Втори артилерийски полк

Сформиран е със Заповед № 250/25. VII. 1883 г. През 1912 г. е в състав: батареи — 9, включващи офицери — 32, чиновници — 2, подофицери и войници — 1650, коне — 1450, каруци — 86 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 6–а пехотна дивизия.

Втори конен полк

Сформиран е с Указ № 178/1883 г. от състава на разформирования Драгунски корпус. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 532, коне — 565, каруци — 36 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 1–ва конна бригада от Кавалерийската дивизия.

Втори пехотен искърски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 2–ра и 3–та пехотна дружина на 1–ви пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 51, чиновници — 4, подофицери и войници — 3245, коне — 440, каруци — 75 и оръдия — 54. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Втори планински артилерийски полк

През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4645, коне — 2065, волове — 42, каруци — 6, оръдия — 54. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Въздухоплавателно отделение

Сформирано е с Указ № 28/1906 г. и Заповед № 123/1906 г. при Железопътната дружина. През 1912 г. прераства в аеропланна рота с три отделения.

Въздухоплавателен парк

През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 131, коне — 75, каруци — 33, самолети — 1 и балони — 2. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Гвардейски конен полк

През 1912 г. е в състава на Конната дивизия. Състав: офицери, подофицери и войници — 538, коне — 487, каруци — 29.

ГЕНЕВ, Никола Колчев (18. I. 1856 г., Севлиево–12. IV. 1934 г., София) — генерал-лейтенант от пехотата.

Участва в Априлското въстание в родния си край. След погрома емигрира в Румъния. Участва в Руско-турската война (1877–1878) като доброволец в 3–та дружина на Българското опълчение и се сражава на връх Шипка. В края на войната има чин младши подофицер. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 3–та пехотна радомирска дружина. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик, а на 30. VIII. 1885 г. в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) е командир на Трънския отряд, чиито действия забавят настъплението на сръбските части към Сливница. След войната служи като командир на 2–ри пехотен струмски полк. На 13. VIII. 1887 г. е произведен в чин майор, а на 1. I. 1892 г. в чин подполковник. През това време командва 18–и пехотен шуменски и 7–и пехотен преславски полк. На 1. I. 1896 г. е произведен в чин полковник, служи като командир на 1–ва бригада в 6–а пехотна бдинска дивизия. На 4. III. 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, но по негова молба през същата година се уволнява от армията и преминава в запаса. В навечерието на Първата балканска война (1912–1913) е назначен за командир на Македоно-Одринското опълчение. По нареждане на Главното командване 1–ва и 2–ра бригада от опълчението остават в състава на частите, обсаждащи Одринската крепост, а 3–та бригада подсилва състава на командвания от генерал Генев Кърджалийски отряд, който настъпва на юг в Източните Родопи. За две седмици отрядът постига победа в боя при Балкантореси, овладява град Гюмюрджина, а при Мерхамлъ пленява Явер паша с неговия корпус от 10 000 войници (14. XI. 1912). През януари 1913 г. под неговото командване опълченците участват в боевете при Шаркьой и отбиването на турския десант. По време на Междусъюзническата война (1913) неговите опълченци в състава на Македонската дивизия се сражават срещу сърбите при Кочане и Царево село. През Първата световна война (1915–1918) остава в запаса, но е сред подписалите протестното писмо до Фердинанд против включването на България на страната на Централните сили.

Награден е с военен орден «За храброст» — III ст. и IV ст. 2 кл. и знака на същия орден — IV ст.; с орден «Св. Александър» — II, III, IV и V ст. с мечове по средата и с орден «За заслуга» на обикновена лента.

Гечкенли

На 9. X. 1912 г. 1–ва пехотна дивизия от 1–ва армия води ожесточени срещни боеве в района на Гечкенли. Към 14,15 часа авангардът на страничния отряд среща авангарда на 3–та низамска дивизия. Срещу авангардната 1–ва дружина настъпват 6 турски табора (дружини). До нашата 1–ва дружина бързо се развръщат и останалите две от страничния отряд. Към 15,00 часа два турски полка започват атака срещу нашите три дружини, но с точен огън те приковават полковете на 600 крачки пред позицията. Командирът на 3–та низамска дивизия хвърля главните сили на дивизията срещу нашите три дружини. Въпреки значителните загуби отрядът удържа заетите позиции и по този начин осигурява въвеждането в бой на главните сили на 1–ва бригада. Настъплението на българската пехота е неудържимо. С удар «на нож» по левия фланг към 16,00 часа целият 9–и турски полк е обърнат в бягство. По останалия фронт настъплението на 3–та низамска дивизия окончателно спира.

Докато 1–ва бригада води бойни действия с 3–та низамска дивизия, западно от Гечкенли започва да се развръща подхождащата от дълбочина дивизия «Измид» от 4–ти корпус. В същото време турската конна дивизия по неизвестни причини напуска бойното поле и се съсредоточава в Гебилер. По този начин е оголен флангът на 3–та низамска дивизия. Измидската редифска дивизия се развръща мудно, кавалерията напуска бойното поле, 9–и полк бяга. Възползвайки се от мудността на редифите, наши първи подразделения от 1–ва бригада се хвърлят «на нож». Турците не дочакват удара и отстъпват безредно.

Впечатлен от бягството на 9–и полк и отстъплението на Измидската редифска дивизия, вечерта командирът на 4–ти турски корпус взема решение за оттегляне на югоизток от Хаскьой.

Първа бригада нощува източно, северно и западно от Гечкенли. Българското командване не се възползва от възможността да разгроми окончателно целия 4–ти турски корпус. Нещо повече, командирът на 1–ва дивизия вечерта на 9 октомври заповядва 1–ва бригада да се върне назад, защото задминала указаната й предна линия с 4–6 км. Вина за това има и командващият 1–ва армия генерал-лейтенант Кутинчев, който едва вечерта разбрал, че 1–ва бригада е водила бой.

ГЕШОВ, Димитър Иванов (14. IX. 1860 г., Свищов–8. I. 1922 г., София) — генерал от пехотата.

Учи в гимназията в Свищов. През 1878 г. постъпва като доброволец в 55–и пехотен подолски полк в Русия. След това постъпва и завършва пехотното военно училище в Одеса (1880). Завръща се в България, където на 8. X. 1880 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 11–а пехотна орханийска дружина. На 30. VIII. 1883 г. е произведен в чин поручик. През Сръбско-българската война (1885) е ротен командир в 3–ти пехотен бдински полк, с който участва в боевете при Брезник и Пирот. След войната е произведен в чин капитан (24. III. 1886), а на 2. VIII. 1889 г. в чин майор. Последователно служи в гарнизоните в Берковица, Видин, Свищов, София, Плевен, Пазарджик и Пловдив. През 1890 г. е назначен в Министерството на войната като помощник на главния ревизор. На 2. VIII. 1893 г. е произведен в чин подполковник, след което по собствено желание получава назначение в частите на 6–и пехотен търновски полк, по-късно организира 3–ти пехотен резервен полк в Пещера и e командир на 4–ти пехотен плевенски полк. На 2. V. 1902 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на 1–ва бригада от 2–ра пехотна тракийска дивизия. През Първата балканска война (1912–1913) неговата бригада в състава на Родопския отряд настъпва в Родопите по поречието на Места, а след това в района на Чепеларе, Смолян, р. Арда до Ксанти. През декември 1912 г., когато се формира 4–а армия, поема командването на включената в състава й 2–ра пехотна тракийска дивизия. Воюва при Сяр, Драма и Ксанти. На 22. VI. 1913 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се проявява в боевете при Криволак и Неготин срещу сърбите, а след това заедно със 7–а пехотна рилска дивизия в отбранителните боеве при Калиманци. След войната с дивизията си се завръща в Пловдив. През Първата световна война като началник на 2–ра пехотна тракийска дивизия воюва в Македония при Криволак, Дойран и Фурка срещу френските и английските части, дебаркирали в Солун. До декември 1917 г. командва 1–ва армия, която воюва на Битолския фронт при Дойран и Вардар. На 20. V. 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 г. по здравословни причини напуска бойното поле и е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. След края на войната е началник на пограничната стража. В края на 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от армията.

Награждаван е с военен орден «За храброст» — III ст., 2 кл.; орден «Св. Александър» — II ст. с мечове и IV и V ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» — 1 ст. с военно отличие, II, III и IV ст. с обикновена лента и орден «За заслуга» на военна лента.

ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНДВАЩ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ през Първата балканска война — Фердинанд I (Максимилиан-Карл-Леополд-Мари-Сакс-Кобург-Готски) — български цар.

Роден на 14. II. 1861 г. във Виена. Запасен поручик от австрийската армия. За български княз е избран от Великото народно събрание на заседанието му в Търново на 7. VII. 1887 г. На 22. IX. 1908 г. в търновската църква «Св. 40 мъченици» провъзгласява независимостта на България, а себе си за цар на българите. Той е върховен главнокомандващ Българската армия през Първата балканска война (1912–1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915–1918). След капитулацията на България абдикира от българския престол (3. X. 1918) в полза на своя син — цар Борис III. Същия ден напуска България и заминава за Германия, където умира на 9. IX. 1948 г.

Двадесет и втори пехотен тракийски полк

Сформиран е с Указ № 11/9. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 10–и пехотен родопски полк. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4978, коне — 622, каруци — 52, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Двадесет и девети пехотен ямболски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 5–и резервен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 53, чиновници — 2, подофицери и войници — 4479, коне — 381, каруци — 66 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Двадесет и осми пехотен стремски полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 4–ти резервен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 65, чиновници — 3, подофицери и войници — 4744, коне — 358, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Хасковския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Двадесет и пети пехотен драгомански полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 1–ви резервен полк През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 69, чиновници — 2, подофицери и войници — 4778, коне — 336, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна сборна дивизия.

Двадесети пехотен добруджански полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1899 г. от кадъра на 2–ра и 3–та пехотна дружина на 8–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 59, чиновници — 4, подофицери и войници — 3715, коне — 372, каруци — 67 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 5–а пехотна дивизия.

Двадесет и първи пехотен средногорски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 9–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери, подофицери и войници — 4973, коне — 846, каруци — 82 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Родопския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Двадесет и седми пехотен чепински полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра на 3–ти пехотен резервен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери, подофицери и войници — 4482, коне — 782, каруци — 63 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Родопския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Двадесет и трети пехотен шипченски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 12–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 73, чиновници — 4, подофицери и войници — 4895, коне — 389, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от кадъра на 3–та и 4–та пехотна дружина на 11–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 50, чиновници — 3, подофицери и войници — 4431, коне — 408, каруци — 53, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна дивизия.

Двадесет и шести пехотен пернишки полк

Сформиран е с Указ № 84/1903 г. от кадъра-на 2–ри резервен полк. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4741, коне — 620, каруци — 62 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 7–а пехотна дивизия.

Дванадесета пехотна дивизия

Сформирана е със Заповед № 1/13. V. 1913 г. с щаб в София. Наречена е 1–ва резервна дивизия. Със Заповед № 2/17. V. 1913 г. на командира на 1–ва резервна дивизия е преименувана в 12–а пехотна дивизия. Бойните действия започва в Междусъюзническата война. Разформирана е през август 1913 г.

Дванадесети пехотен балкански полк

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. През 1912 г. е в състав: офицери — 65, чиновници — 3, подофицери и войници — 4688, коне — 389, каруци — 68 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

Девета пехотна дивизия

Сформирана през 1904 г. с щаб в Плевен. През 1912 г. дивизията е в състава на 3–та армия в състав: щаб на дивизията, 1–ва, 2–ра и 3–та пехотна бригада, скорострелен артилерийски полк, нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина, дивизионен огнестрелен парк, дивизионна интендантска рота, дивизионен продоволствен транспорт, дивизионен лазарет, полеви, болници, полуподвижни болници, дивизионен стражарски взвод и дивизионен стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: дружини — 25, батареи — 15, офицери — 503, чиновници — 43, подофицери и войници — 34 144, коне — 6232, каруци — 2096, леки автомобили — 1, картечници — 24 и оръдия — 72. Бойните действия започва в състава на 3–та армия.

Девети артилерийски полк

Сформиран е с Указ № 85/1903 г. с щаб в Плевен. През 1912 г. е в състав: батареи — 9, офицери — 21, чиновници — 1, подофицери и войници — 1620, коне — 1285, каруци — 39 и оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 9–а пехотна дивизия.

Девети конен полк

Сформиран е с Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Русе. През 1912 г. е в състав: ескадрони — 3, офицери — 22, чиновници — 1, подофицери и войници — 481, коне — 511 и каруци — 29. Бойните действия започва в състава на 3–та конна бригада от 3–та армия.

Девети пехотен пловдивски полк

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. През 1912 г. е в състав: офицери, подофицери и войници — 4860, коне — 762, каруци — 62, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на Родопския отряд от 2–ра пехотна дивизия.

Деветнадесети пехотен шуменски полк

Сформиран е с Указ № 11/19. I. 1889 г. от 2–ра и 3–та пехотна дружина от 7–и пехотен полк. През 1912 г. е в състав: дружини — 4, офицери — 64, чиновници —2, подофицери и войници — 4778, коне — 330, каруци — 94 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 4–та пехотна дивизия.

Десета пехотна сборна дивизия

Сформирана е на 20. IX. 1912 г. През 1912 г. е в състав: две пехотни бригади, скорострелен артилерийски полк, нескорострелен артилерийски полк, пионерна дружина, дивизионен огнестрелен парк, дивизионна интендантска рота, дивизионен продоволствен транспорт, дивизионен лазарет, полева болница, дивизионен стражарски взвод, дивизионен стражарски конен взвод. Всичко в дивизията: офицери, подофицери и войници — 23 692, коне — 3799, волове — 1234, каруци — 1320, леки автомобили— 1, картечници — 16 и оръдия — 48. Бойните действия започва в състава на 1–ва армия.

Десети артилерийски полк

През 1912 г. е в състав: батареи — 9, офицери — 36, чиновници — 1, подофицери и войници — 1670, коне — 1249, каруци — 58, полски скорострелни оръдия — 12, полски нескорострелни оръдия — 36. Бойните действия започва в състава на 10–а пехотна сборна дивизия.

Десети конен полк

Сформиран е с Указ № 149/27. XII. 1906 г. с щаб в Шумен. През 1912 г. е в състав: ескадрони — 3, офицери — 23, чиновници — 1, подофицери и войници — 556, коне — 532 и каруци — 29. Бойните действия започва в състава на 3–та конна бригада от 3–та армия.

Десети пехотен родопски полк

Сформиран е с Указ № 61/23. XII. 1885 г. През 1912 г. е в състав: офицери — 74, чиновници — 3, подофицери и войници — 4732, коне — 410, каруци — 90 и картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 8–а пехотна дивизия.

ДИКОВ, Вичо Дионисиев (2. XI. 1861 г., Тулча, Северна Добруджа–2. V. 1928 г., София) — генерал-лейтенант (ГЩ).

Учи в класното училище в Тулча. Участва в Руско-турската воина (1877–1878) като доброволец в отряда на генерал Цимерман. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 18–а силистренска дружина. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. завършва офицерска стрелкова школа в Русия, назначен е за командир на рота в 8–а врачанска дружина. На 30. VIII. 1885 г. е произведен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) командва 7–и пехотен преславски полк. С него участва в боевете при Сливница и Пирот. След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, след което емигрира в Русия, където постъпва на служба в руската армия. През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. На 14. II. 1893 г. е произведен в чин подполковник. През 1898 г. се завръща в България, назначен е за началник-секция в ЩА, началник на щаба на 3–та пехотна балканска дивизия. На 18. V. 1900 г. е произведен в чин полковник, а на 18. V. 1905 г. в чин генерал-майор. Назначен е за началник на 6–а пехотна бдинска дивизия, началник на ЩА (1907), началник на Военното училище. През Първата балканска война (1912–1913) е началник на Главното тилово управление. По време на Междусъюзническата война (1913) командва 4–та отделна армия. На 5 август с. г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 2. IX. 1913 г. е уволнен от армията.

Награждаван е с военен орден «За храброст» — II, III ст., 2 кл.; орден «Св. Александър» — II ст. с мечове по средата и III ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга» — II ст. на обикновена лента; орден «За заслуга» на обикновена лента.

ДИМИТРИЕВ, Радко Русков (24. IX. 1859 г., с. Градец, Сливенско–18. Х. 1918 г., Пятигорск, Северен Кавказ) — генерал-лейтенант.

Учи в Жеравна, Котел и Априловската гимназия в Габрово (1875). Седемнадесетгодишен става един от организаторите на въстанието в Котленския край (1876 г.). През Руско-турската война (1877–1878) завършва школа за преводачи, след което е зачислен в Уланския полк на 2–ра гвардейска дивизия в руската армия. След войната постъпва в «Командата на волноопределящите се» в Пловдив, която през есента на 1878 г. се включва във Военното училище в София. Завършва първия випуск и на 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Назначен е за ротен командир в 4–та дружина в Карлово. От януари 1880 г. е адютант във военното министерство. На 9. VII. 1881 г. е произведен в чин поручик, а от октомври с. г. постъпва в Императорската Николаевска генералщабна академия в Санкт Петербург. През 1884 г. завършва обучението си, завръща се в България и получава назначение в 1–ва пловдивска дружина. На 18 октомври с. г. е произведен в чин капитан. Участва в подготовката на Съединението. След историческия акт (6. IX. 1885) е назначен за началник на щаба на южнобългарската войска (11 септември). При избухването на Сръбско-българската война (1885) заема длъжността помощник-началник на щаба на Западния корпус. Командва авангарда на лявата колона при овладяването на Пирот. След войната става началник на Домакинското отделение във военното министерство. Взема активно участие в детронацията на княз Александър I Батенберг (9. VIII. 1886). С Приказ № 1 на детронаторите от 9 август е назначен за началник на щаба на армията. След неуспеха на преврата е подследствен, но тайно напуска страната и емигрира в Русия. На 5. IX. 1886 г. е изключен от военна служба в Българската войска. Постъпва в руската армия, но взема участие в подготовката на военния бунт на офицерите русофили в Русе (1887). В Русия служи във военното училище в Тифлис като преподавател, след това е ротен командир в 27–и пехотен полк. През 1898 г. се завръща в родината. С чин подполковник е назначен за старши адютант в щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия (12. X. 1898). На 1. I. 1899 г. е зачислен в ГЩ. От 4. V. 1899 г. временно е началник на отделение при Административния отдел на министерството. От 1. I. 1990 г. е началник на Оперативното отделение в ГЩ, а от 17. I. 1900 г. е главен интендант на Южната княжевска армия в случай на война с Турция. На 18. V. 1900 г. е произведен в чин полковник. С Височайша заповед № 1/1. I. 1905 г. е назначен временно за началник на щаба на армията, а от 1. I. 1905 г. е утвърден на длъжността. На 18 май с. г. е произведен в чин генерал-майор. Под неговото ръководство се разработва цялостен оперативен план за война срещу Турция. На 28. III. 1907 г. е освободен от заеманата длъжност и назначен за началник на 3–та военноинспекционна област (Русе). На 2. VIII. 1912 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а на 17 септември с. г. е назначен за командващ 3–та отделна армия, която осъществява оперативно-тактическата изненада на турците в Лозенградската операция (9–11. X. 1912), а заедно c поставената под неговото ръководство 1–ва армия — Люлебургаз-Бунархисарската операция (15–19 октомври). Създаването на тези съединени армии под командването на генерал Р. Димитриев става прототип на фронтово обединение. При атаката на Чаталджанската позиция (4–5 ноември) командваните от него 1–ва и 3–та армия не успяват да пробият отбраната на противника, с което временно българската армия загубва инициативата във войната. По време на трагичната Междусъюзническа война (1913) е назначен за помощник-главнокомандващ на Българската армия (20 юни с. г). След края на войната е началник на 3–та военноинспекционна област (август 1913). По-късно по собствено желание напуска армията и през юли 1914 г. заминава пълномощен министър в Санкт Петербург (Петроград). Когато започва Първата световна война, той подава оставка във Външно министерство и постъпва на служба в руската армия като командва 8–и армейски корпус, 3–та руска армия, 3–ти сибирски корпус и 12–а армия. След февруарската революция (1917) излиза в запаса. Заедно със семейството си заминава за Северен Кавказ, близо до Пятигорск, където с около 100 генерали и офицери е разстрелян като заложник от есерите.

Награждаван е с българския военен орден «За храброст II и IV ст., 2 кл.; с орден «Св. Александър» — I ст. с мечове, III ст. без мечове; народен орден «За военна заслуга II ст.

ДОБРЕВ, Димитър Добрев (12. II. 1868 г., Русе–11. IV. 1944 г., В. Търново) — капитан I ранг от флота.

Завършва основно образование в родния си град. Като стипендиант на Славянския комитет учи в Московското реално училище, през 1883 г. се завръща от Русия и постъпва във Военното училище в София. Като юнкер участва в Сръбско-българската война (1885). Участва в детронацията на княз Александър I, заради което е разжалван и изпратен като редник в 7–и пехотен преславски полк. По-късно полага изпит по програмата на Военното училище. На 1. I. 1891 г. е произведен в чин подпоручик. През 1893 г. е преведен в Дунавската флотилия. На 1. I. 1894 г. е произведен в чин мичман I ранг. През 1896 г. учи пиротехническо, минно и артилерийско дело в Австрия, а по-късно завършва артилерийски клас в Русия. На 1. I. 1900 г. е произведен в чин лейтенант. Служи като старши офицер на кораба «Надежда». Участва в Руско-японската война (1904–1905), отличава се в голямото морско сражение при Цушима, попада в японски плен. През 1906 г. се завръща в България, където е произведен в чин капитан-лейтенант. От 1907 до 1911 г. заема различни длъжности във Военноморския флот: началник на Машинното училище, началник на морската минна отбрана, командир на учебния крайцер «Надежда». През 1911 г. е уволнен от флота по искане на цар Фердинанд. При започването на Първата балканска война (1912–1913) е мобилизиран във флота. Първоначално не заема отговорна длъжност, но по-късно е назначен за командир на подвижната отбрана във Варна. Под негово ръководство отрядът торпедоносци започва активни действия. С името му е свързан най-големият боен успех на Българския черноморски флот през войната. На 20. XI. 1912 г. под негово командване четири миноносеца — «Летящи», «Смели», «Строги» и «Дръзки», атакуват южно от нос Калиакра турски военни кораби, сред които кръстосвачът «Хамидие». В 0,43 часа от разстояние 500 м торпилата на «Дръзки» улучва «Хамидие» и го изважда от строя. След този успех турците се отказват от морския път Кюстенджа — Цариград и фактически вдигат блокадата на българските морски пристанища. След войната капитан I ранг Добрев преминава в запаса. Умира във В. Търново, а през 1945 г. тленните му останки са пренесени във Варна.

Награждаван е със Знака на войнишкия орден «За храброст» — IV ст.; с орден «Св. Александър» — IV ст. и орден «За заслуга» на военна лента.

Драмска пехотна бригада

Сформирана е на 18. IV. 1913 г. с щаб в Драма. Състав: 69–и и 70–и пехотен полк. С приключване на бойните действия се разформирова, а от състава й се формира 10–а беломорска дивизия. Към 16. VI. 1913 г. е към 2–ра армия в състав: офицери, подофицери и войници — 8583, пушки — 6945, оръдия — 18 и коне — 1883.

Допълващи дружини

Създават се към всеки полк, който е напуснал мирновременния си гарнизон. Приемат за обучение млади войници и изпращат попълнения на съответните полкове. През 1912 г. допълващите части наброяват 53 927 души, 1411 коня и 134 каруци.

ДЯЛОВ, Васил Дялов (12. XII. 1859 г., Котел–16. XI. 1938 г.) — генерал-майор от пехотата.

Завършва Военното училище в София с първия випуск. На 10. V. 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 20–а варненска дружина. На 30. VIII. 1882 г. е произведен в чин поручик, а на 30. VIII. 1885 г. в чин капитан. След Сръбско-българската война служи в 8–и пехотен приморски и 24–ти пехотен черноморски полк. На 17. IV. 1887 г. е произведен в чин майор, на 1. I. 1892 г. в чин подполковник, а на 1. I. 1896 г. в чин полковник. Командва 1–ва бригада от 6–а пехотна дивизия. През Първата балканска война (1912–1913) е началник на Хасковския отряд, който изтласква турците от Кърджали и осигурява тила на 2–ра българска армия при Одрин. По-късно е началник на 11–а пехотна сборна дивизия. Участва в обсадата и щурма на Одринската крепост като началник на Южния отдел от Източния сектор. В Междусъюзническата война (1913) с 11–а пехотна дивизия се сражава с гръцката армия в Западна Тракия и участва в нейното обкръжение в Кресненското дефиле. На 22. VI. 1913 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война заема длъжността офицер за поръчки при Министерството на войната. От февруари 1917 г. е началник на Беломорската дивизионна област, а от октомври 1918 г. на Тракийската дивизионна област. След войната излиза в запаса.

Награждаван е с военен орден «За храброст» — III и IV ст. 2 кл.; с орден «Св. Александър» — IV и V ст.; народен орден «За военна заслуга» — III и IV ст., и орден «За заслуга» на обикновена лента.

Единадесета пехотна сборна дивизия

Сформирана на 10. X. 1912 г. след първото примирие във войната. Състав: офицери, подофицери и войници — 24 399, коне — 4119, пушки — 20110 и оръдия — 68. Разформирована на 25. VIII. 1913 г. Участва в бойните действия за овладяване на Одринската крепост.

Единадесети пехотен сливенски полк

Сформиран с Указ № 61/23. XII. 1885 г., влиза в състава на 6–а пеша бригада. Участва в Сръбско-българската война (1885). През 1912 г. има състав: офицери — 46, чиновници — 4, подофицери и войници — 5304, коне — 606, волове — 99, обикновени коли — 46, товарни — 248, специални — 3, пушки и карабини — 3068, картечници — 4. Бойните действия започва в състава на 3–та пехотна балканска дивизия.

Ереклер

На 9. X. 1912 г. 5–а пехотна дивизия от 3–та армия води ожесточени бойни действия към Ереклер. Към 13,00 часа авангардът на нейната 1–ва бригада минава през Ереклер и на излизане от селото завързва престрелка с авангарда на 7–а низамска дивизия. Командирът на бригадата развръща целия авангард и го усилва с още две дружини от 2–ри пехотен полк и насочва основните сили за обхват на левия турски фланг. В това време командирът на 7–а низамска дивизия получава сведение за настъпващата от Алмачик 2–ра бригада от 5–а пехотна дивизия, забелязва и отстъплението на Афионкарахисарската дивизия при Ескиполос, но счита, че и там настъпва българска пехота и заповядва дивизията да премине към отбрана на масива Каракая. Под напора на 1–ва бригада турските войски се оттеглят силно разстроени и с големи загуби, без да могат да се организират за отбрана. Към 16,30 часа те спират зад р. Сърсуват. На 800–1000 м от тях занощуват нашите дружини. Втора бригада нощува на позиции западно от Кадъкьой. Трета бригада пристига в Ереклер и се разполага на бивак западно от него. Второешелонната 6–а пехотна дивизия на 3–та армия също достига Ереклер.

В 4,15 часа на 10. X. 1912 г. командирът на 5–а пехотна дивизия получава заповед за настъпление. В решението на командира на дивизията заляга идеята за концентрична атака, но той не знае къде се намира 2–ра бригада. Праща заповедта до нея с офицери за свръзка, но те не могат да я намерят навреме и тя не взема участие в боя.

Към 9,00 часа започва настъпление 1–ва бригада. Най-напред противникът е забелязан от 2–ри пехотен полк. Той бързо се развръща срещу десния турски фланг. Тук е насочен и затъналият в калните ниви 5–и пехотен полк. Открива огън нашата артилерия. Турските колони спират настъплението и започват да отстъпват. Вдясно от 2–ри полк се развръща 5–и пехотен полк. До 14,00 часа боят се води с променлив успех.

Командващият армията генерал-лейтенант Р. Димитриев още от сутринта е в Ереклер. Той заповядва срещу десния турски фланг да се въведе и 3–та бригада, а срещу левия — 7–и пехотен полк от 4–та пехотна дивизия и 35–и пехотен полк от 6–а пехотна дивизия. У турците настъпва колебание. В същото време командирът на 7–а низамска дивизия получава заповед за отстъпление към Лозенград. Под натиска на 5–а пехотна дивизия оттеглянето на турците прераства в бягство. Въпреки проливния дъжд нашите поделения преследват устремно противника и до вечерта достигат Лозенградските фортове. Започва подготовка за атака на Лозенград на другия ден.

В срещния бой при Ереклер нашите войски проявяват висок боен дух и бойно майсторство. Тук командирите от всички степени ръководят непосредствено бойните действия. Успешно се осъществява преследване.

С победата при Ереклер фактически борбата за Лозенград завършва. В резултат на неуспешните боеве на 9 и 10 октомври на рубежа Одрин — Лозенград Източната турска армия е обърната в бягство. Нейните главни сили в безредие се оттеглят към Бунархисар и Люлебургаз.

Ескиполос и Петра

На 9. X. 1912 г. към 15,00 часа 3–ти турски корпус в състав от три дивизии заема за отбрана височините на 2,5 км южно от Ескиполос.

Докато корпусът формира бойния си ред, в района на Карамза пристига 3–та бригада (43–ти и 44–ти пехотен полк) от 4–та пехотна преславска дивизия и 19–и пехотен полк от 1–ва бригада на същата дивизия. До вечерта те се развръщат в дълбок боен ред. Трета бригада заема гората югоизточно и височините южно от Карамза, а 19–и пехотен полк заема Ескиполос. Поради тъмнината атаката се отлага за 5,30 часа на 10 октомври.

Сутринта на 10 октомври нашите части започват устремна атака, но без артилерийска поддръжка поради гъстата мъгла. Срещу основните сили на 3–ти корпус (23 табора, 13 батареи, 2 картечни роти и 4 ескадрона) настъпват нашите (12 дружини, 9 батареи и 3 картечни роти). В мъглата дружините се доближават на 700–200 крачки от противника. Някои от войниците викат на турски «Да живее падишахът!». Тези викове заблуждават турците и те прекратяват стрелбата. Следва мощен щиков удар в турските, окопи. След кратка ръкопашна схватка, а някъде и без да дочакат удара, първоешелонните табори се разбягват и всяват паника във второешелонните части. Личната намеса на командира на корпуса Махмуд Мухтар паша и неговия щаб ограничават паниката и турците се организират за нова съпротива по височините северозападно от Петра.

В това време нашата артилерия сменя позициите си. Макар и без артилерийска поддръжка, нашите дружини не спират настъплението. Към обяд те са на около 800 м от предния край на противника. В това време артилерията открива огън от новите позиции. Започва огневи двубой. Излива се пороен дъжд. Нашата артилерия с точния си огън нанася значителни загуби на турските батареи и пехота. На левия турски фланг един табор се вдига в контраатака и започва да обхваща фланга на 3–та дружина от 43–ти пехотен полк. Командирът на дивизията вижда заплахата и подкрепя дружината с артилерийски огън. Четвърта и 1–ва дружина от същия полк се притичват на помощ. Тук е насочена и една картечна рота. Турският табор не само е спрян, а и обърнат в бягство. Силният огън на настъпващите наши дружини, мощното «Ура!» и виковете «На нож!» обръщат в бягство целия ляв турски фланг. На бойното поле остават обози, боеприпаси, оръдия, ранени, дори и палатката на командира на 3–ти корпус заедно с оборудването.

Нашите полкове започват укрепване на успеха на изоставените турски позиции. Към 16,00 часа 43–ти пехотен полк преминава в преследване и вечерта достига Куюнгяур. Силният дъжд и мъглата пречат да продължи преследването и той се връща да нощува в Петра.

При Ескиполос и Петра лявата колона на 4–та пехотна дивизия нанася поражение на превъзхождащ противник и го обръща в бягство. Липсата на свежи части, бързина и настойчивост от страна на командването осуетяват по-нататъшното преследване. Независимо от това успехът предотвратява удара на 3–ти корпус срещу фланга и тила на 1–ва армия и осигурява условия за бързо овладяване на Лозенград. Това влияе на окончателното решение на турското командване да изостави Лозенградския укрепен район.

Етапни инспекции

Формират се по време на войната със задача да поддържат пътищата в тила на Действуващата армия.

Етапни комендантства

Военновременни формирования на Главното тилово управление при ЩДА. Те имат за задача да осигуряват продоволствието, транспорта, свързочната служба и медицинското обслужване на войската.

ЖЕКОВ, Никола Тодоров (25. XII. 1864 г., Сливен–1. XI. 1949 г., Фюсен-Алгой, Бавария, Германия) — генерал от пехотата.

Завършва Военното училище в София. На 27. IV. 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във 2–ри артилерийски полк в Шумен. На 18. V. 1890 г. е произведен в чин поручик. Завършва генералщабната академия в Торино, Италия (1898). Служи във 2–ри артилерийски полк, офицер за поръчки в ГЩ. На 2. VIII. 1894 г. е произведен в чин капитан, а на 1. I. 1901 г. в чин майор и назначен за преподавател във Военното училище. От 1903 г. е началник на Школата за запасни подпоручици в Княжево. На 1. I. 1905 г. е произведен в чин подполковник, а на 18. V. 1909 г. в. чин полковник. От 1910 г. заема длъжността командир на 1–ви пехотен софийски полк, а от март 1912 г. е началник на Военното училище. През Първата балканска война (1912–1913) е началник на щаба на 2–ра армия, която настъпва на Тракийския военен театър към Одринската крепост. Участва в щурма и овладяването на крепостта през март 1913 г. По време на Междусъюзническата война (1913) е болен. След войната е назначен за началник на щаба на окупационните войски в Западна Тракия. На 2. VIII. 1915 г. е произведен в чин генерал- майор, а на 5 август е назначен за военен министър. На 1 октомври с. г. е назначен за главнокомандващ Действуващата армия. На този пост остава през Първата световна война. На 6. X. 1916 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След войната е уволнен от армията — 4. Х. 1918 г. Отдава се на научна и литературна дейност. Избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на ордена «За храброст» в България. На 6. V. 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата. През септември 1944 г. емигрира в Германия.

Кавалер на военен орден «За храброст» — II и III ст. 2 кл.; на орден «Св. Александър» — I cт. с мечове и Великия Кръст на същия орден без мечове; на народен орден «За Военна заслуга» — IV ст. на обикновена лента.

Железопътна дружина

Съгласно Указ № 193/31. XII. 1907 г. се формира жп полк от железопътни дружини. От 31. XII. 1908 г. жп полкът се разформ<

⇐ Предыдущая 4 5 6 7 8 9 10 11 1213