Заключение

7. Заключение

Християните като християни не се обвързват с някакво философско учение за безсмъртието. Те изповядват вярата във Всеобщото възкресение. Човекът е творение. Самото му съществуване е Божи дар. То е условно. Човекът съществува благодарение на Божията милост. Но Бог е сътворил човека за битие, т.е. за вечен живот. Този живот може да се осъществи и доведе до завършек само в общение с Бога. Прекъсването на общението разстройва човешкото битие и все пак човек не престава да съществува. Човешката смърт и смъртност са свидетелство за прекъснатото общение, свидетелство за самотата на човека, за неговото отчуждаване от Източника и целта на съществуването му. И въпреки това творческата разпоредба (fiat) продължава да действа. В Въплъщението на Христос общението се възстановява. В сянката на смъртта отново се явява Животът. Въплътилият се е Живот и Възкресение. Той е Победител над смъртта и ада, начатък на новото творение и на всички, които са заспали. Физическата смърт на хората е не просто случаен „природен феномен“, а по-скоро зловещо свидетелство за изначалната трагедия. „Безсмъртието“ на безтелесните души не може да реши човешкия проблем. „Безсмъртието“ в един безбожен свят, „безсмъртие“ без Бога или „вън от Бога“ означава вечна гибел. Християните като християни се стремят към нещо по-велико от „природното“ безсмъртие. Те се стремят към вечно общение с Бога, или, ако си послужим с прекрасната фраза на ранните Отци, към обожение. И в това няма нищо „натуралистично“ или пък пантеистично. Обожението означава съкровено общение на хората с живия Бог. Да бъдем с Бога означава да пребиваваме в Него и да участваме в Неговото съвършенство. „Синът Божи е станал Син човешки, за да може човекът човешки да стане син Божи“.[68] В Него човек завинаги се свързва с Бога. В Него имаме вечен живот: „А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“ (2 Кор. 3:18). И в края на времената, при Всеобщото възкресение и „бъдещия век“, за цялото творение ще се възцари „благословената Събота“, „денят на почивка“, тайнственият „седми ден на творението“.

Из „Творение и Изкупление”. Протойерей Георги Флоровски. Превод: Емил Трайчев, Павел Павлов. Публикува се с корекции

[1] Gilson, E. L’Esprit de la Philosophie Medievale. Paris, ²1944, p. 179.

[2] Agape and Eros: The History of the Christian Idea of Love. London, 1938, II: I, p. 64ff.

[3] „Camden“ професурата по антична история е учредена и финансово осигурена през 1622 г. от английския антиквар и историк William Camden (1551-1623) – автор на първото топографско изследване на Великобритания и на първия подробен исторически разказ за управлението на английската кралица Елизабет I (1558-1603). След 1877 г. професурата е прикрепена към оксфордския ,,Брейсноуз колидж“ (Brasenose или Brazen Nose College). След 2002 г. носител на тази професура е Алън Боуман. (Бел. ред.)

[4] Обикновено наричат автора Джозеф (или Джон) Питс (Joseph, John Pitts), за когото обаче нищо не е известно. Името се споменава в старите каталози (напр., на Британския музей и т. н.) и библиографиите. Списъкът с книгите е твърде дълъг, за да го привеждаме тук изцяло. През 1706 г. са публикувани и двете дниги. Додуел защитава своята позиция в книгата: A Preliminary Defense of the Epistolary Discourse, Concerning the Distinction between Soul and Spirit. London, 1707. Изглежда че отправният момент за Додуел е св. Ириней; вж. Dissertationes in Irenaeum, auctore Henrico Dodwello, A. M., etc, Oxoniae, 1689, p. 469 ff. – Аз се спирам на цялата тази дискусия в друга моя статия, „The problem of Man in English theology and philosophy of the XVIIth century“.

[5] Samuel Clark (1675-1729) е известен английски философ и религиозен мислител. Опровержението на цитираното тук мнение на Додуел той пише през 1706 г. След смъртта му неговия брат, Джон Кларк, публикува според оригинални ръкописи негово „Изложение на църковния катехизис“ и десет тома с проповеди. Освен богословието неговите интереси включват областите на математиката, метафизиката и филологията. (Бел. ред.)

[6] Gilson, E. L’Esprit de la Philosophie Medievale (както в бел. 1), p. 179, n. 1.

[7] Dialogus cum Tryphone Iudaeo, 5-6.

[8] Taylor, A. E. Plato: The man and his work, p. 176; cpв.: Lebreton, J. Histoire du Dogme de la Trinite. T. II. Paris, 1928, p. 635ff.

[9] Срв. моята статия: „The Idea of Creation in Christian Philosophy” – In: The Eastern Churches Quarterly, VIII, Supplementary issue: Nature and Grace, 1949; виж още: Gilson, E. L’Esprit de la Philosophie Medievale (както в бел. 1) – Ch. IV: Les etres et leur contingence, p. 63 ff.

[10] Gilson, E. God and Philosophy, 1941, p. 52.

[11] Ad Autolycum, II, 26.

[12] Oratio adversus Graecos, 13.

[13] Adversus haereses, II, 34

[14] Климент Александрийски. Hypotyposeis fragmenta (върху 1 Петр. 1:9): „Hinc apparet quoniam non est naturaliter anima incorruptibilis, sed gartia Dei… perficitur incorruptibilis“. Тук обаче можем да се съмняваме в надежността на превода (извършен от Касиодор).

[15] Oratio contra gentes, 33.

[16] Ibid, 41: ,,φύσιν ρευστήν ουσαν και διαλυομένην“.

[17] Ad Hieronymum: „Anima hominis immortalis est secundum quondam modum suum; non enim omni modo sicut Deus“.

[18] Tractatus in Iohannis evangelium, 23, 9; cpв.: De Trinitate, I, 9, 15 и De civitate Dei, 19, 3: „mortalis in quantum mutabilis“.

[19] Expositio accurata fidei orthodoxae, II, 3: ,,φύσει άλλὰ χάριτι“.

[20] Contra Manichaeos, 21.

[21] PG, 11, 490-492; Съборното послание – В: PG, 87, 3181.

[22] Разговорът между Атанасий Каравелски, епископ на Йера, и Критския митр. Неофит Пателарий, с участието на Панайотис Никусий, известен драгоман на Високата порта, помогнал за издаването на „Православното вероизповедание“ на Петър Могила в Холандия и деянията на Йерусалимския събор в 1762 г., е публикуван от архим. Арсений (Иващенко). Виж: „Описание на ръкопис, намиращ се в библиотеката на Синайския манастир“ – В: Христианское чтение, 1884, июль-август, с. 181-229.

[23] Тази мисъл е много добре разработена от Херман Шулц в неговата ценна книга: Die Voraussetzungen der christlichen Lehre von der Unsterblichkeit. Goettingen, 1861.

[24] Reade, W. H. V. The Christian Challenge to Philosophy. London, 1951.

[25] Порфирий. Животът на Плотин, I.

[26] Reade, W. H. V. Op. cit., p. 70. Според източния обряд откъсът от Иоан 1:1-17 се чете на Пасха, а не на Рождество (както на Запад).

[27] Немезий. De natura hominis, 2; авторът цитира Хризип.

[28] Dialogus cum Tryphone Iudaeo, 80.

[29] De resurrectione, 8.

[30] De resurrectione mortuorum, 15.

[31] Adversus haereses, V, 6, 1 : „Anima autem et spiritus pars hominis esse possunt, homo autem nequaquam“.

[32] De resurrectione,I, 34, 4: „το άγαλμα το λογικόν“.

[33] Последованието за опело, стихири на блажените, самогласни.

[34] Oratio de incarnatione Verbi, 4-5.

[35] Epistulae, 101 (Ad Cledonium).

[36] Oratio de incarnatione Verbi, 6-8.

[37] De Carne Christi, 6: „Forma moriendi causa nascendi est“.

[38] Oratio XLV, 28.

[39] Homiliae catecheticae, XIII, 6.

[40] Oratio XXXVII, 17.

[41] Oratio XLV, 13.

[42] Expositio accurata fidei orthodoxae, III, 27; cpв. неговото Слово за Велика Събота, 29.

[43] In crucem et latronem, hom. 1.

[44] Oratio XLI.

[45] Oratio de incarnatione Verbi, 26.

[46] Из Вечернята на Велика Събота.

[47] In epistolam ad Hebraeos, 17, 2: „ού θάνατος τουτό έστιν, άλλα κοίμησις”.

[48] Oratio de incarnatione Verbi, 21.

[49] В Новия Завет думата καινός не означава само нещо ново, а по-скоро нещо окончателно, „тя се отнася до окончателното довеждане до завършек“. Думата очевидно има изцяло есхатологичен смисъл. Срв. статията на Бем „Sub voce“ в Kittel, G. Woerterbuch, III, S. 451.

[50] Св. Николай Кавасила. De Vita in Christo, II, 86-96.

В сръбското издание – с. 85-92. (Бед. ред.)

[51] Срв. Св. Игнатий Антиохийски. Ad Magnesians, V. Фразеологията е на св. ап. Павел. (Бел. ред.)

[52] Св. Максим Изповедник, Върху различни трудни въпроси в Свещ. Писание до Таласий, 39, 3; Capit. quinquies cent. II, 39.Balthasar, Urs von. Kosmische Liturgie: Maximus der Bekenner. Freiburg, 1941, 367. За съжаление интерпретацията на Balthasar е най-малкото непълна.

[53] Преп. Максим Изповедник. De variis Scripturae sacrae quaestionibus ас dubiis ad Thalassium, 6.

В руското издание – c. 37. (Бел. ред.)

[54] De Genesi ad literam, Ι, 5.

[55] Св. Николай Кавасила. De Vita in Christo, II, 95.
В сръбското издание – с. 91. (Бел. ред.)

[56] Св. Кирил Йерусалимски. Homiliae catecheticae, II, 4-5, 7; III, 1.

В сръбското издание – c. 271-274. (Бел. ред.)

[57] Св. Григорий Нисийски. Oratio catechetica magna, 33.

[58] Ibid, 35.

[59] Ibid, 40.

[60] Св. Кирил Йерусалимски. Homiliae catecheticae, II, 4.
В сръбското издание – с. 271. (Бел. ред.)

[61] Св. Николай Кавасила. De Vita in Christo, II, 3-6.

В сръбското издание – с. 53 сл. (Бел. ред.)

[62] Ibid, IV, 1,4, 15.

В сръбското издание – с. 17, 120, 132. (Бел. ред.)

[63] In Matthaeum homiliae, L, 3.

[64] Ibid, LXXXII, 5.

[65] Explanatio divinae liturgiae, 23.

[66] Св. Игнатий Антиохийски. Ad Ephesios, XX, 2

В българското издание на с. 22. (Бел. ред.)

[67] Изразът е от осветителната молитва на св. Василий Велики. (Бел. ред.)

[68] Св. Ириней Лионски. Adversus haereses, III, 10, 2.

⇐ Предыдущая 1 2 3 456 Следующая ⇒