Информация за текста 4 страница

— Но въпросът не е само да се пожертвува, а и да се убиват турците — плахо каза Левин. — Народът се жертвува и е готов да се пожертвува за душата си, а не за да убива — прибави той, като свърза неволно разговора с ония мисли, които го занимаваха толкова много.

— Как тъй за душата си? Това, разбирате ли, за един естественик е неясен израз. Какво нещо е душата? — усмихнат каза Катавасов.

— Ах, вие знаете!

— Не, за Бога, нямам понятие! — с висок смях каза Катавасов.

— „Не мир, а меч донесох“, казва Христос — възрази от своя страна Сергей Иванович, като цитира просто, сякаш казваше нещо най-разбрано, онова място от евангелието, което винаги смущаваше най-много Левин.

— Това е точно така — пак повтори старецът, който стоеше до тях, в отговор на един случайно хвърлен към него поглед.

— Не, драги, победен сте, победен сте, напълно сте победен! — весело извика Катавасов.

Левин се изчерви от яд, но не защото бе победен, а защото не бе се въздържал и бе започнал да спори.

„Не, аз не бива да споря с тях — помисли той, — те са с непроницаема броня, а пък аз съм гол. “

Той виждаше, че не може да убеди брат си и Катавасов, а още по-малко му се виждаше възможно да се съгласи с тях. Това, което проповядваха те, беше същата оная гордост на ума, която за малко не го погуби. Той не можеше да се съгласи, че десетки хора — между тях бе и брат му — имат право, въз основа на онова, което са им разправяли стотици дошли в столицата словоохотливи доброволци, да говорят, че заедно с вестниците изразяват волята и мисълта на народа, и то такава мисъл, която се изразява в отмъщение и убийство. Не можеше да се съгласи с това, защото не виждаше изразени тия мисли в народа, в чиято среда живееше, не ги намираше и в себе си (а той не можеше да се смята нищо друго освен един от ония хора, от които се състои руският народ) и главно защото заедно с народа той не знаеше, не можеше да знае в какво се състои общото благо, но твърдо знаеше, че това общо благо може да се постигне само при строго изпълняване на оня закон за доброто, който е открит на всеки човек, и затова не можеше да желае войната и да я проповядва за каквито и да било общи цели. Той казваше заедно с Михайлич и с народа, който бе изразил мисълта си в преданието за призванието на варягите: „Княжествувайте и ни владейте. Ние радостно ви обещаваме пълна покорност. Ние се нагърбваме с целия труд, с всички унижения, с всички жертви; но ние не съдим и не решаваме. “ А сега според думите на Сергей Иванович народът се бе отрекъл от това право, купено на такава скъпа цена.

Искаше му се още да каже, че ако общественото мнение е непогрешим съдия, защо революцията и комуната да не са също така законни, както движението в полза на славяните? Но всичко това бяха мисли, които не можеха да решат нищо. Едно нещо можеше да се види несъмнено — това, че в тоя миг спорът дразнеше Сергей Иванович и затова бе лошо да се спори; и Левин млъкна и обърна внимание на гостите, че облаците се трупат и че е по-добре да се приберат, докато не е заваляло.

XVII

Князът и Сергей Иванович се качиха в каручката и заминаха; останалата компания тръгна пешком с ускорени крачки към къщи.

Но облакът ту побеляваше, ту почерняваше и така бързо се надвесваше, че трябваше да удвоят крачките, за да стигнат в къщи, преди да е заваляло. По-близките облаци, ниски и черни като дим и сажди, с необикновена бързина летяха по небето. До къщи оставаха още двеста крачки, а задуха вече вятър и всяка секунда можеше да плисне дъжд.

Децата с изплашени и радостни викове тичаха напред. Даря Александровна с мъка се справяше с прилепналите за краката й поли и вече не вървеше, а тичаше, като не изпускаше от очи децата. Мъжете придържаха шапките си и вървяха с големи крачки. Стигнаха вече до външната стълба, когато една едра капка капна и се разби о края на железния капчук. Децата, а след тях и възрастните с весели гласове се втурнаха да се подслонят под стряхата.

— Къде е Катерина Александровна? — запита Левин Агафия Михайловна, която с шалове и одеяла ги посрещна в антрето.

— Ние мислехме, че е с вас — каза тя.

— Ами Митя?

— Трябва да са в Малката горичка заедно с бавачката.

Левин грабна одеялата и хукна към Малката горичка.

В тоя кратък промеждутък от време средата на облака бе забулила толкова слънцето, че стана тъмно като при затъмнение. Вятърът упорито, сякаш настояваше на своето, спираше Левин, брулеше листа и цветове от липите, безобразно и странно оголваше белите клони на брезите и прегъваше всичко на една страна: и акациите, и цветята, и репея, и тревата, и върховете на дърветата. Момичетата, които работеха в градината, с викове изтичаха под покрива на сайванта. Бялата завеса на проливния дъжд вече бе обгърнала изцяло далечната гора и наполовина близкото поле и бързо се движеше към Малката горичка. Във въздуха се усещаше влагата на дъжда, раздробен на ситни капки.

Като навеждаше напред глава и се бореше с вятъра, който изтръгваше шаловете от ръцете му, Левин дотича до Малката горичка и вече виждаше нещо бяло зад дъба, когато изведнъж всичко пламна, цялата земя се разгоря и сякаш над главата му изтрещя небесният свод. Когато отвори ослепените си очи, през гъстата завеса на дъжда, отделяща го сега от Малката горичка, Левин с ужас видя преди всичко странно изменилия положението си зелен връх на познатия дъб в средата на гората. „Нима го събори? “ — едва успя да помисли Левин, когато върхът на дъба, все по-бързо и по-бързо наклонявайки се, се скри зад другите дървета и той чу трясък от падащо голямо дърво.

Светлината на мълнията, трясъкът на гърма и мигновеното усещане на студ по тялото се сляха за Левин в едно чувство на ужас.

— Боже мой! Боже мой, дано не е паднал върху тях! — рече той.

И макар че веднага помисли колко безсмислена е молбата му да не ги убие дъбът, който бе паднал вече, той я повтори, защото знаеше, че не може да направи нищо повече от тая безсмислена молитва.

Дотича до онова място, дето ходеха обикновено, но не ги намери.

Те бяха на другия край на гората, под старата липа, и го викаха. Две фигури в тъмни рокли (по-рано бяха в светли) стояха наведени над нещо. Бяха Кити и бавачката. Дъждът преставаше вече и започваше да просветлява, когато Левин дотича при тях. Полите на бавачката бяха сухи, но роклята на Кити беше цяла измокрена и бе залепнала за тялото й. Макар че не валеше вече, те все още стояха в същото положение, в което се бяха спрели, когато започна бурята. И двете стояха наведени над количката със зелен чадър.

— Живи ли сте? Здрави ли сте? Слава Богу! — рече той, като шляпаше из локвите с изкаляните си, пълни с вода обуща, стигайки до тях.

Руменото и мокро лице на Кити бе обърнато към него и плахо се усмихваше изпод шапката, която бе изменила формата си.

— Как не ти е съвестно! Не разбирам как можеш да бъдеш толкова непредпазлива! — с яд се нахвърли той върху жена си.

— Бога ми, аз не съм виновна. Тъкмо искахме да си тръгнем, но то се развряка. Трябваше да го повием. Ние току-що… — започна да се извинява Кити.

Митя беше невредим, сух и спеше непробудно.

— Е, слава Богу! Аз не зная какво приказвам!

Събраха мокрите пеленки; бавачката взе детето и го понесе на ръце. Левин вървеше до жена си и виновно, задето бе се ядосал, скришом от бавачката й стискаше ръката.

XVIII

Целия ден през време на най-различни разговори, в които вземаше участие сякаш само с външната страна на ума си, въпреки че бе се разочаровал от промяната, която трябваше да настъпи в него, Левин непрестанно усещаше с радост пълнотата на сърцето си.

След дъжда беше твърде мокро и затова не отидоха на разходка; при това и буреносните облаци не изчезваха от кръгозора и тук-там преминаваха по небето, като гърмяха и се чернееха. Цялата компания прекара до края на деня в къщи.

Спорове не водеха вече, а, напротив, след обеда всички бяха в най-добро настроение.

Отначало Катавасов разсмиваше дамите с оригиналните си шеги, които винаги се харесваха много при първо запознаване с него, но след това, поканен от Сергей Иванович, разправи твърде интересните си наблюдения върху разликата в характерите и дори във физиономиите на женските и мъжките стайни мухи и за живота им. Сергей Иванович също беше весел и през цялото време на чая, поканен от брат си, изложи възгледа си върху бъдещето на източния въпрос, и то така просто_и хубаво, че всички се заслушаха.

Само Кити не можа да го изслуша докрай — извикаха я да къпе Митя.

Няколко минути след излизането на Кити извикаха и Левин при нея в детската стая.

Като остави чая си и също съжаляваше за прекъснатия интересен разговор, а същевременно се и безпокоеше защо го викат, понеже това ставаше само при важни случаи, Левин тръгна към детската стая.

Въпреки че неизслушаният докрай план на Сергей Иванович как освободеният четиридесетмилионен славянски свят трябва заедно с Русия да започне нова епоха в историята бе го заинтересувал много като нещо съвсем ново за него и въпреки че бе разтревожен и от любопитството, и от безпокойството защо го викат — още щом излезе от приемната и остана сам, той веднага си спомни тазсутрешните си мисли. И всички тия схващания за значението на славянския елемент във всемирната история му се видяха така нищожни в сравнение с това, което ставаше в душата му, че той за миг забрави всичко това и се отдаде на същото настроение, в което беше тая сутрин.

Сега не си спомняше, както ставаше по-рано, целия ход на мисълта си (нямаше и нужда от това). Изведнъж се отдаде на онова чувство, което го ръководеше, което бе свързано с тия мисли, и откри, че в душата му това чувство е още по-силно и по-определено, отколкото по-рано. Сега с него не ставаше това, което се случваше при по-раншните опити да намери успокоение, когато трябваше да възстанови целия ход на мисълта си, за да може да намери чувството. Сега, напротив, чувството на радост и успокоение беше по-живо, отколкото по-рано, а мисълта не можеше да догони чувството.

Той вървеше по терасата, гледаше двете звезди, които се бяха появили на потъмнялото вече небе, и изведнъж си спомни: „Да, когато гледах небето, аз мислех, че сводът, който виждам, не е лъжа, но при това не домислих нещо докрай, нещо скрих от себе си — помисли той. — Но каквото и да има там, не може да има възражение. Достатъчно е човек да помисли — и всичко ще стане ясно! “

Когато влизаше вече в детската стая, спомни си какво е онова, което бе скрил от себе си. То беше, че ако главното доказателство за божеството е откровението за доброто, защо това откровение се ограничава само с християнската черква? Какво отношение към това откровение имат вярванията на будисти и мохамедани, които също изповядват и правят добро?

Струваше му се, че той има отговор на тоя въпрос; но преди още да го каже на себе си, влезе вече в детската стая.

Кити стоеше със запретнати ръкави при ваната над плискащото се в нея дете и когато чу стъпките на мъжа си, обърна се с лице към него и усмихната го повика. С едната си ръка тя поддържаше под главата пълничкото дете, което плуваше по гръб и свиваше крачката си, а с другата го търкаше с гъбата, като изопваше равномерно мускула си.

— Ела, погледни, погледни! — каза тя, когато мъжът й пристъпи до нея. — Агафия Михайловна е права. То познава вече.

Въпросът беше, че от днес Митя очевидно несъмнено познава вече близките си.

Щом Левин пристъпи до ваната, веднага направиха опит и опитът бе напълно сполучлив. Нарочно извикаха готвачката и тя се наведе над детето. То се намръщи и заклати отрицателно глава. Но когато се наведе Кити, то светна в усмивка, опря ръчички в гъбата и запрухка с устни, като нададе такъв доволен и странен звук, че не само Кити и бавачката, но и Левин изпадна в неочакван възторг.

Извадиха на ръка детето от ваната, изплакнаха го с вода, обвиха го с чаршаф, избърсаха го и след пронизващия му писък го подадоха на майка му.

— Колко се радвам, че го обикваш вече! — каза Кити на мъжа си, след като спокойно седна на обикновеното си място с детето на гърди. — Много се радвам. Защото бе започнало да ми става мъчно. Ти казваше, че не чувствуваш нищо към него.

— Не, нима съм казвал, че не чувствувам нищо? Казвах само, че съм се разочаровал.

— Как, от него ли си се разочаровал?

— Не от него, а от чувството си; очаквах повече. Очаквах, че като сюрприз у мене ще се развие едно ново приятно чувство. И изведнъж вместо това — погнуса, жалост…

Тя го слушаше внимателно през детето, като слагаше на тънките си пръсти пръстените, които сваляше, когато къпеше Митя.

— И главно, чувствувах много повече страх и жалост, отколкото удоволствие. Днес, след тоя страх през времена бурята, разбрах колко го обичам.

Кити светна в усмивка.

— Ама ти много ли се уплаши? — каза тя. — И аз се изплаших, но повече ме е страх сега, когато мина. Ще ида да видя дъба. А колко мил е Катавасов! Пък и въобще целия ден беше толкова приятно. И ти се държиш така добре със Сергей Иванович, когато поискаш… Хайде, иди при тях. Тук след къпането винаги е горещо и задушно…

XIX

Когато излезе от детската стая и остана сам, Левин веднага си спомни пак оная мисъл, в която имаше нещо неясно.

Вместо да отиде в гостната, отдето се чуваха гласове, той спря на терасата, облакъти се на перилата и се загледа в небето.

Беше се вече съвсем стъмнило и на юг, накъдето той гледаше, нямаше облаци. Облаците бяха на отсрещната страна. Оттам припламваше мълния и се чуваше далечен гръм. Левин се ослушваше в равномерно падащите от липите в градината капки и наблюдаваше познатия му триъгълник от звезди и минаващия по средата му Млечен път с неговите разклонения. При всяко пламване на мълнията не само Млечният път, но и ярките звезди изчезваха, но щом угаснеше мълнията, те отново се появяваха на същите си места, сякаш хвърляни от някаква умела ръка.

„Е, какво ме смущава? “ — каза си Левин, като чувствуваше предварително, че разрешението на съмненията му, макар че не го знае още, е готово вече в душата му.

„Да, единствената очевидна, несъмнена проява на божеството са законите на доброто, които са дадени на света с откровението и които чувствувам в себе си, и чрез тяхното признаване аз не че се свързвам, а по неволя съм свързан с другите хора в едно общество от вярващи, което наричат черква. Добре, ами евреи, мохамедани, конфуцианци, будисти — какво са те? — зададе си той тъкмо оня въпрос, който му се виждаше опасен. — Нима тия стотици милиони хора са лишени от това най-голямо благо, без което животът няма смисъл? — Той се замисли, но веднага се поправи. — Но за какво питам аз? — каза си той. — Питам за отношението, което имат към божеството всички различни вярвания за цялото човечество. Питам за общата проява на Бога, за целия свят с всички тия мъгляви петна. Какво правя аз? Лично на мене, на моето сърце, е открито несъмнено едно знание, което не може да се постигне с разума, а пък аз упорито искам да изразя това знание с разума и с думи.

Нима не зная, че звездите не се движат? — запита се той, като гледаше една светла планета, която бе променила вече положението си спрямо най-високото клонче на брезата. — Но когато гледам движението на звездите, не мога да си представя, че земята се върти, и съм прав, когато казвам, че звездите се движат.

И нима астрономите биха могли да разберат и да изчислят нещо, ако вземаха пред вид всички сложни, различни движения на земята? Всички техни чудни заключения за разстоянията, тежестта, движенията, смущенията на небесните тела се основават само на видимото движение на светилата около неподвижната земя, на същото това движение, което сега е пред мене и което е било такова за милиони хора в продължение на векове и е било и ще бъде винаги еднакво и винаги може да се провери. И също както щяха да бъдат безполезни и несигурни заключенията на астрономите, ако не се основават на наблюдения на видимото небе по отношение на един меридиан и един хоризонт, също така безполезни и несигурни щяха да са и моите заключения, ако не се основават на онова разбиране за доброто, което за всички и винаги е било и ще бъде еднакво и което ми е открито от християнството и винаги може да се провери в душата ми. А въпроса за другите вярвания и за отношението им към божеството аз нямам право и възможност да реша. “

— А, не си ли отишъл още? — изведнъж се чу гласът на Кити, която по същия път отиваше към гостната. — Какво има, да не би да си разстроен нещо? — каза тя, като се взираше внимателно в лицето му при светлината на звездите.

Но тя пак не би видяла добре лицето му, ако мълнията, която затули звездите, не бе го осветила отново. При светлината на мълнията тя видя цялото му лице и като разбра, че е спокоен и радостен, усмихна му се.

„Тя разбира — мислеше си той, — знае за какво мисля. Да й кажа ли, или не? Да, ще й кажа. “ Но в същия миг, когато искаше да заприказва, обади се тя.

— Виж какво, Костя! Услужи ми — каза тя, — иди в ъгловата стая и виж как са настанили Сергей Иванович. Мене ми е неудобно. Дали са му поставили новия умивалник?

— Добре, ще отида непременно — каза Левин, изправи се и я целуна.

„Не, не трябва да й казвам — помисли си той, когато тя мина пред него. — Това е тайна, нужна само на мене, важна и неизразима с думи.

Това ново чувство не ме промени, не ме ощастливи, не ме освети изведнъж, както мечтаех — също както чувството ми към сина. Нямаше и никакъв сюрприз. А вярата — аз не зная вяра ли е, какво е, но това чувство също така незабелязано влезе чрез страданията и твърдо заседна в душата ми.

Също така ще се сърдя на кочияша Иван, също така ще споря, ще изказвам не на място мислите си, също така ще има стена между светая светих на душата ми и другите, дори и жена ми, също така ще я обвинявам за страха си и ще се разкайвам за това, също така няма да разбирам с разума си защо се моля и пак ще се моля — но сега моят живот, целият ми живот, всяка минута от него, независимо от всичко, което може да се случи с мене — не само не е безсмислен, какъвто бе по-рано, но има несъмнения смисъл на доброто, който съм властен да вложа в него! “

Информация за текста

Лев Николаевич Толстой

Анна Каренина,

Сканиране: noisy, 2009 г.

Разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Лев Н. Толстой. Ана Каренина

Руска. Шесто издание

Народна култура, София, 1981

Редактор: Зорка Иванова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Наталия Кацарова, Маргарита Тошева

Свалено от „Моята библиотека“ [http: //chitanka. info/text/14807]

Последна редакция: 2010-01-05 12: 24: 48

Спасибо, что скачали книгу в бесплатной электронной библиотеке Royallib. com

Оставить отзыв о книге

Все книги автора

[1] Мое съкровище.

[2] Триъгълна призма с написани върху стените й укази на Петър I, пазена на официални места.

[3] От земство — един вид самоуправление в стара Русия, нещо като нашите окръжни съвети. — Б. пр.

[4] Котерия, партия.

[5] Мечето.

[6] Оризова пудря и тоалетен оцет.

[7] Важна дама.

[8] Хубаво е, когато съм надвил

земната си страст;

но дори когато не съм успял в това,

все пак съм изпитал блаженство!

[9] Срам за оня, който го изтълкува зле!

[10] Не е от моята компетентност.

[11] Дива — божествена, название, давано на прочути певци. — Б. пр.

[12] Балдъза.

[13] Ти все още караш идеална любов. Толкоз по-добре, мили, толкоз по-добре.

[14] Точност.

[15] Голям кръг.

[16] Верига.

[17] Прелест.

[18] Тук: тайни.

[19] Херцог дю Лил, Поезия на ада.

[20] Стар саксонски фарфор.

[21] Да се разберем…

[22] Желая ви успех.

[23] Луда глава; букв. чудовищно дете (фр. ).

[24] Розов дявол.

[25] Ироничен.

[26] В какво се състои неговата духовитост.

[27] Княз Шчербацки с жена си и дъщеря си.

[28] Курортен списък.

[29] Увлечения.

[30] Спътницата му.

[31] Никога нищо не трябва да се изпада в крайност.

[32] Струва ли си да се говори?

[33] Ваше сиятелство, ваше превъзходителство, ваша светлост.

[34] Лечение с работа.

[35] Импулсивна.

[36] Още мъничко, моля.

[37] Смешно нещо.

[38] По-раншно положение.

[39] Инородни — така в стара Русия са наричали ония племена, които, поради слабо развитата им гражданственост, не се управлявали по общите закони. Такива са били: самоедите, якутите, тунгусите, калмиките, киргизите и други. — Б. пр.

[40] Седемте чудеса на света.

[41] Приятно ще си побъбрим.

[42] Да се изпереш.

[43] Всичко това е глупост.

[44] Всичко това не е така умно.

[45] Свобода на действие.

[46] Товар, бреме.

[47] Делнични.

[48] Чиста дъска, сиреч да се заличи миналото.

[49] Арендатори.

[50] Желязото трябва да се кове, да се чука, да се мачка…

[51] Констатиране на един факт.

[52] Главното ядене.

[53] Девер.

[54] Да го кажем направа.

[55] Когато Господ иска да погуби някого, лишава го от разум.

[56] Детето.

[57] Зет.

[58] Изведнъж.

[59] Английска бродерия.

[60] Аз наруших забраната.

[61] Графиньо.

[62] Той има успех в любовта.

[63] Под ръка.

[64] Той е човек, който няма…

[65] Това е обикновено нещо.

[66] Не може да компрометира.

[67] Да ухажваш Каренина.

[68] Тя прави сензация. Заради нея забравят Пати.

[69] Те се изродиха.

[70] В разцвета на годините.

[71] Млад човек.

[72] Той, тя, то, него, нея, него.

[73] Братовчеди.

[74] Прекалена светица.

[75] Суматоха.

[76] Който има чиста съвест, има и добър апетит! Това пиле ще падне чак до дъното на ботушите ми.

[77] Четири коня.

[78] Какво казват те?

[79] Да отидем, това е любопитно.

[80] Те бяха възхитителни.

[81] Прелестно.

[82] Добродушие.

[83] Кралят е мъртъв, да живее кралят!

[84] Това не може да има последици.

[85] Господа, елате бързо.

[86] Прелестна.

[87] Но това беше прекрасно.

[88] Влезте!

[89] Обливания.

[90] Представете си, че тя…

[91] Той задиря една млада и хубава жена.

[92] Мисля, че Весловски задиря Кити.

[93] Задирянето.

[94] Та това е смешно!

[95] Та това е извънредно смешно!

[96] И после това е смешно.

[97] Можеш да бъдеш ревнив, но до такава степен е извънредна смешно.

[98] Смешен.

[99] Вехикюл (фр. ) — всякакъв вид превозно средство.

[100] Любима идея.

[101] Това е дребнавост.

[102] Вие забравяте дълга си.

[103] Извинете, джобовете ми са пълни.

[104] Но идвате твърде късно.

[105] Тя е много мила.

[106] Да, госпожо.

[107] Но аз няма никак да те пожаля.

[108] Другар.

[109] И после той е порядъчен.

[110] Той е много мил и простодушен.

[111] Един малък двор.

[112] Това е така мила и порядъчна обстановка. Напълно по английски. Събират се за утринната закуска и след това се разделят.

[113] Ще бъде възхитително.

[114] Една партия лаун-тенис.

[115] Но не трябва да оставим бедния Весловски и Тушкевич да се измъчват в лодката.

[116] Училищата станаха твърде обикновено нещо.

[117] Това не е поради нямане нещо по-добро.

[118] Да застанем над всички тия тънкости на чувството. Касае се за щастието и съществованието на Ана и на децата й.

[119] О, да, това е съвсем просто нещо.

[120] Работата е там… Трябва да се изчисли цената на тела.

[121] Това може да се изчисли, ваше сиятелство.

[122] Твърде сложно е, ще има много грижи.

[123] Който иска доходи, има и грижи.

[124] Обожавам немския език.

[125] Престанете.

[126] Но извинете, той е малко особен.

[127] Както върви тая работа.

[128] Всъщност това е най-развратната жена.

[129] Нима това не е безнравствено?

[130] Аз имам успех.

[131] Но извънредно прозаична.

[132] О, светена простота!

[133] По един коняк.

[134] Държавен преврат.

[135] Фамилиарен.

[136] Ни в клин, ни в ръкав.

[137] Да окуражи.

[138] Да злоупотребява с телеграфа.

[139] Не е от моята компетентност.

[140] Баджанаците.

[141] Вечно женственото.

[142] Безумен ден.

[143] Хиляди поздрави.

[144] Квачка.

[145] Отравяне от пиянство.

[146] Концепции.

[147] Комбинации.

[148] — Моля, кажете да ни поднесат чай в приемната.

[149] Сърцето ми не е толкова широко.

[150] Това не ми се е удавало никога.

[151] Обществено положение.

[152] Че ледът е строшен.

[153] Политика.

[154] „Было дело до жида, и я дожидался“ — имах работа при един евреин и чаках.

[155] Вашите скрупули…

[156] Вие минавате за свободомислещ човек.

[157] Вуйчо.

[158] Начин на живот.

[159] Жюл Ландо, знаменития Кюл Ландо, ясновидеца.

[160] Продавач.

[161] Приятелите на нашите приятели са и наши приятели.

[162] Разбирате ли английски?

[163] „Невредимия и Щастливия“.

[164] „Под крилото“.

[165] Приятелю.

[166] Дайте му ръката си. Виждате ли?

[167] Нека оня, който дойде последен, оня, който пита, си излезе, нека излезе!

[168] Извинете ме, но вие виждате… Елате към десет часа, а още по-добре — утре.

[169] Отнася се за мене, нали?

[170] Нещо смешно.

[171] Костюм за плуване.

[172] Мебелирани стаи.

[173] Среща.

[174] Толкова по-зле за нея.

[175] Фризьор. Аз се фризирам при Тюткин.

[176] Вкусът се е притъпил.

[177] Всичко е в ред.

[178] Малките неприятности на човешкия живот.

[179] Пълна пространни.

[180] На тая работа не гледат твърде добре в Петербург.

⇐ Предыдущая 57 58 59 60 61 62 63 64 6566