обединените 4–та, 5–а и 2–ра армия. Не участва в Първата световна война. От 1920 до 1923 г е пълномощен министър във Франция.

Награден е с военен орден «За храброст» — II и III ст. 2 кл.; орден «Св. Александър» — I ст. с мечове по средата, III ст. с мечове отгоре и II ст. с брилянти без мечове; народен орден «За военна заслуга» — I ст.

Понтонна дружина

По време на войната се състои от две понтонни роти и един нестроеви взвод. На гарнизон е в Никопол.

Попълнение на загубите

Попълването на офицери става за сметка на съкратени длъжности в Министерството на войната и дивизионните области. Вземат се и офицери от опълченските дружини.

С войници попълването става от оздравели ранени и болни войници, завърнали се от чужбина запасни, новобранци от 36–и набор след 3–дневно обучение в допълващите дружини и от 37–и набор чрез приемане на доброволци и намаляване числеността на допълващите дружини до 200–300 души, като останалите се изпращат на фронта.

Примирие

След неуспешната за българската армия Чаталджанска операция (13–16. XI. 1912 г.) при силен натиск от страна на Русия над Турция на 20. XI. 1912 г. в Чаталджа се подписва протокол за сключване на примирие и започване на преговори за мир в Лондон.

Страни в примирието са въоръжените сили на България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и Турската империя, от друга. Предвижда се преговорите за сключването на мир да започнат 10 дни след подписване на протокола за примирието.

В случай че преговорите не се състоят, всяка от воюващите страни се задължава да обяви четири дни по-рано датата и часа на началото на бойните действия. Определя се неутрална зона между враждуващите страни. Турското правителство се задължава да вдигне блокадата над черноморските пристанища. Освен това то се ангажира да пропуска свободно движението на български влакове през Одрин.

Примирието влиза в сила с подписването на протокола. То се спазва до 16. I. 1913 г., когато в Турция се извършва преврат и на власт идва Младотурската партия, преговорите се прекъсват и от 21 януари се подновяват бойните действия.

Прожекторно отделение

В състава на 1–ва армия. Предназначението му е да осветява противниковите цели. Състав: офицери, подофицери и войници — 77, коне — 33 и каруци — 7.

Първа армия

Военновременно формирование на Първа армейска област. Мобилизира се през септември 1912 г. Състав: щаб, тилово управление, армейски подразделения (телеграфна полурота, колоездачна рота, инженерен парк, артилерийска работилница, дезинфекционен отряд, ветеринарен лазарет, стражарска рота и стражарски ескадрон) 1–ва, 6–а, 7–а и 10–а пехотна дивизия, конна дивизия, армейски части (1–ви планински артилерийски полк, 2–ри планински артилерийски полк, 1–во скорострелно гаубично отделение, 1–во нескорострелно гаубично отделени,. Софийски крепостен батальон, Видински крепостен батальон, жп дружина, въздухоплавателен парк, прожекторно отделение, инженерна работилница и склад, автомобилно отделение, телеграфен парк, радиотелеграфна станция, софийски артилерийски арсенал, три подвижни работилници, три базисни огнестрелни склада, три междинни огнестрелни склада, десет разходни огнестрелни склада, базисен магазин междинен магазин, разходни магазини за дивизиите), опълчение и допълващи части. Всичко в армията: офицери, подофицери и войници —132 210, коне — 29 060, волове — 8542, каруци — 7957, леки автомобили — 25, мотоциклети — 2, велосипеди — 140, картечници — 87 и оръдия — 512. Армията взема активно участие в Лозенградското срещно сражение Люлебургаз-Бунархисарската операция и в боевете при Чаталджа.

Първа конна бригада

Сформирана е с Указ № 81/29. XII. 1903 г. с щаб в София. През 1912 г. е в състав: 1–ви, 2–ри и 5–и конен полк, офицери, подофицери и войници — 1800, коне — 1761 и каруци — 102. Бойните действия започва в състава на Конната дивизия на 1–ва армия.

Първа пехотна бригада от 2–ра пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1889 г. с щаб в Пловдив. През 1912 г. е в Родопския отряд в състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 31, коне — 15, каруци — 1) и 21–ви средногорски полк. Бойните действия започва в състава на 2–ра пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 9–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. с щаб в Плевен. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 15 и каруци — 1), 4–ти и 17–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 10–а пехотна дивизия

Сформирана е на 20. IX. 1912 г. Състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 15 и каруци — 1), 16–и и 25–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна сборна дивизия.

Първа пехотна бригада от 11–а пехотна дивизия

Сформирана е на 10. X. 1912 г. след първото примирие във войната. Състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 17, коне — 13, волове — 2 и каруци — 2), 55–и и 56–и пехотен полк и 11–и картечен полк. Бойните действия започва в състава на 11–а пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от Македоно-Одринското опълчение

Сформирана е на 26. IX. 1912 г. с щаб в София. Състав: 1–ва дебърска, 2–ра скопска, 3–та солунска и 4–та битолска дружина. Всичко: офицери, подофицери и войници — 4520, коне — 353, волове — 10 и каруци — 2. От април 1913 г. в състава на бригадата влиза и 13–а кукушка дружина. Бойните действия започва в състава на Македоно-Одринското опълчение. Разформирована е на 22. IX. 1913 г.

Първа пехотна бригада от 8–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 25, коне — 15 и каруци 1), 10–и и 30–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 5–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб в Русе. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 30, коне — 15 и каруци — 1), 2–ри и 5–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 1–ва пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1899 г. с щаб в София. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 28, коне — 15 и каруци — 1), 1–ви и 6–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 1–ва пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 7–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 88/30. XII. 1903 г. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 31, коне — 18 и каруци — 1), 13–и и 26–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 3–та пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1889 г. с щаб в Сливен. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 26, коне — 16 и каруци — 1), 11–и и 24–ти пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 4–та пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1889 г. с щаб във Варна. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери — 3, подофицери и войници — 36, коне — 16 и каруци — 2), 7–и и 19–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 4–а пехотна дивизия.

Първа пехотна бригада от 6–а пехотна дивизия

Сформирана е с Указ № 2/1889 г. с щаб във Враца. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 30, коне, 17, каруци — 2), 3–ти и 15–и пехотен полк. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия.

Първа пехотна софийска дивизия

Сформирана е през 1892 г. с щаб в София. През 1912 г. е в състав: щаб (офицери, подофицери и войници — 89, коне — 44, каруци — 8 и леки автомобили — 1), 1–ва и 2–ра пехотна бригада, 4–ти скорострелен артилерийски полк, 4–ти нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина, огнестрелен парк, интендантска рота, продоволствен транспорт, лазарет, четири полеви болници, полуподвижна болница, стражарски взвод и стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: офицери, подофицери и войници — 25 276, коне — 4431, волове — 1880, каруци — 1699, леки автомобили — 1, картечници — 16 и оръдия — 60. Състав към 21. I. 1913 г.: офицери — 362, чиновници — 38, подофицери и войници — 22 050, коне — 4515, волове — 1763, каруци — 2354, пушки и карабини — 15 011, картечници — 16 и оръдия — 62. Състав към 16. VI. 1913 г.: офицери, подофицери и войници — 26 931, коне — 7600, пушки и карабини — 16 560 и оръдия — 60. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Първа резервна армия

Сформирана през май 1913 г. Състав: две пехотни дивизии, една конна бригада и три погранични роти. От 17. V. 1913 г. е преименувана на 5–а отделна армия.

Първа резервна дивизия

⇐ Предыдущая 3 4 5 6 789 10 11 12 Следующая ⇒